Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-409/23: Riverty, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране, които потребителят дължи в случай на забава или неизпълнение на задължението за плащане по договор за кредит, попадат в обхвата на понятията „лихва“ и „други разходи“ по смисъла на тази разпоредба
Има ли значение за отговора на този въпрос дали лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране се дължат по закон или са договорени, както и дали тези лихви и разходи с договорен произход са по-високи от това, което би се дължало по закон, ако нямаше уговорка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/23: Hembesler, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 4 от Регламент [№ 261/2004] да се тълкува в смисъл, че отказан на пътника от въздушния превозвач достъп на борда под формата на предварително отказан достъп на борда е налице и когато с уведомление за промяна на резервацията туроператор информира пътника, че полетът е отменен, но въздушният превозвач изобщо не е отменял полета и в действителност дори го е извършил по разписание?
Трябва ли член 7, параграф 1, член 4, параграф 3 и член 2, буква й) от Регламент [№ 261/2004] да се тълкуват в смисъл, че опериращият въздушен превозвач дължи обезщетение на пътника, ако пътникът разполага с потвърдена резервация на туроператор за полет в двете посоки в рамките на пакетно туристическо пътуване; този туроператор e уведомил пътника в деня преди планирания полет (за връщане), че полетният план е променен по отношение на номера, часа и крайния пункт на пристигане на полета; поради това пътникът не се е явил за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3, параграф 2 от [този регламент]; първоначално резервираният полет обаче действително е осъществен по разписание; а въздушният превозвач дори е щял да превози пътника, ако същият се беше явил за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3, параграф 2 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/23: Ararat, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 47 от Хартата във връзка с член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата, както и с член 5 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да установяват неспазването на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
Трябва ли член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, преценката дали принципът на забрана за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане и допуска ли установен риск от връщане приемането на решение за връщане, или при това положение установен риск от връщане представлява пречка за извеждане?
Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, или член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка на риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/23: Prezydent Miasta Mielca, Заключение от 17 октомври 2024 г.
1. Трябва ли с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС да се счита, че предоставянето от държава членка на данъчно облекчение за всички икономически оператори — като предвиденото в член 7, параграф 1, точка 1, буква а) от [Закона за местните данъци и такси] — изразяващо се в освобождаване от данък върху недвижимите имоти на поземлените имоти, сградите и съоръженията, които са част от железопътната инфраструктура по смисъла на правната уредба в областта на железопътния транспорт, която е предоставена на железопътните превозвачи, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е икономически оператор, който се е възползвал от освобождаване от данък въз основа на посочената национална разпоредба, въведена без да е спазена изискваната процедура — предвидена в член 108, параграф 3 [ДФЕС] във връзка с член 2 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз — да плати невнесения данък ведно с лихвите?.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/23: Digital Charging Solutions, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
1) Представлява ли доставка на стоки по член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1 от [Директива 2006/112] доставка, която се извършва за ползвателите на електронни превозни средства и се състои в зареждане на превозното средство в зарядна точка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че такава доставка е налице на всички етапи от верига от сделки с участието на дружество посредник, когато веригата от сделки включва договор на всеки етап, но само ползвателят на превозното средство има правото да взема решенията относно количеството, момента на покупката и мястото на зареждане, както и относно начина на използване на електроенергията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/23: KUBERA, Съдебно решение от 15 октомври 2024 г.
1) Допуска ли член 267, трета алинея [ДФЕС] разпоредба на [ZPP], въз основа на която в рамките на производството [по разглеждане на молба] за допускане на ревизионно обжалване, Vrhovno sodišče [(Върховен съд)] не разглежда въпроса дали от искането на една от страните за сезиране на Съда на Европейския съюз по реда на преюдициалното производство произтича задължение за него да отправи преюдициално запитване до [Съда]?
2) [При утвърдителен отговор на първия въпрос, т]рябва ли член 47 от Хартата относно задължението за мотивиране на съдебните решения да се тълкува в смисъл, че определението по движението на делото, с което се отхвърля молбата на една от страните за допускане на ревизионно обжалване […] в съответствие с [ZPP] представлява „[съдебно] решение“, в което трябва да се посочат мотивите, поради които искането на една от страните за сезиране на [Съда] по реда на преюдициалното производство не следва да бъде уважено в разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/24: Santander Consumer Bank, Определение от 11 октомври 2024 г.
Какви са последиците за делото при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски в случай на прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/22: Koninklijke Nederlandse Lawn Tennisbond, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни, което се състои в предоставянето срещу заплащане на лични данни на членовете на спортна федерация, за да се удовлетвори търговски интерес на администратора на данни, може да се счита за необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна по смисъла на тази разпоредба, и изисква ли тя този интерес да е определен в закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/23: Mirin, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 20 ДФЕС и член 21, параграф 1 ДФЕС във връзка с членове 7 и 45 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява в акта за раждане на гражданин на тази държава членка да бъде призната и вписана промяна на собственото му име и на половата му идентичност, законно извършена в друга държава членка при упражняване на свободата на движение и пребиваване, в резултат на което този гражданин е принуден да започне ново съдебно производство за промяна на половата идентичност в първата държава членка, в което не се отчита вече законно извършената в другата държава членка промяна?
Има ли значение за този отговор обстоятелството, че искането за признаване и вписване на промяната на собственото име и на половата идентичност е подадено в първата държава членка на дата, към която оттеглянето от Съюза на другата държава членка вече е било осъществено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.