Prechal
Съдия докладчик – Prechal
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
1) Допуска ли член 4 от Директива 85/374 начин за доказване в областта на отговорността на фармацевтичните лаборатории за произвежданите от тях ваксини, съгласно който при упражняването на суверенното си право на преценка съдът, разглеждащ делото по същество, може да приеме, че изтъкнатите от ищеца факти представляват сериозни, конкретни и непротиворечиви презумпции, които са годни да докажат дефекта на ваксината и причинно-следствената връзка между него и болестта, въпреки констатацията, че медицинските изследвания не установяват връзка между ваксинирането и настъпването на болестта?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 4 от Директива 85/374 система от презумпции, при която причинно-следствената връзка между приписания на дадена ваксина дефект и вредата, претърпяна от увреденото лице, се приема за установена винаги, когато са налице някои улики за причинно-следствена връзка?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 4 от Директива 85/374 да се тълкува в смисъл, че причинно-следствената връзка — която увреденото лице трябва да докаже — между приписания на дадена ваксина дефект и претърпяната от това лице вреда може да се счита за доказана само ако тази връзка е установена научно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Трябва ли членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 17 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, аналогична на оспорваната в главното производство, в която, без да се вземат предвид други критерии, се установява задължително заличаване на вписването на права на ползване и плодоползване, с които са обременени земеделски недвижими имоти, регистрирани на името на търговски дружества или физически лица, които не са близки родственици на собственика, без в същото време да предвиди в полза на носителите на погасени права на ползване и плодоползване парично обезщетение, което, макар да произтича от валиден договор, не може да бъде поискано в рамките на уреждане на отношенията между страните по този договор?
2) Трябва ли членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 17 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, в която, без да се вземат предвид други критерии, се установява задължително заличаване на вписването на права на ползване и плодоползване, с които са обременени земеделски недвижими имоти, регистрирани по силата на договори, сключени преди 30 април 2014 г., на името на търговски дружества или физически лица, които не са близки родственици на собственика, и в същото време в полза на носителите на погасени права на ползване и плодоползване се предвижда парично обезщетение, което, макар да произтича от валиден договор, не може да бъде поискано в рамките на уреждане на отношенията между страните по този договори?
3) Представлява ли ограничение, противоречащо на членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз, правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство — която поставя запазването на правата на ползване и обработване, учредени върху земеделски земи, в зависимост от доказването на близка родствена връзка с учредило такива права лице — при положение че, ако носителят на правото на ползване или обработване не може да докаже наличието на близка родствена връзка, правото му се погасява ex lege без никакво имуществено обезщетение?
4) С оглед на членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз гражданите на съответната държава членка и гражданите на останалите държави членки в еднаква степен ли са засегнати на практика от правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство — която поставя запазването на правата на ползване и обработване, учредени върху земеделски земи, в зависимост от доказването на близка родствена връзка с учредилото такива права лице — при положение че, ако носителят на правото на ползване или обработване не може да докаже наличието на близка родствена връзка, правото му се погасява ex lege без никакво имуществено обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Неправилно прилагане на член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 и член 53, параграф 2, буква г) от Регламент № 207/2009, доколкото Общият съд е приел, че защитените наименования за произход (ЗНП) могат да се ползват от допълнителна и паралелна на предоставената от правото на Съюза закрила по националното право.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 118м, параграф 2, буква а) от Регламент № 491/2009, доколкото Общият съд е приел, че оспорената марка не използва, нито се позовава на ЗНП Porto/Port и не е необходимо да се преценява известността му.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 491/2009, доколкото Общият съд е приел, че използването на оспорената марка не предполага „злоупотреба, имитация или позоваване“ на ЗНП Porto/Port.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява стриктно към момента на сключване на договора, или тя се отнася и до случай, в който при изпълнението на договор с периодично или продължително изпълнение размерът на дължимата от потребителя престация нараства прекомерно спрямо момента на сключване на договора поради значителни изменения в обменния курс?
