Prechal
Съдия докладчик – Prechal
Дело C-301/16: Комисия/Xinyi PV Products (Anhui), Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.
Правилно ли е тълкуван изразът „пренесени от предишната система на непазарна икономика“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от Регламент (ЕО) № 1225/2009, при преценката дали предоставените данъчни облекчения представляват значително нарушение, което да изключи предоставянето на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/17: ERSTE Bank Hungary, Определение от 22 февруари 2018 г.
Отговарят ли на изискването за яснота и разбираемост по член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 клаузи в договор за заем, които определят сумата по заема чрез препращане към валутен курс и вътрешнобанкови данни?
Може ли националният съд да обяви договора за недействителен в цялост, когато неравноправните клаузи засягат основния предмет на договора и договорът не може да съществува без тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/17: ERSTE Bank Hungary, Определение от 22 февруари 2018 г.
Попадат ли клаузи в договор за заем, сключен в чуждестранна валута, които задължават потребителя да върне заема в същата валута, в приложното поле на член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 и какви са изискванията за тяхната прозрачност?
Допустимо ли е националният съд да замести неравноправна клауза със съответна диспозитивна разпоредба на националното право и при какви условия може да обяви договора за изцяло недействителен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/17: Lupean и Lupean, Определение от 22 февруари 2018 г.
Включва ли клаузата за връщане на кредит в същата чуждестранна валута, в която е отпуснат, основния предмет на договора за кредит по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
Може ли клауза по договор за кредит, която прехвърля изцяло валутния риск върху потребителя и не е ясно и прозрачно формулирана, да бъде квалифицирана като неравноправна съгласно член 3, параграф 1 във връзка с членове 4 и 5 от Директива 93/13, като се отчита добросъвестността на професионалиста и възможността за значителен дисбаланс в тежест на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/17: Lupean и Lupean, Определение от 22 февруари 2018 г.
Включва ли се в понятието „предмет на договора“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 клауза, според която кредитът се погасява в същата чуждестранна валута, в която е предоставен?
Може ли клауза, възлагаща изцяло валутния риск върху потребителя и която не е формулирана прозрачно, да се квалифицира като неравноправна по смисъла на член 3 – 5 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/17: Ntp. Nagyszénás, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.
Включва ли понятието „публичноправен орган“ съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112 търговско дружество, чийто капитал е 100 % собственост на общината?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че търговското дружество извършва в качеството си на публичноправен орган дейностите, които общината е длъжна да реализира, но е възложила на въпросното дружество?
При отрицателен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли да се приеме, че възнаграждението, платено от общината на търговското дружество за извършване на дейностите, представлява насрещна престация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/16: Lada, Заключение от 6 февруари 2018 г.
1) Трябва ли членове 67 ДФЕС и 82 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат провеждането на уредено в националното законодателство наказателно или друго производство за „признаване“ или трансформиране в определена държава членка на влязло в сила решение на съд на друга държава — членка на Европейския съюз, с което последният се е произнесъл окончателно по извършеното от осъденото лице деяние, като предпоставка за това чуждестранното съдебно решение да се счита за постановено от национален съд?
2) Трябва ли, в светлината на Рамково решение 2008/675, да се счита за несъвместимо с принципа non bis in idem, установен с член 50 от [Хартата] и член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, производство като това по членове 46—48 от Закона [за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела], което е предвидено „за признаване“ в Унгария на влезли в сила чуждестранни решения, постановени в окончателно приключили наказателни производства в други държави — членки на Съюза (по отношение на същото лице и същото деяние), но в действителност няма за цел да се приведат в изпълнение тези съдебни решения, а да се създаде основание за вземането им предвид в бъдещи наказателни производства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/16: Sziber, Заключение от 16 януари 2018 г.
1) Трябва ли следните разпоредби от правото на Съюза — а именно [член 169 ДФЕС], член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)][…], член 7, параграфи 1 и 2 във връзка с член 8 от [Директива 93/13], както и съображение 47 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета — да се тълкуват в смисъл, че не допускат (и изключват прилагането на) национална правна уредба, която установява допълнителни изисквания в ущърб на страна в съдебно производство (ищец или ответник), която в периода между 1 май 2004 г. и 26 юли 2014 г. е сключила като потребител договор за кредит, съдържащ неравноправна клауза, която допуска едностранно увеличаване на лихвите, разходите и комисионите или е свързана с разликата между курс „продава“ и курс „купува“, като се има предвид, че в съответствие с тези допълнителни изисквания, за да могат да се упражнят по съдебен ред правата, произтичащи от недействителността на посочените договори, сключени с потребител, и в частност за да може съдът да разгледа спора по същество, е необходимо подаването на писмена молба по гражданскопроцесуален ред (по-конкретно искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск) с точно определено съдържание, докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да подава такава писмена молба с точно определено съдържание?
