Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Член 49 ЕО допуска ли правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, с която се забранява на оператори като Bwin, установени в други държави членки, в които законно предоставят аналогични услуги, да предлагат хазартни игри по Интернет на територията на посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
Съвместимо ли е с Директива [85/374] обстоятелството, че законодателството на държава членка разрешава заменянето с нов ответник по иск, предявен на основание Директива [85/374] след изтичането на десетгодишния срок, предвиден за предявяването на правата[, предоставени на увреденото лице] по силата на член 11 от Директива [85/374], в случай че в образуваното през този десетгодишен период производство единственото лице, посочено като ответник, е лице, което не попада в приложното поле на член 3 от посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
1) В [Решение по дело Budějovický Budvar, посочено по-горе] Съдът е поставил изисквания за съвместимост с член 28 ЕО на закрилата като географско указание на означение, което в държавата по произход не е нито името на място, нито това на район, според които такова означение трябва
— съгласно фактическото положение и
— преобладаващите схващания в държавата по произход да обозначава район или място на територията на тази държава
— и неговата закрила трябва да бъде обоснована с оглед на критериите на член 30 ЕО.
Тези изисквания означават ли,
— че означението като такова изпълнява конкретна функция да насочва към определено място или район, или е достатъчно означението, свързано с обозначения от него продукт, да е в състояние да укаже на потребителите, че този продукт произхожда от определено място или район на територията на държавата по произход?
— че трите условия представляват кумулативни условия, които трябва да бъдат разгледани поотделно?
— че трябва да се направи проучване сред потребителите, за да се определят преобладаващите в страната по произход схващания, и при утвърдителен отговор — че за закрилата е необходима ниска, средна или висока степен на известност и причисляване?
— че означението действително се използва като географско указание в страната по произход от няколко предприятия, а не само от едно, и че използването като марка от едно-единствено предприятие е в противоречие със закрилата?
2) Обстоятелството, че за дадено означение не е направено уведомление или не е подадена заявка нито в предвидения в Регламент № 918/2004 шестмесечен срок, нито другояче в рамките на Регламент № 510/2006, води ли до отпадане на съществуваща национална закрила или във всеки случай на закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка, когато според националното право на държавата по произход означението се определя като квалифицирано географско указание?
3) Обстоятелството, че в рамките на Акта за присъединяване [дадена] държава членка […] претендира въз основа на Регламент (EО) № 510/2006 закрила за няколко квалифицирани географски указания за дадена храна, води ли до невъзможност да се запази съществуваща национална закрила, предоставена на друго означение за същия продукт — или във всеки случай закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка — и в този смисъл до [изчерпателно] действие на Регламент (EО) № 510/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли разпоредбата на член 1, параграф 1, първо изречение от Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект, да се тълкува в смисъл, че се отнася до участието на потребител в гражданско дружество, персонално търговско дружество, сдружение или кооперация, ако приоритетна цел на участието не е членството в дружеството, сдружението или кооперацията, а както често се наблюдава при участието в договорен фонд за недвижими имоти от затворен тип, членството е само едно от средствата за извършване на финансова инвестиция или получаване на престации, които обикновено са предмет на договори за замяна?
2) Трябва ли разпоредбата на член 5, параграф 2 от Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защитата на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна последица (установена от съдебната практика) по смисъла на член 7 от споменатата директива, в която се приема, че подобно участие на потребител, придобито в резултат от непоискано посещение в дома на потребителя от търговец, е свързано в случая на отказ от участие с придобиването от страна на потребителя, упражнил правото си на отказ, на правото, определено по размер към момента на влизане в сила на отказа му, което той може да предяви срещу дружеството, сдружението или кооперацията, да получи нетни ликвидационни активи, което означава той да получи сума, отговаряща на стойността на дяловете му в дружеството, сдружението или кооперацията към момента на излизането си, като едновременно с това (евентуално) възникне правната последица предвид икономическото развитие на дружеството, сдружението или кооперацията или да му бъде възстановена сума, по-малка от неговата вноска, или дори да той бъде задължен да им изплати суми, по-високи от загубата на вноската, която е направил, поради това че ликвидационното салдо е отрицателно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1. Следва ли съдържащият се в член 233, буква г) от Митническия кодекс израз „са задържани […] и веднага или впоследствие са отнети“ да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща случаите, при които стоките, иззети при неправомерното им въвеждане на основание първо изречение от член 83, параграф 1 от [датския] Закон за митниците, веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи?