2. Трябва ли понятието „ясен и разбираем език“, на който е съставена дадена договорна клауза, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, да се разбира в смисъл, че такава договорна клауза трябва да предвижда само мотивите за нейното включване в договора и нейния начин на функциониране, или трябва да се предвидят и всички възможни последици от нея, в зависимост от които може да се изменя плащаната от потребителя цена, като например свързания с обменния курс риск, и може ли с оглед на Директива 93/13/ЕИО да се счита, че задължението на банката да уведомява клиента към момента на предоставяне на кредита се отнася само за условията на кредита, т.е. лихвите, комисионите, обезпеченията в тежест на кредитополучателя, като в това задължение не може да се включи евентуалното поскъпване или обезценяване на чуждестранна валута?
3. Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че изразите „основен предмет на договора“ и „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и […] доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, се отнасят до клауза в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между продавач или доставчик и потребител, който не е бил предмет на преговори и по силата на който кредитът трябва да бъде върнат в същата валута?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е нарушила правото на защита на Toshiba, когато не е приела ново изложение на възраженията преди приемането на спорното решение.
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че методът, приложен от Комисията за изчисляване на глобата за Toshiba, не нарушава принципа на равно третиране.
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията, като не е намалила глобата на Toshiba съобразно степента на участието му в нарушението, не е нарушила принципа на равно третиране.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Прилага ли се член 102, [втора алинея,] буква a) от [ДФЕС] в спор относно тарифите, установени от национална организация за управление на авторски права, ако тази организация събира и възнаграждения за произведения на чуждестранни автори и установените от нея тарифи могат да препятстват ползването на тези произведения в съответната държава членка?
2) Целесъобразно и достатъчно ли е — и съответно в кои случаи — с оглед на определянето на понятието за несправедливи цени, използвано в член 102, [втора алинея,] буква a) [ДФЕС], в областта на управление на авторските и сродните им права да се прави сравнение между цените (тарифите) на съответния пазар и цените (тарифите) на граничещите с него пазари?
3) Целесъобразно и достатъчно ли е с оглед на определянето на понятието за несправедливи цени, използвано в член 102, [втора алинея], буква а) ДФЕС, в областта на управление на авторските и сродните им права да се използва основаният на брутния вътрешен продукт коефициент на [ППС]?
4) Трябва ли да се прави сравнение на тарифите във всеки отделен техен сегмент или спрямо средното равнище на тарифите?
5) Кога трябва да се счита, че разликата между тарифите, разглеждани за целите на понятието за несправедливи цени, използвано в член 102, [втора алинея,] буква a) [ДФЕС], е толкова значителна, че икономическият оператор, който има господстващо положение, трябва да докаже, че тарифите му са справедливи?
6) Каква информация разумно може да се очаква от икономически оператор, за да докаже справедливия характер на тарифите по отношение на защитените с авторски права произведения в обхвата на член 102, [втора алинея], буква а) [ДФЕС], ако разходите за тези произведения не могат да се определят по същия начин като при продукти с материален характер
Става ли въпрос само за административните разходи на организацията за управление на авторски права?
7) В случай на нарушение на конкурентното право целесъобразно ли е за целите на определянето на глобата от оборота на организация за управление на авторски права да се изключат платените от този икономически оператор възнаграждения на авторите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Следва ли Директива 2013/32/ЕС (по-конкретно членове 12, 14, 31, 46) да се тълкува в смисъл, че допуска процедура като италианската (член 19, алинея 9 от Законодателен декрет № 150 от 2011 г.), при която съдебният орган, сезиран от търсещото убежище лице — чиято молба, в резултат на цялостно разглеждане с изслушване, е отхвърлена от натоварения с разглеждане на молбите за убежище административен орган — може да отхвърли направо съдебната жалба, без да трябва да провежда ново изслушване на молителя, когато жалбата е явно неоснователна и няма никаква възможност за преодоляване на отказа на административния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е Общият съд да вземе предвид решение на национален съд, постановено след решението на апелативния състав на EUIPO, при упражняване на контрол за законосъобразност по член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 във връзка с член L. 711‑4 от френския Кодекс на интелектуалната собственост, по-специално относно обхвата на защитата на фирменото наименование и критериите за определяне на секторите на дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.