Дело C-629/23: Eesti Suurkiskjad, Заключение от 12 декември 2024 г.

1) Трябва ли член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при приемането на посочените в тази разпоредба мерки трябва да се гарантира благоприятно състояние на запазване по смисъла на член 1, буква и) за регионалната популация на вида в определена държава членка, или може да се вземе предвид състоянието на запазване на цялата популация на територията на държавите — членки на Европейския съюз?

2) Ако е допустимо да се вземе предвид състоянието на запазване на цялата популация на територията на държавите — членки на Европейския съюз, трябва ли Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че изисква официално сътрудничество за опазване на тази популация между държавите членки, в които се простира районът на разпространение на популацията, или е достатъчно държавата членка, която приема мерките по член 14 от Директивата за местообитанията, да установи състоянието на популацията на вида в другите засегнати държави членки или да определи условията за това в национален план за управление?

3) Може ли член 1, буква и) от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че регионалната популация на вид, който е класифициран в категорията „уязвим“ (VU) [vulnerable] съгласно критериите на Червения списък на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN), може да има благоприятно състояние на запазване по смисъла на Директивата за местообитанията?

4) Може ли член 1, буква и) във връзка с член 2, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при установяването на благоприятното състояние на запазване на даден вид могат да се вземат предвид и икономически, социални и културни изисквания, както и регионалните и местните особености?