Prechal
Съдия докладчик – Prechal
Дело C-337/15: Омбудсман/Staelen, Съдебно решение от 4 април 2017 г.
Правилно ли е Общият съд да приеме, че всяко нарушение на задължението за полагане на грижа от страна на омбудсмана представлява достатъчно съществено нарушение, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза?
Допуснал ли е Общият съд грешка при квалифицирането на конкретни прояви на омбудсмана като достатъчно съществени нарушения на задължението за полагане на грижа?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е приел, че неспазването на разумния срок за отговор на писма представлява достатъчно съществено нарушение, което може да ангажира отговорността на Съюза?
Може ли загубата на доверие в институцията на омбудсмана да бъде квалифицирана като поправима неимуществена вреда?
Произнесъл ли се е Общият съд ultra petita, като е квалифицирал действия на омбудсмана извън твърденията на ищцата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/15: Al Chodor и др., Съдебно решение от 15 март 2017 г.
Само по себе си обстоятелството, че няма определени от [законодателството] обективни критерии за преценка на наличието на значителен риск от укриване на чужденец [по смисъла на член 2, буква н) от Регламент „Дъблин III“], води ли до неприложимост на мярката за задържане по член 28, параграф 2 [от този] регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/15: W и др., Заключение от 7 март 2017 г.
Допуска ли член 4 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, способ за доказване в областта на отговорността на фармацевтичните лаборатории за произвежданите от тях ваксини, съгласно който при упражняването на суверенното си право на преценка съдът, разглеждащ делото по същество, може да приеме, че изтъкнатите от ищеца факти представляват сериозни, конкретни и непротиворечиви презумпции, които са годни да докажат дефекта на ваксината и причинно-следствената връзка между него и болестта, въпреки констатацията, че медицинските изследвания не установяват връзка между ваксинирането и настъпването на болестта?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 4 от Директива 85/374 система от презумпции, при която причинно-следствената връзка между твърдения дефект на дадена ваксина и претърпяната от увреденото лице вреда ще бъде доказана винаги, когато са налице косвени доказателства за такава връзка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 4 от Директива 85/374 да се тълкува в смисъл, че причинно-следствената връзка — която увреденото лице трябва да докаже — между твърдения дефект на дадена ваксина и претърпяната от това лице вреда може да се счита за доказана само ако тази връзка е установена научно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/14: Banco de Santander, Определение от 2 март 2017 г.
Може ли евентуалната отмяна на първото решение на Комисията да доведе до нищожност на оспорваното решение, което се основава на ново административно тълкуване на същото национално законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/15: Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, Съдебно решение от 2 март 2017 г.
Следва ли член 21, първа алинея от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че когато търговец използва телефонна линия, за да може потребителят да се свърже с него по телефона във връзка със сключен договор, такъв потребител не следва да понася разходи, по-високи от тези, които би понесъл за обаждане на стандартен (т.нар. в Германия „географски“) стационарен или мобилен телефонен номер при осъществяване на връзката по този начин?
Противоречи ли на член 21, първа алинея от Директива 2011/83 национална разпоредба, съгласно която в случаите, когато търговецът използва за контакт по телефона във връзка със сключен договор телефонен номер за обслужване на клиенти, започващ с 0180, потребителят трябва да понесе разходите, които доставчикът на телекомуникационни услуги му начислява за използването на тази телекомуникационна услуга, по-специално дори когато тези разходи надвишават разходите, които потребителят би понесъл за свързване по телефона със стандартен (географски) стационарен или мобилен телефонен номер?
Допуска ли член 21, първа алинея от Директива 2011/83 такава национална разпоредба тогава, когато доставчикът на телекомуникационни услуги не плаща на търговеца никаква част от възнаграждението, което събира от потребителя за свързване с номер, започващ с 0180?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-549/15: E.ON Biofor Sverige, Заключение от 18 януари 2017 г.
1. Трябва ли понятията „масов баланс“ и „смес“ в член 18, параграф 1 от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са задължени да разрешат търговия с биогаз помежду си посредством взаимосвързана газова мрежа?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместима ли е в такъв случай посочената разпоредба на Директивата с член 34 ДФЕС, макар да е налице вероятност нейното прилагане да доведе до ограничаване на търговията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/15: Комисия/World Duty Free Group, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Изисква ли се за установяване на селективността на данъчна мярка по член 107, параграф 1 ДФЕС Комисията да определи конкретна категория предприятия със собствени характеристики, които са поставени в по-благоприятно положение?
Може ли селективността на данъчна мярка да бъде установена въз основа на това, че тя предоставя предимство на предприятия, извършващи трансгранични операции (като износ на капитали), в сравнение с предприятия, извършващи аналогични операции на национално ниво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/14: EUIPO/Szajner, Заключение от 1 декември 2016 г.
Неправилно вземане предвид от Общия съд на национално съдебно решение, постановено след приемането на решението на апелативния състав, при определяне на обхвата на защитата на фирменото наименование по френското право
Изопачаване от Общия съд на съдържанието и значението на решение Cœur de princesse относно обхвата на защитата на фирменото наименование
Неправилно определяне от Общия съд на дейностите, действително осъществявани от Forge de Laguiole, при прилагане на критериите за обхвата на защитата на фирменото наименование
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.