Rossi
Съдия докладчик – Rossi
Дело C-581/18: TÜV Rheinland LGA Products и Allianz IARD, Заключение от 6 февруари 2020 г.
1) Обвързва ли принципът за недопускане на дискриминация по [член 18, първа алинея ДФЕС] не само държавите членки и институциите на Съюза, но и частноправните субекти (пряко действие спрямо трети лица на [член 18, първа алинея ДФЕС])
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и [член 18, първа алинея ДФЕС] е неприложим в отношенията между частноправните субекти: трябва ли [член 18, първа алинея ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ограничаването на покритието до застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, противоречи на тази разпоредба, тъй като френският компетентен орган, [BCT], не е възразил срещу съответната клауза, въпреки че същата нарушава [член 18, първа алинея ДФЕС], защото предполага непряка дискриминация на основание гражданство
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: в случаи на действие спрямо трети лица при какви условия може да бъде обоснована непряка дискриминация
По-специално може ли териториално ограничаване на застрахователното покритие до застрахователни събития, настъпили в определена държава членка, да се обоснове с довода относно лимита на отговорността на застрахователя и размера на премията, когато същевременно съответните застрахователни договори предвиждат, че в случай на серия застрахователни събития покритието за всяко застрахователно събитие и покритието за застрахователна година са ограничени до определени суми
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли [член 18, първа алинея ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ако в противоречие с тази разпоредба застрахователят е изплатил обезщетения само във връзка със застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, то той не може да възрази срещу извършването на плащане с мотива, че е достигната застрахователната сума, ако застрахователното събитие е настъпило извън тези територии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/18: České dráhy/Комисия, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Комисията за извършване на проверка съгласно член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, като се вземат предвид наличните на Комисията подробни данни от националното разследване?
Разполагала ли е Комисията с достатъчно сериозни индиции, обосноваващи подозрение за нарушение на член 102 ДФЕС, и следваше ли да вземе предвид доказателства в полза на жалбоподателя при разпореждане на проверката?
Изисква ли се Комисията да определи точно релевантния географски пазар и да докаже съществено въздействие върху търговията между държавите членки при мотивиране на решение за проверка по член 102 ДФЕС?
Допустимо ли е Комисията да използва документи, събрани при проверка, чийто обхват е частично отменен, като основание за последващо решение за проверка?
Ограничени ли са правомощията на Комисията при събирането на документи по време на проверка относно предполагаеми дъмпингови цени само до документи, които пряко или косвено се отнасят до разходите и стратегията на разследвания субект?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа твърденията, че определени документи са били събрани в рамките на нелегална част от проверката и следователно не могат да бъдат използвани като доказателства?
Може ли жалбоподателят да оспорва решението на Общия съд относно разпределението на съдебните разноски, когато всички други основания за касационна жалба са отхвърлени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/18: České dráhy/Комисия, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за извършване на проверка по член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, като се отчита степента на напредък на разследването и наличието на подробна информация от националния орган по конкуренция?
Разполагала ли е Комисията с достатъчно сериозни индиции за нарушение на член 102 ДФЕС, които да оправдаят разпореждането за проверка, и следваше ли да бъдат взети предвид и обстоятелства в полза на предприятието?
Изисква ли се в решението за проверка да бъде точно определен релевантният географски пазар и доказано същественото въздействие върху търговията между държавите членки, за да се приложи член 102 ДФЕС?
Могат ли документи, събрани при проверка, частично отменена като незаконосъобразна, да бъдат използвани като доказателства за последващо решение за проверка, и спазен ли е принципът на пропорционалност при обхвата на изземаните документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/18: Hochmann Marketing/EUIPO, Определение от 16 януари 2020 г.
Следва ли да се вземат предвид доказателства, представени след изтичане на процесуалния срок, когато страната не е обосновала пропуска си и не е поискала възстановяване на срока или продължаване на производството по съответния ред?
Подлежи ли на касационен контрол фактическата преценка на доказателствата относно реалното използване на марка, направена от Общия съд?
Обвързват ли решенията на националните съдилища (например Kammergericht Berlin) относно използването на национална марка институциите на ЕС и съдилищата по отношение на марка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/18: Hochmann Marketing/EUIPO, Определение от 16 януари 2020 г.
Допустимо ли е искане за ревизия на съдебен акт да се основава на факти, които са настъпили след постановяването на акта?
