всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Rodin

Съдия докладчик – Rodin

Дело C-195/25: Framholm, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.

Приложими ли са Директиви 2011/95 и 2013/32 по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива 2001/55?
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви 2011/95 и 2013/32?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/55 да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива 2011/95/ЕС по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива 2011/95, достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2013/32, за да имат директен ефект?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-340/24: Artollisi, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.

Трябва ли членове 45 и 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че изискват от приемащата държава членка при разглеждането на заявление за признаване на професионални квалификации да вземе предвид удостоверение за професионална квалификация, придобито в друга държава членка, което не е законно признато от тази държава и няма официален характер в нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/25: Sadalbari, Определение от 12 ноември 2025 г.

Необходимо ли е пазарът да бъде надлежно лицензиран и да функционира в съответствие с изискванията на дял III от Директива 2004/39/ЕО, за да бъде определен като „регулиран пазар“ по смисъла на тази директива?
Може ли пазарът да придобие статут на „регулиран пазар“ единствено въз основа на сливането на неговия оператор с оператор на вече регулиран пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/25: Sadalbari, Определение от 3 октомври 2025 г.

Какви са критериите за определяне на дадено лице като данъчнозадължено по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 и допустимо ли е въвеждането на национални правни фикции, които дерогират критерия за независимост?
Може ли национална правна уредба или административна практика да изключи от приложното поле на Директива 2006/112 услуги, предоставяни срещу възнаграждение от сдружение на неговите членове, когато сдружението действа независимо и не са налице условията по членове 11 или 13?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-86/24: CS STEEL, Съдебно решение от 2 октомври 2025 г.

Валидно ли е първичното правило за определяне на произхода по подпозиция 730441 от [ХС], предвидено в приложение 22‑01 към Делегиран регламент [2015/2446], доколкото изключва възможността за промяната на произхода на завършени чрез гореща обработка тръби от подпозиция 730411, които отговарят на стандарт ASTM A312, да е достатъчна студената им преработка (чрез процес на студено валцуване)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-13/25: OU/Комисия, Определение от 1 октомври 2025 г.

Какви са изискванията за яснота и точност на изложението на правните основания и мотивите в жалбата, за да бъде тя допустима пред Съда на Европейския съюз?
До каква степен Съдът на Европейския съюз може да извършва контрол върху оценката на фактите и доказателствата, извършена от Общия съд, в рамките на жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-13/25: OU/Комисия, Определение от 1 октомври 2025 г.

Явяват ли се допустими жалбите, когато не са посочени ясно и точно твърдените правни грешки при прилагане на правото?
Допустими ли са основания за обжалване, които се свеждат до неправилна преценка на фактите и доказателствата, без да се твърди тяхното изопачаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-195/25: Framholm, Заключение от 11 септември 2025 г.

1) Приложими ли са Директиви [2011/95] и [2013/32] по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива [2001/55]?
2) а)
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви [2011/95] и [2013/32]?
б) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива [2011/95] по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
3) Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива [2011/95], достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива [2013/32], за да имат директен ефект?
4) Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като шведската правна уредба, предвидена в глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-25/25: Комисия/България, Определение от 26 август 2025 г.

Кой следва да понесе съдебните разноски при оттегляне на иска, когато причината за оттеглянето е изпълнение на задължението от ответната страна след завеждане на делото?
Оправдава ли поведението на ответната страна изключението от общото правило за разпределение на съдебните разноски при оттегляне на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-783/23: Liège Airport Security, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли член 9 от Регламент [№ 300/2008] да се тълкува в смисъл, че компетентният орган, определен по силата на тази разпоредба, гарантира наблюдението на прилагането на общите основни стандарти, посочени в член 4 от този регламент, като се изключва всеки друг орган, само когато тези стандарти произтичат от правила, специфични за сигурността на гражданското въздухоплаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123454 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form