2) Независимо от това дали Съдът ще отговори утвърдително или отрицателно на първия въпрос, който е по-общ от втория, трябва ли изброените в първия въпрос разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат по отношение на страна в съдебно производство, която като потребител е сключила договор за кредит като посочения в първия въпрос, да се прилагат следните задължителни допълнителни изисквания (по букви а)—в):
a) писмената молба (искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск), която трябва да бъде подадена от страната в съдебно производство (ищец или ответник), която е сключила като потребител договор за кредит като посочения в първия въпрос, е допустима, тоест може да бъде разгледана по същество само ако с тази молба съответната страна иска от съда не само да установи, че посочения в първия въпрос договор за кредит, сключен с потребител, е частично или изцяло недействителен, но и да постанови, че настъпват правните последици на пълната недействителност, докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да представя такава писмена молба с точно определено съдържание?
б) писмената молба (искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск), която трябва да бъде подадена от страна в съдебно производство (ищец или ответник), която е сключила като потребител договор за кредит като посочения в първия въпрос, е допустима, тоест може да бъде разгледана по същество само ако с тази молба съответната страна иска от съда да установи, че посоченият в първия въпрос договор, сключен с потребител, е изцяло недействителен, но извън това не иска той да постанови възстановяване на положението, предхождащо сключването на договора, като една от правните последици на пълната недействителност, докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да представя такава писмена молба с точно определено съдържание?
в) писмената молба (искова молба, молба за изменение на иска, възражение за недействителност, представено в защита (срещу предявения срещу потребителя иск), молба за изменение на такова възражение, насрещна искова молба или молба за изменение на насрещния иск), която трябва да бъде подадена от страна в съдебно производство (ищец или ответник), която е сключила като потребител договор за кредит като посочения в първия въпрос, е допустима, тоест може да бъде разгледана по същество, само ако съдържа изключително сложно от математическа гледна точка (дефинирано в националното право) приключване на сметката за периода от възникване на договорното правоотношение до предявяване на иска, което приключване освен това трябва да бъде извършено при отчитане на правилата за преобразуване в унгарски форинти, и да съдържа аритметически проверима подробна разбивка, в която се посочват предвидените в договора месечни вноски с настъпил падеж, погасените от ищеца месечни вноски, размерът на месечните вноски с настъпил падеж, който би бил дължим, ако не се вземе предвид недействителната клауза, разликата между тези стойности, както и крайната сума, която страната, която е сключила като потребител договор като посочения в първия въпрос, още дължи на кредитната институция или, евентуално, е надвнесла, докато друга страна в съдебно производство, която не е сключила като потребител договор за кредит или през същия период е сключила като потребител договор за кредит, който не е от гореупоменатия вид, не е задължена да представя такава писмена молба с точно определено съдържание?
3) Трябва ли изброените в първия въпрос разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че с нарушаването им чрез въвеждането на посочените по-горе (в първия и втория въпрос) допълнителни изисквания същевременно се нарушават членове 20, 21 и 47 от [Хартата], като се има предвид също (отчасти и във връзка с първия и втория въпрос), че съгласно решения от 5 декември 2000 г., Guimont (C‑448/98, EU:C:2000:663, т. 23), и от 10 май 2012 г., Duomo Gpa и др. (C‑357/10—C‑359/10, EU:C:2012:283, т. 28), както и на определение от 3 юли 2014 г., Tudoran (C‑92/14, EU:C:2014:2051, т. 39), правото на Съюза в областта на защитата на потребителите трябва да се прилага от националните съдилища и в случаи, които не са трансгранични, тоест са изцяло вътрешни, или трябва да се счита, че разглежданият случай е трансграничен, доколкото посочените в първия въпрос договори за кредит са „основани на чуждестранна валута“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-664/15: Protect Natur-, Arten- und Landschaftschutz Umweltorganisation, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Член 4 от Директива 2000/60 […] или тази директива сама по себе си предоставя ли на организация за опазване на околната среда в рамките на производство, в което не е необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директивата 2011/92 […], права, за чиято защита тази организация да има достъп до административни или съдебни процедури по смисъла на член 9, параграф 3 от [Орхуската конвенция]?