2. Трябва ли Директивата за акциза да се тълкува в смисъл, че по отношение на неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, „плащането на акциз […] се счита за отложено“, поради което не възниква задължение за заплащане на акциз или възникналото задължение се погасява (вж. член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за акциза във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Митническия кодекс, както и с член 867a от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?
3. Трябва ли Шеста директива да се тълкува в смисъл, че неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от съответните органи, следва да се считат за поставени под режим на „митническо складиране“, в резултат от което не възниква задължение за заплащане на данък върху добавената стойност или възникналото задължение се погасява (вж. член 7, параграф 3, член 10, параграф 3 и член 16, параграф 1, Б, буква в) от Шеста директива и член 867а от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?
4. Трябва ли Митническият кодекс, Регламентът за прилагане на Митническия кодекс и Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че митническите органи на държавата членка, в която е установен неправомерен внос на стоки с ТИР превоз, са компетентни да съберат митата, акцизите и ДДС във връзка с този превод, когато органите на друга държава членка, в която е било извършено неправомерното въвеждане на стоките в Общността, не са установили нарушението и поради това не са събрали съответните мита, акцизи и ДДС (вж. членове 215 и 217 от Митническия кодекс във връзка с член 454, параграфи 2 и 3 от действащата към съответния момент редакция на Регламента за прилагане и във връзка с член 7 от Шеста директива)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1. Трябва ли разпоредбите на Директива 2004/18/ЕО […] да се тълкуват в смисъл, че забраняват на обединение, съставено изключително от италиански университети и държавни органи [като CoNISMa], да участва в процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги като събиране на геофизични данни и морски проби?
2. Противоречат ли на Директива 2004/18/ЕО разпоредбите на член 3, параграфи 22 и 19 и член 34 от Кодекса на обществените поръчки за строителство, услуги и доставки, приет със Законодателен декрет № 163 от 12 април 2006 г., по силата на които „понятието „икономически оператор“ обхваща понятията „изпълнител на строителство“, „изпълнител на доставки“ и „изпълнител на услуги“ или обединение на същите“ и съответно „с понятията „изпълнител на строителство“, „изпълнител на доставки“ и „изпълнител на услуги“ се обозначава всяко физическо или юридическо лице или неперсонифицирано образувание, включително [ЕОИИ] […], което „предлага на пазара“, съответно, изпълнението на строителство и/или строеж, стоки или услуги“, след като се тълкуват в смисъл, че в процедурите за възлагане на обществени поръчки могат да участват само изпълнители на услуги, извършващи тази дейност по занятие, към които не спадат образувания като тези с предмет на дейност научни изследвания и с основна нестопанска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Дали член 3, буква в) от Регламент № 1768/92, разглеждан във връзка с член 3, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1610/96, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска на притежателя на основен патент да се издаде СДЗ за продукт, за който към момента на подаването на заявката за СДЗ вече са издадени един или повече СДЗ на един или повече притежатели на един или повече други основни патенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допуска ли общностното право прилагането на разпоредба от националното право като член 2909 от италианския граждански кодекс, с която се установява принципът за силата на пресъдено нещо, когато последиците от прилагането ѝ противоречат на общностното право и осуетяват прилагането на последното и в области, различни от тази на държавните помощи (за която се отнася Решение […] по дело Lucchini [посочено по-горе]), а именно в областта на ДДС и на злоупотребата с право, извършена с цел неправомерно избягване на данъчно облагане, като се има предвид по-специално критерият на националното право, тълкуван в съдебната практика на [Corte suprema di cassazione] в смисъл, че в рамките на данъчни спорове силата на пресъдено нещо по дадено дело, доколкото се отнася до основен въпрос, който е общ и за други дела, има обвързващо действие по този въпрос, дори когато направените по този повод констатации се отнасят до различен данъчен период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Попада ли договор за изключително снабдяване с продължителност, надхвърляща предвидените в съответните регламенти срокове, в приложното поле на забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
Допустимо ли е дерогирането на максималната продължителност на изключителното снабдяване при прехвърляне на право на строеж и задължение за изграждане и експлоатация на бензиностанция съгласно Регламент № 1984/83 и Регламент № 2790/1999?
Могат ли клаузи относно определяне на продажната цена за потребителите да се ползват от групово освобождаване при съществуващи ограничения върху свободата на дистрибутора да определя тези цени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Съставлява ли споразумението за изключително снабдяване на моторни и други горива, което надхвърля максималната продължителност, определена в релевантните регламенти, нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, при конкретни фактически обстоятелства?
Може ли договорна клауза относно определянето на продажната цена на продуктите за потребителите да се ползва от групово освобождаване при условията на Регламент № 1984/83 и Регламент № 2790/1999?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.