Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1. Разпоредбите на Директива 2003/06, и по-конкретно член 2 от нея, представляват ли пълна хармонизация — като се изключат разпоредбите, които изрично допускат държавите членки свободно да прилагат свои мерки — или в своята цялост се отнасят до минимална хармонизация?
2. Следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2003/06 да се разбира в смисъл, че само по себе си обстоятелството, че лице по член 2, параграф 1, [което] разполага с вътрешна информация, придобива или продава или се опитва да придобие или да продаде за своя собствена сметка или за чужда сметка финансовите инструменти, за които се отнася вътрешната информация, означава, че това лице използва посочената вътрешна информация?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос следва ли да се приеме, че за целите на прилагането на член 2 от Директива 2003/06 е необходимо да е взето съзнателно решение за използването на вътрешната информация?
В случай че едно такова решение може и да не е писмено, необходимо ли е решението за използване да произтича от обстоятелства, които не могат да бъдат обяснени по никакъв друг начин, или е достатъчно тези обстоятелства да могат да се разбират в такъв смисъл?
4. Ако за определяне на съразмерността на административна санкция, посочена в член 14 от Директива 2003/06, следва да се вземе предвид реализираната печалба, трябва ли да се приеме, че публичното оповестяване на информация, която следва да се квалифицира като вътрешна, действително е повлияло чувствително на курса на финансовия инструмент?
При утвърдителен отговор, какво трябва да е установеното минимално ниво на промяна на курса, за да може тази промяна да се определи като чувствителна?
5. Независимо от това дали промяната на курса след публичното оповестяване на информацията е чувствителна или не, какъв период от време след публичното оповестяване на информацията трябва да се вземе предвид, за да се определи нивото на промяна на курса и към кой момент следва да се оцени реализираната имотна облага за целите на определяне на подходяща санкция?
6. С оглед на проверката на съразмерността на санкцията следва ли член 14 от Директива 2003/06 да се разбира в смисъл, че ако държава членка е предвидила възможност към административната санкция да се прибави наказателноправна санкция, за целите на преценката на съразмерността на санкцията трябва да се вземе предвид тази възможност и/или размерът на наказателноправна санкция с имуществен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли договор относно услуги (в случая услуги за разпределяне на вода и за пречистване на канални води) да се квалифицира като „концесия за услуги“ по смисъла на член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17 — за разлика от договора с определен паричен интерес, какъвто е поръчката за услуги по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и г) от Директивата — само защото предвижда, че съдоговорителят не получава възнаграждение пряко от възлагащия орган, а последният му разрешава да получава възнаграждение с частноправен характер от трети лица?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: могат ли описаните в първия преюдициален въпрос договори да се квалифицират като концесия за услуги, когато съдоговорителят поема изцяло или поне голяма част от стопанския риск, свързан с разглежданата услуга, макар този риск да е от самото начало — тоест дори в случай на предоставяне на услуга от самия възлагащ орган — съществено ограничен поради публичноправните правила за организацията на услугата (задължително присъединяване и използване; изчисляване на цената според принципа на покриване на разходите)?
При отрицателен отговор и на втория преюдициален въпрос: трябва ли член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че свързаният с предоставянето на услугата стопански риск, по-специално търговският риск, трябва да бъде почти еквивалентен от гледна точка на качеството на този, който съществува обикновено в условията на свободен пазар с няколко конкуриращи се доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
В съответствие ли е с общностното право и по-специално със свободата на установяване или със свободното предоставяне на услуги, със забраната за дискриминация и със задълженията за равно третиране, прозрачност и свободна конкуренция, предвидени в членове 12 ЕО, 43 ЕО, 45 ЕО, 46 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО, прякото възлагане на услуга по събиране, транспортиране и обезвреждане на твърди битови и приравнени на тях отпадъци на акционерно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправни субекти и чийто устав е изменен по посочения в мотивите начин, за да бъде съобразен с член 113 от Законодателен декрет № 267/2000?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли изразът „конфитюр с ниско съдържание на захар“ от приложение III, част A от Директива 95/2 […] да се тълкува в смисъл, че обхваща също конфитюри, квалифицирани като „конфитюри екстра качество“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Как следва да се тълкува освен това изразът „конфитюр с ниско съдържание на захар“ от приложение III, част A от Директива 95/2 […]?
б) По-специално трябва ли този израз да се тълкува в смисъл, че обхваща също конфитюри, квалифицирани като „конфитюри екстра качество“, които съдържат 58 % разтворимо сухо вещество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и на буква б) от втория въпрос:
Трябва ли [раздел II, втора алинея от приложение I] към Директива 2001/113 […] да се тълкува в смисъл, че наименованието „конфитюри екстра качество“ може да се допусне за конфитюри, които съдържат по-малко от 60 % разтворимо сухо вещество, когато квалифицирането им като „конфитюри“ е подчинено на не по-малко стриктни изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че включващо позоваване на географско място наименование на храна, за което е подадена заявка за регистрация като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, която на национално равнище е „отхвърлена“ или във всеки случай чието изпращане на Комисията на Европейските общности е блокирано, следва да се разглежда като родово поне през целия период, през който това „отхвърляне“ или „блокиране“ произвежда действие?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че наименованието на храна, в което се споменава определено място и което не е регистрирано като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, може да бъде законно използвано в рамките на европейския пазар от производителите, които са използвали това наименование добросъвестно и постоянно за продължителен период до влизането в сила на Регламент № 2081/92 (понастоящем Регламент № 510/2006) и в периода след неговото влизане в сила?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 89/104 […] да се тълкува в смисъл, че на притежателя на включваща позоваване на географско място колективна марка за храна не е позволено да възпрепятства производителите на храна със същите характеристики да я обозначават с наименование, сходно с включеното в колективната марка, при условие че посочените производители са използвали това наименование добросъвестно и постоянно много преди датата на регистрацията на посочената колективна марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 87/344 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска клауза, която се съдържа в общите застрахователни условия на даден застраховател на правни разноски, по силата на която същият има право да избира юридически представител при настъпване на едно и също застрахователно събитие, от което са увредени голям брой притежатели на полици (например неплатежоспособност на предприятие, предоставящо услуги по посредничество и търговия с ценни книжа) и която клауза поради това ограничава правото на отделния притежател на полица на свободен избор на адвокат (т.нар. „клауза за колективни вреди“)?
