всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Prechal

Съдия докладчик – Prechal

Дело C-687/15: Комисия/Съвет (WRC‑15), Съдебно решение от 25 октомври 2017 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 25 октомври 2017 година(*) „Жалба за отмяна — Заключения на Съвета на Европейския съюз относно световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. на Международния съюз по далекосъобщения — Член 218, параграф 9 ДФЕС — Отклонение от предвидената правна форма — Непосочване на правното основание“ По дело C‑687/15 с предмет жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, подадена на 17 декември 2015 г., Европейска комисия, за която се явяват L. Nicolae и F. Erlbacher, в качеството на представители, жалбоподател, срещу Съвет на Европейския съюз, за който се явяват I. Šulce, J.‑P. Hix и O. Segnana, в качеството на представители, ответник, подпомаган от: Чешка република, за която се явяват M. Smolek, J. Vláčil и M. Hedvábná, в качеството на представители, Федерална република Германия, за която се явяват T. Henze и K. Stranz, в качеството на представители, Френска република, за която се явяват F. Fize, G. de Bergues, B. Fodda и D. Colas, в качеството на представители, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явяват C. Brodie, M. Holt и D. Robertson, в качеството на представители, подпомагани от J. Holmes, barrister, встъпили страни, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, L. Bay Larsen, J. L. da Cruz Vilaça, J. Malenovský, E. Levits и C. Vajda, председатели на състав, J.‑C. Bonichot, Ал. Арабаджиев, C. Toader, A. Prechal (докладчик), S. Rodin и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-664/15: Protect Natur-, Arten- und Landschaftschutz Umweltorganisation, Заключение от 12 октомври 2017 г.

1) Член 4 от [Рамковата директива за водите] или самата [Рамкова директива за водите] предоставя ли на организация за опазване на околната среда в рамките на производство, в което не е необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда съгласно [Директивата за ОВОС], права, за чиято защита тази организация да има достъп до административни или съдебни процедури по смисъла на член 9, параграф 3 от [Орхуската конвенция]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Изискват ли разпоредбите на Орхуската конвенция позоваването на тези права да е възможно още в хода на производството пред административния орган, или е достатъчно да е налице възможността за предоставяне на ефективна съдебна защита срещу решението на административния орган?
3) Допустимо ли е националното процесуално право (член 42 от AVG) да задължава организацията за опазване на околната среда да предявява своевременно възраженията си за първи път не с подадената до административния съд жалба, а още в хода на производството пред административните органи, и ако това не бъде направено, тя да губи качеството си на страна и да няма право на обжалване пред административен съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-627/15: Gavrilescu, Определение от 4 октомври 2017 г.

Какви са последиците при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд по отношение на производството пред Съда и разпределението на разноските?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-186/16: Andriciuc и др., Съдебно решение от 20 септември 2017 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява стриктно към момента на сключване на договора, или тя се отнася и до случай, в който при изпълнението на договор с периодично или продължително изпълнение размерът на дължимата от потребителя престация нараства прекомерно спрямо момента на сключване на договора поради значителни изменения в обменния курс?
Трябва ли понятието „ясен и разбираем език“, на който е съставена дадена договорна клауза, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, да се разбира в смисъл, че такава договорна клауза трябва да предвижда само мотивите за нейното включване в договора и нейния начин на функциониране, или трябва да се предвидят и всички възможни последици от нея, в зависимост от които може да се изменя плащаната от потребителя цена, като например свързания с обменния курс риск, и може ли с оглед на Директива 93/13 да се счита, че задължението на банката да уведомява клиента към момента на предоставяне на кредита се отнася само за условията на кредита, т.е. лихвите, комисионите, обезпеченията в тежест на кредитополучателя, като в това задължение не може да се включи евентуалното поскъпване или обезценяване на чуждестранна валута?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изразите „основен предмет на договора“ и „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, се отнасят до клауза в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между продавач или доставчик и потребител, която не е била предмет на преговори и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/16: Biedrība “Autortiesību un komunicēšanās konsultāciju aģentūra – Latvijas Autoru apvienība” Konkur…, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.

