Lindh

1) a)
Може ли компетентност на държава-членка или административен орган на тази държава да произтича пряко от регламент, тоест без правно основание във вътрешното право?
б) Ако това е така, член 23, параграф 1 от Регламент № 4253/88 […] предоставя ли компетентност за отмяна на определянето на субсидия и събиране впоследствие на платената сума, ако се предположи че [посоченият] член 23 […] възлага това на държавите-членки в случай на небрежност или злоупотреба?
2) Ако това не е така, член 10 ЕО във връзка с член 249 ЕО налага ли национална разпоредба като член 4:57 от [Awb], която позволява да се възстановят недължимо платените субсидии и аванси, да се тълкува в съответствие с Регламент [№ 4253/88]?
2) Ако това не е така, член 10 ЕО във връзка с член 249 ЕО налага ли разпоредба като член 4:49, параграф 1 от [Awb] — съгласно която административен орган може да отмени определянето на субсидията или да я измени в ущърб на бенефициера [било] въз основа на факти или обстоятелства, за които не би могло основателно да се очаква, че той е знаел към момента на определянето на субсидията и въз основа на които субсидията е щяла да бъде определена в размер по-нисък от този, установен съгласно разпореждането за отпускане на субсидията, [било] ако определянето на субсидията е било неточно и бенефициерът е знаел или е трябвало да знае това, [било] ако след определянето на субсидията бенефициерът не е изпълнил задълженията, свързани с нея — да се тълкува в съответствие с Регламент [№ 4253/88]?
3) Ако това е така, това тълкуване ограничава ли се от общите принципи, които са част от общностното право, а именно принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания?
4) a)
При утвърдителен отговор на третия въпрос това ограничение повдига следния въпрос: могат ли вътрешните принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да надхвърлят общите принципи на общностното право, и по-специално принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, които трябва да бъдат спазвани при прилагането на Регламент [№ 4253/88]?
б) Фактът, че неизпълнението от страна на бенефициера на субсидията на свързаните с нея задължения, произтичащи от релевантната част от общностната правна уредба, трябва да бъде вменено на самата държава-членка, предоставила субсидията, оказва ли влияние при прилагането на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания на общностното право?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос това ограничение повдига следния въпрос: могат ли вътрешните принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, които са в основата на член 4:49, параграф 1 от [Awb], да надхвърлят общите принципи на общностното право, а именно принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, които трябва да бъдат спазвани при прилагането на Регламент [№ 4253/88]?
5) Като се има предвид член 10 ЕО, фактът, че бенефициерът на субсидията е публичноправно юридическо лице, оказва ли влияние върху прилагането на принципите на общностното право на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания?
6) Ако на основание член 23, параграф 1 от Регламент [№ 4253/88] или на основание член 4:49, параграф 1 от [Awb], тълкуван в съответствие с Регламент [№ 4253/88], определянето на субсидията трябва да се отмени и да се съберат платените суми, член 23, параграф 1 от [посочения] регламент налага ли отмяна на определянето на субсидията и събиране на платените суми и в случай че се установи, че държавата-членка вече е възстановила на [ЕСФ] погрешно предоставената субсидия или най-малкото, че са били приети разпоредби в тази насока?
7) Ако член 23, параграф 1 от регламента [№ 4253/88] не налага задължение за отмяна или възстановяване, има ли други разпоредби от общностната правна уредба, като член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166), на основание на които държавата-членка е задължена, пряко или на основание член 4:49, параграф 1 от [Awb], тълкуван в съответствие с регламента, да отмени и събере субсидии като разглежданите по настоящото дело, които са били платени в нарушение на общностната правна уредба?