Какво е съдържанието и обхватът на понятието "новооткрит факт" в контекста на процедурата по ревизия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/18: Cargill Deutschland, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли възстановяването на налозите върху производството в сектора на захарта, за които съгласно Регламент […] № 1360/2013 […] следва да бъдат направени различни изчисления от предишните, да се извърши, в светлината на принципите на равностойност и на ефективност, съгласно националното законодателство, и по-специално при прилагане на предвидената там погасителна давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/18: Facebook Ireland и Schrems, Заключение от 19 декември 2019 г.
1) В случай че от частно дружество от държава членка на [Съюза] се предават лични данни към частно дружество в трета държава за търговски цели съгласно [Решение 2010/87] и тези данни могат да се обработват допълнително в третата държава от нейните органи за цели, свързани с националната сигурност, но също така и за целите на поддържането на обществения ред и провеждането на външната политика на третата държава, прилага ли се правото на Съюза (включително Хартата) по отношение на предаването на данните, независимо от разпоредбите на член 4, параграф 2 ДЕС във връзка с националната сигурност и разпоредбите на член 3, параграф 2, първо тире от [Директива 95/46] във връзка с обществената сигурност, отбраната и държавната сигурност?
6) а)
Каква е степента на защита, която следва да се осигури по отношение на личните данни, които се предават на трета държава съгласно стандартни договорни клаузи, приети в съответствие с решение на Комисията съгласно член 26, параграф 4 от Директива [95/46], в светлината на разпоредбите [на тази директива], и по-специално членове 25 и 26 [от нея], разглеждани във връзка с Хартата?
7) От обстоятелството, че стандартните договорни клаузи се прилагат само между износителя на данни и вносителя на данни и не обвързват националните органи на трета държава, които могат да изискват от вносителя на данни да предоставя на службите за сигурност за допълнителна обработка личните данни, предавани съгласно предвидените в Решение [2010/87] клаузи, следва ли, че тези клаузи не предоставят достатъчно гаранции, както се изисква от член 26, параграф 2 от Директива [95/46]?
8) Ако вносител на данни от трета страна е обект на надзорни норми, които според [надзорен орган] са в противоречие със стандартните договорни клаузи или с членове 25 и 26 от Директива [95/46] и/или с Хартата, длъжен ли е [надзорният орган] да използва своите изпълнителни правомощия съгласно член 28, параграф 3 от Директива [95/46], за да спре потока от данни, или упражняването на тези правомощия е ограничено единствено до изключителни случаи в светлината на съображение 11 от [Решение 2010/87], или [надзорният орган] може да използва правото си на преценка, за да не спира потока от данни?
11) Решение [2010/87] нарушава ли членове 7, 8 и/или 47 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/18: Rust-Hackner, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96, член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че срокът за упражняване на правото на отказ от договор за застраховка „Живот“ започва да тече от момента, когато титулярят на полица е бил информиран, че договорът е сключен, дори и когато предоставената му от застрахователното предприятие информация или не уточнява, че приложимото към договора национално право не предвижда каквото и да било изискване за форма за упражняването на правото на отказ, или посочва изисквания за форма, които в действителност приложимото към договора национално право не предвижда?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 да се тълкува в смисъл, че ако застрахователното предприятие не е дало на титуляря на полица информация относно правото му на отказ или пък му е дало информация, която е погрешна до такава степен, че го е лишила от възможността да упражни правото си на отказ по същество при същите условия като тези, от които би се възползвал, ако информацията беше вярна, срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, дори и ако титулярят на полица е узнал по друг начин за съществуването на правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 и член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкуват в смисъл, че след прекратяването на договора и изпълнението на всички произтичащи от него задължения, и по-специално след плащането от застрахователното предприятие на откупната стойност, титулярят на полица все още може да упражни правото си на отказ, ако приложимото по отношение на договора право не урежда правните последици от липсваща или погрешна информация относно правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която застрахователното предприятие е длъжно да изплати на титуляр на полица, упражнил правото си на отказ, само откупната стойност?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда тригодишен давностен срок, в който упражнил правото си на отказ титуляр на полица може да предяви правото си на възнаградителни лихви върху върнатите му като недължимо платени суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-667/18: Orde van Vlaamse Balies и Ordre des barreaux francophones и germanophone, Заключение от 11 декември 2019 г.
Следва ли понятието „[съдебно производство]“ в член 201, параграф 1, буква а) от Директива [2009/138] да се тълкува в смисъл, че включва и процедурите за извънсъдебна и съдебна медиация по смисъла на членове 1723/1—1737 от [Съдебния кодекс]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.