Lenaerts
Съдия докладчик – Lenaerts
Дело C-380/05: Centro Europa 7, Съдебно решение от 31 януари 2008 г.
1) Дали член 10 от ЕКПЧ, към който препраща член 6 [ЕС], гарантира външния плурализъм на информацията в сектора на телевизионното разпръскване по начин, който задължава държавите-членки да гарантират в този сектор действителен плурализъм и ефективна конкуренция, основана на антитръстова система, гарантираща в зависимост от технологичното развитие достъпа до каналите и разнообразието на операторите, като не позволява дуополните положения на пазара да се разглеждат като правомерни?
2) Дали разпоредбите на Договора […], гарантиращи свободното предоставяне на услуги и конкуренцията, съгласно тълкуването им от Комисията в тълкувателното съобщение от 29 април 2000 г. относно концесиите по общностното право, изискват концесиите да се предоставят според принципи, годни да осигурят равнопоставеността и липсата на дискриминация при третирането, прозрачността, пропорционалността и спазването на правата на частните лица
Дали италианските правни разпоредби на член 3, параграф 7 от Закон № 249/1997 и на член 1 от Декрет-закон [№ 352/2003] са в противоречие с посочените разпоредби и принципи на Договора, доколкото позволяват на лица, които експлоатират „надвишаващи“ антитръстовите ограничения канали за телевизионно разпръскване, да продължат да извършват дейността си без прекъсване, като по този начин изключват операторите като дружеството жалбоподател, които макар че са титуляри на съответната концесия, получена в резултат на редовна тръжна процедура, не могат да извършват дейността — предмет на концесията, поради невъзможност да си осигурят разпределяне на радиочестоти (поради недостатъчността или липсата на такива в резултат от продължаващата им експлоатация от титулярите на известните като надвишаващи канали)?
3) Дали член 17 от […] Директивата за разрешение поражда непосредствени последици във вътрешния правопорядък, считано от 25 юли 2003 г., и задължава държавата-членка, която е предоставила концесии за телевизионна дейност (включващи правото да се инсталират мрежи, да се предоставят електронни съобщителни услуги или правото за ползване на радиочестотите), да съобразява тези концесии с общностната правна уредба
Включва ли това задължение необходимостта от действително разпределяне на радиочестотите, необходими за извършването на дейността?
4) Дали като предвиждат публични, прозрачни и недискриминационни процедури (член 5 от Директивата за разрешение), които се осъществяват въз основа на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии (член 9 от Рамковата директива), член 9 и член 5 допускат съществуването на предвиден в националното право режим на общо разрешение (член 23, параграф 5 от Закон № 112/2004), който като позволява запазването на така наречените „надвишаващи“ канали, които не са преминали подбор чрез тръжна процедура, води до накърняване на правата, с които съгласно общностната правна уредба (член 17, параграф 2 от […] Директивата за разрешение) се ползват други предприятия, които макар и спечелили търг, се оказват възпрепятствани да извършват своята дейност?
5) Дали член 9 от [Рамковата директива], член 5, параграф 2, втора алинея и член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 4 от [Директивата за конкуренцията] задължават държавите-членки най-късно към 25 юли 2003 г. (член 17 от Директивата за разрешение) да премахнат положение на фактическо заемане на радиочестотите (експлоатация на оборудване без концесия или разрешение, издадени след процедура по подбор) по отношение на телевизионна дейност като извършената, така че да не позволяват тази дейност да се осъществява при липсата на каквото и да е правилно планиране на радиочестотното разпръскване, въпреки всяка логика за увеличаване на плурализма и в противоречие със същите онези концесии, които държавата-членка е предоставила чрез публична процедура?
6) Можела ли е и може ли държавата-членка да се позовава на предвидената в член 5, параграф 2, втора алинея от […] