всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Schiemann

Съдия докладчик – Schiemann

Дело C-460/05: Полша/Парламент и Съвет, Определение от 15 май 2006 г.

Допустимо ли е встъпване на Комисията на Европейските общности в производството в подкрепа на исканията на ответните страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/04: Uudenkaupungin kaupunki, Съдебно решение от 30 март 2006 г.

1. Следва ли член 20 от Шеста директива 77/388 да се тълкува в смисъл, че, при условие че не е предвидено друго в член 20, параграф 5, той задължава държавите членки да предвидят корекция на приспаданията на данък върху добавената стойност за дълготрайни активи?
2. Следва ли член 20 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че предвидената в него корекция е приложима и когато дълготрайните активи, в случая недвижими имоти, първоначално са били използвани за дейност, която не подлежи на облагане, при което не е било възможно да се направи първоначално приспадане, и едва по-късно са били използвани за облагаема дейност през периода на корекцията?
3. Може ли втората алинея на член 13, буква C от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че държава членка може да ограничи правото на приспадане за придобивания, свързани с инвестиции в недвижими имоти, по начина, предвиден във финландския Arvonlisäverolaki, когато правото на приспадане е напълно изключено в ситуации като настоящата?
4. Може ли втората алинея на член 17, параграф 6 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че държава членка може да ограничи правото на приспадане за придобивания, свързани с инвестиции в недвижими имоти, по начина, предвиден във финландския Arvonlisäverolaki, когато правото на приспадане е напълно изключено в ситуации като настоящата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-356/04: Lidl Belgium, Заключение от 29 март 2006 г.

1) Следва ли член 3a, буква а) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че сравнението на общото ценово равнище на рекламодателите с това на конкурентите, при което се прави екстраполация въз основа на сравнение на цените на извадка от продукти, е недопустимо, доколкото във всички случаи създава впечатление, че рекламодателят е по-евтин по отношение на цялата си гама продукти, докато сравнението се отнася само до ограничена извадка от продукти, освен ако рекламата не позволява да се установи кои и колко продукти на рекламодателя, от една страна, и на конкурентите, използвани в сравнението, от друга страна, са били сравнени, и не позволява да се установи къде се намира всеки конкурент, засегнат от сравнението, и какви са неговите цени в сравнение с тези на рекламодателя и на другите конкуренти, използвани в сравнението?
2) Следва ли член 3a, буква б) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че сравнителната реклама е допустима само ако сравнението се отнася до отделни стоки или услуги, които удовлетворяват едни и същи нужди или са предназначени за една и съща цел, с изключение на продуктови селекции, дори ако тези селекции като цяло, а не непременно по отношение на всеки компонент, удовлетворяват едни и същи нужди или са предназначени за една и съща цел?
3) Следва ли член 3a, буква в) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че сравнителната реклама, при която се прави сравнение на цените на продукти или на общото ценово равнище на конкурентите, ще бъде обективна само ако изброява продуктите и цените, които се сравняват, на рекламодателя и на всички конкуренти в сравнението и позволява да се установят цените, прилагани от рекламодателя и неговите конкуренти, като в този случай всички продукти, използвани в сравнението, трябва да бъдат изрично посочени за всеки отделен доставчик?
4) Следва ли член 3a, буква в) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че дадена характеристика в сравнителната реклама ще отговаря на изискването за проверимост по тази разпоредба само ако тази характеристика може да бъде проверена по отношение на нейната точност от лицата, към които е насочена рекламата, или е достатъчно, ако характеристиката може да бъде проверена от трети лица, към които рекламата не е насочена?
5) Следва ли член 3a, буква в) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че цената на продуктите и общото ценово равнище на конкурентите сами по себе си са проверими характеристики?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-149/05: Price, Заключение от 23 март 2006 г.

1. Прилага ли се Директива 92/51/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно втора обща система за признаване на професионалното образование и обучение в допълнение към Директива 89/48/ЕИО към дейността на директор на доброволни продажби на движими вещи на публичен търг, която е уредена в членове L. 321‑1 до L. 321‑3, L. 321‑8 и L. 321‑9 от Търговския кодекс
2. Ако да, може ли приемащата държава членка да се възползва от дерогацията от втората алинея на член 4, буква б) от директивата, предвидена в третата алинея на член 4, буква б) от директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-408/03: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 23 март 2006 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изискването гражданин на Съюза да разполага със собствени лични средства, като се изключва възможността да се вземат предвид доходите на партньор, с когото няма правно обвързваща връзка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз автоматичното издаване на заповед за напускане на територията на държавата членка на граждани на Съюза, които не представят в предвидения срок необходимите документи за получаване на разрешение за пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/05: Güzeli, Заключение от 23 март 2006 г.

Забраната за дискриминация, предвидена в член 10 от Решение № 1/80, препятства ли държава членка да откаже на турски работник, който е надлежно регистриран като част от работната сила на държавата членка и към датата на изтичане на първоначално предоставеното му национално разрешение за пребиваване има неограничено по време право на заетост, да продължи да пребивава на нейната територия за времето на неговата заетост
Има ли значение в този контекст дали разрешението за работа, предоставено на турския работник мигрант, е предоставено по националното право без ограничение във времето, е предоставено по националното право при условие, че първоначалното разрешение за пребиваване продължава да действа, но не изтича автоматично с прекратяване на разрешението за пребиваване и остава валидно, докато чужденецът няма право да пребивава в държавата членка дори временно
Разрешено ли е на държавата членка, с оглед на член 10 от Решение № 1/80, да откаже на турски работник пребиваване, ако той е нает като сезонен работник след датата на изтичане на последното предоставено му разрешение за пребиваване, т.е. ако не работи през периодите между заетостта
Има ли промяна в правната форма на националното право, уреждащо разрешението за работа, настъпила след датата на изтичане на първоначалното разрешение за пребиваване, някакво значение за забраната за отказ за по-нататъшно пребиваване, произтичаща от член 10 от Решение № 1/80?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-417/02: Комисия/Гърция, Определение от 17 март 2006 г.

Коректно ли е отразен диспозитивът на решението относно нарушението на задълженията по Директива 85/384/ЕИО в гръцката езикова версия на съдебния акт?
Наложително ли е служебно поправяне на текста на решението на основание член 66, параграф 1 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/04: Комисия/Франция, Съдебно решение от 14 март 2006 г.

Допустимо ли е Комисията да ограничи предмета на иска си по член 228 ЕО, за да отчете частичните мерки за изпълнение на предходното решение на Съда, приети по време на съдебното производство?
Изпълнила ли е Френската република изцяло задълженията си по член 228 ЕО, като е транспонирала правилно член 3, параграф 3 от Директива 85/374/ЕИО относно освобождаването на доставчика от отговорност, когато той информира пострадалото лице за самоличността на своя доставчик в разумен срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/04: Pedersen, Съдебно решение от 16 февруари 2006 г.

Следва ли изразът „когато това не е възможно“ в член 2, буква г), подточка ii) от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че одобреното предприятие за събиране не може автоматично да бъде нотификатор на износа на отпадъци за рециклиране?
Позволяват ли член 7, параграф 2 във връзка с член 7, параграф 4, буква а), първо и второ тире от Регламент № 259/93 компетентните органи на държавата на изпращане да направят възражение срещу конкретно искане за разрешение за износ на отпадъци с цел рециклиране, ако липсва информация от нотификатора, че третирането на отпадъците в приемащото предприятие ще бъде на същото равнище на опазване на околната среда, каквото се изисква по националните правила в държавата на изпращане?
Следва ли първото тире на член 6, параграф 5 от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че изискването за информация относно състава на отпадъците може да се счита за изпълнено, ако нотификаторът посочи, че съответните отпадъци са само от един конкретен вид, например „електронен скрап“?
Следва ли член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 259/93 да се тълкуват в смисъл, че срокът по член 7, параграф 2 започва да тече, когато компетентният орган на държавата на местоназначение е изпратил потвърждението за получаване, независимо от това, че компетентният орган на държавата на изпращане счита, че не е получил цялата информация, посочена в член 6, параграф 5?
Ако отговорът е отрицателен: каква информация трябва да съдържа уведомлението, за да може да започне да тече 30-дневният срок по член 7, параграф 2?
Има ли изтичането на 30-дневния срок за отговор правно действие, което да води до невъзможност органът да прави допълнителни възражения или да изисква допълнителна информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/04: Palazzese, Определение от 27 януари 2006 г.

Следва ли свързани по предмет дела, които повдигат въпроси по тълкуването на членове 43 и 49 от Договора за ЕО относно национално законодателство, ограничаващо достъпа до дейността по събиране на залози, да бъдат съединени за едно общо производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1282930313238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form