Изискват ли разпоредбите на Орхуската конвенция позоваването на тези права да е възможно още в рамките на производството пред административния орган, или е достатъчно да е налице възможност за предоставяне на ефективна съдебна защита срещу решението на административния орган?
Допустимо ли е разпоредба от националното процесуално право, каквато е член 42 от AVG, да задължава организациите за опазване на околната среда, също както и останалите страни в производството, да предявяват своевременно възраженията си за първи път не с подадената до административния съд жалба, а още в рамките на производството пред административните органи, като, ако това не бъде направено, тези организации да губят качеството си на страна и повече да нямат право на обжалване пред административен съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/16: Meo – Serviços de Comunicações e Multimédia, Заключение от 20 декември 2017 г.
1) Ако в рамките на производство за налагане на санкция са налице данни или доказателства за факти относно последиците от евентуална дискриминационна ценова практика на предприятие с господстващо положение по отношение на предприятие за търговия на дребно, което търпи вреди спрямо своите конкуренти, зависи ли квалифицирането на посоченото поведение като поставящо в сравнително по-неблагоприятно положение по смисъла на член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС от допълнителна преценка на тежестта, релевантността или значимостта на тези последици за конкурентното положение и/или за конкурентоспособността на засегнатото предприятие, по-специално що се отнася до възможността то да преодолее разликата в разходите, направени в рамките на услугата на едро?
2) Ако в рамките на производство за налагане на санкция са налице данни или доказателства за значително по-малка важност на дискриминационната ценова практика на предприятие с господстващо положение, що се отнася до направените разходи, получените приходи и достигнатата рентабилност от страна на засегнатото предприятие за търговия на дребно, в съответствие ли е преценката за липса на данни за злоупотреба с господстващо положение и забранени практики с тълкуване, при което се вземат предвид член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС и установената в решения [от 15 март 2007 г., British Airways/Комисия (C‑95/04 P, EU:C:2007:166, т. 146—148) и от 9 септември 2009 г., Clearstream/Комисия (T‑301/04, EU:T:2009:317)] съдебна практика?
3) Или обратно, подобно обстоятелство не е достатъчно, за да се изключи възможността разглежданото поведение да се квалифицира като злоупотреба с господстващо положение и забранена практика за целите на член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС, и посоченото обстоятелство е релевантно само за определяне на отговорността или санкцията на предприятието нарушител?
4) Трябва ли съдържащият се в член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства на свой ред на минимален процент от структурата на разходите на засегнатото предприятие?
5) Трябва ли съдържащият се в член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства на свой ред на минимална разлика между средните разходи на предприятията, които се конкурират при предоставянето на въпросната услуга на едро?
6) Може ли съдържащият се в член 102, [втора алинея,] буква в) ДФЕС израз „като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение“ да се тълкува в смисъл, че отговаря на изискването предимството, което произтича от дискриминацията, да съответства — в областта на разглеждания пазар и разглежданата услуга — на по-високи стойности от разликите, посочени в таблици 5, 6 и 7, за да може разглежданото поведение да се счита за забранена практика?
7) При утвърдителен отговор на четвърти, пети или шести въпрос, как следва да се дефинира посоченият минимален праг на релевантност на неблагоприятното положение във връзка със структурата на разходите или със средните разходи на предприятията, които се конкурират при предоставянето на разглежданата услуга на дребно?
8) В случай на определяне на този минимален праг позволява ли обстоятелството, че той не се достига всяка година, да се обори произтичащата от решението [от 9 септември 2009 г., Clearstream/Комисия (T‑301/04, EU:T:2009:317)] презумпция, че прилагането по отношение на един от търговските партньори на различни цени за еквивалентни услуги, и то непрекъснато в продължение на пет години и от предприятие, което има фактически монопол на пазара, който е нагоре по веригата, не може да не [създаде] конкурентно неблагоприятно положение за същия този партньор“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.