При отрицателен отговор на първия въпрос: при какви условия са налице „колективни вреди“, които по смисъла (или в допълнение) на посочената директива дават право застрахователят да избере юридически представител вместо притежателя на полицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допуска ли член 3 от Директива 2003/30/ЕО, по-конкретно с оглед на съображения 10, 12, 14, 19, 22 и 27 от нея, национална разпоредба като § 50, алинея 1, точка 1 от Закона за данъка върху енергията, изменен със Закона за въвеждане на задължение в областта на биогоривата, с която се изключва възможността за ползване на предимство по отношение на съдържащите се в горивни смеси части от биогорива от растително масло, които отговарят на изискванията на стандарт DIN V 51605 (версия: юли 2006 г.)?
Поставят ли общностните принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания изискване към държавата членка, която е приела уредба за транспониране на директива 2003/30 и с нея е създала система за насърчаване чрез данъчни облекчения с действие за период от няколко години, да изменя през периода на прилагане на въпросната система само по изключение посочената уредба в ущърб на предприятията, ползващи се до този момент от предимството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли понятието в член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива за дейности, „тясно свързани“ с болничната помощ, да се тълкува в смисъл, че съдържа условие за срок, а именно болничната помощ, с която услугата е тясно свързана, да съществува и да е действително предоставена, в процес на предоставяне или планирана, или е достатъчно да е възможно въпросната услуга да бъде тясно свързана с евентуална болнична помощ, която нито е действително предоставена, нито е планирана, за да бъдат обхванати от това понятие услугите на дадена банка за стволови клетки, изразяващи се във вземане, транспорт, изследване и съхраняване на кръв от пъпната връв на новородени, предназначена да се използва за автоложна употреба
В това отношение има ли значение обстоятелството, че описаните по-горе услуги не могат да бъдат извършени в друг момент, освен при раждането
2) Трябва ли член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася до всички превантивни услуги, доколкото посочените услуги се извършват преди болничната или медицинската помощ и дори преди последните да са необходими от времева и от медицинска гледна точка
3) Трябва ли понятието „други надлежно признати заведения с подобно предназначение“ в член 13, A, параграф 1, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва частните банки за стволови клетки, чиито услуги — извършвани от оправомощен медицински персонал, а именно медицински сестри, акушерки и лаборанти — се изразяват във вземането, транспорта, изследването и складирането на кръв от пъпната връв на новородено за автоложна употреба при евентуална бъдеща болнична помощ, въпреки че посочените банки за стволови клетки не получават никаква помощ от обществена схема за здравно осигуряване и че възнаграждението за предоставяните от тях услуги не се покрива съгласно тази схема
В това отношение има ли значение обстоятелството, че съгласно националния закон за транспониране на [Директивата за тъканите и клетките] частната банка за стволови клетки е получила от компетентните здравни органи на държавата членка разрешение за работа с човешки тъкани и клетки, изразяваща се в обработването, съхраняването и складирането на стволови клетки от кръв от пъпната връв за автоложна употреба
4) За да се даде отговор на първите три въпроса, има ли значение обстоятелството, че услугите са извършени с оглед на евентуална алогенна употреба от частна банка за стволови клетки, получила съгласно националния закон за транспониране на [Директивата за тъканите и клетките] разрешение от компетентните здравни органи на държавата членка за работа с човешки тъкани и клетки, изразяваща се в обработването, съхраняването и складирането на стволови клетки от кръв от пъпната връв за автоложна употреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли член 25, параграф 2 от Регламент [№ 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че думите „при условие, че тази конвенция [в случая Регламент № 44/2001] се прилага“ означават, че правилата на Регламент № 44/2001 относно признаването и изпълнението могат да се обявят за приложими спрямо решения, различни от посочените в член 25, параграф 1 от Регламент [№ 1346/2000], едва след проверка дали съгласно член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 тези решения не попадат извън материалното приложно поле на този регламент?
2) Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 във връзка с член 7, параграф 1 от Регламент [№ 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че като последица от обстоятелството, че дадена вещ, за която се прилага клауза за запазване на собствеността, се намира в държавата членка на образуване на производството по несъстоятелност към момента на образуване на посоченото производство срещу купувача, искът на продавача, основан на тази клауза за запазване на собствеността, какъвто е в случая искът на German Graphics, трябва да се счита за иск, който е свързан с производството по несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 и който следователно не попада в приложното поле на посочения регламент?
3) Оказва ли влияние на отговора на втория въпрос обстоятелството, че съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент [№ 1346/2000] имуществените активи, които следва да се включат в масата на несъстоятелността, се определят според правото на държавата на образуване на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.