Прилага ли се член 102, втора алинея, буква а) от ДФЕС в спор относно тарифите, установени от национална организация за управление на авторски права, ако тази организация събира и такси за произведения на чуждестранни автори и установените от нея тарифи могат да препятстват ползването на тези произведения в съответната държава членка?
Целесъобразно и достатъчно ли е — и съответно в кои случаи — с оглед на определянето на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се прави сравнение между цените (тарифите) на съответния пазар и цените (тарифите) на съседните пазари?
Целесъобразно и достатъчно ли е с оглед на определянето на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се използва основаният на брутния вътрешен продукт коефициент на паритетите на покупателната способност?
Трябва ли да се прави сравнение на тарифите във всеки отделен техен сегмент или спрямо средното равнище на тарифите?
Кога трябва да се счита, че разликата между тарифите, разглеждани за целите на използваното в член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС понятие за несправедливи цени, е толкова значителна, че икономическият оператор, който има господстващо положение, трябва да докаже, че тарифите му са справедливи?
Каква информация разумно може да се очаква от икономически оператор, за да докаже справедливия характер на тарифите по отношение на защитените с авторски права произведения в обхвата на член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС, ако разходите за тези произведения не могат да се определят по същия начин като при продукти с материален характер
Става ли въпрос само за административните разходи на организацията за управление на авторски права?
В случай на нарушение на конкурентното право целесъобразно ли е за целите на определянето на глобата от оборота на организация за управление на авторски права да се изключат платените от този икономически оператор възнаграждения на авторите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/16: EUIPO/Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.

Допустимо ли е националното право да предоставя допълнителна защита на наименования за произход на вина, които вече са защитени по силата на Регламент № 1234/2007?
Правилно ли е прието, че марката „PORT CHARLOTTE“ не използва и не се позовава на защитеното наименование за произход „Porto“ или „Port“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007?
Правилно ли е прието, че използването на марката „PORT CHARLOTTE“ не представлява „злоупотреба, имитация или позоваване“ на защитеното наименование за произход „Porto“ или „Port“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-627/15: Gavrilescu, Заключение от 14 септември 2017 г.

Допуска ли член 267 [ДФЕС], по силата на който националните юрисдикции са свободни да сезират [Съда], разпоредба като съдържащата се в член 406 от Гражданския процесуален кодекс, която не забранява изрично оттеглянето на иск или жалба след сезиране на [Съда], а това оттегляне лишава националния съд от възможността да се произнесе по твърдения неравноправен характер на клаузите?
Допуска ли член 267 [ДФЕС] разпоредба от националното право като член 414 от румънския Граждански процесуален кодекс, която разрешава на въззивна юрисдикция в рамките на производство по частна жалба да осъществи контрол върху определение за спиране на производството, когато с това определение нисшестоящият съд е решил да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициални въпроси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-687/15: Комисия/Съвет (WRC‑15), Заключение от 7 септември 2017 г.

Нарушение на член 218, параграф 9 ДФЕС, изразяващо се в това, че Съветът е приел заключения относно Световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. на Международния съюз по далекосъобщения, вместо решение, както е предвидено в посочената разпоредба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/16: H., Съдебно решение от 7 септември 2017 г.

Следва ли клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която обуславя окончателното повишаване на ръководна длъжност в държавната служба от предварителното успешно преминаване на двегодишен изпитателен срок на тази длъжност от страна на подбрания кандидат и по силата на което условие, ако такъв кандидат е бил през по-голямата част от този изпитателен срок в родителски отпуск и все още е в такъв отпуск, посоченият изпитателен срок изтича по силата на закона с изтичането на този период от две години, без да е възможно да бъде продължен, като заинтересованото лице вследствие на това се връща, след завръщането си от родителски отпуск, на по-ниската длъжност — както в служебната йерархия, така и по отношение на възнаграждението — която е заемал преди назначаването му на длъжност с посочения изпитателен срок
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли тази клауза 5, точки 1 и 2 такава национална правна уредба да бъде обоснована с целта на изпитателния срок, която е да се даде възможност за оценка на годността за изпълнение на длъжността с ръководна функция при постоянно назначаване?
Какви последици, произтичащи от правото на Съюза, се прикрепват при обстоятелства като разглежданите по делото в главното производство към несъвместимостта на правна уредба като разглежданата по главното производство с клауза 5, точки 1 и 2 от Ревизираното рамково споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1262728293058 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form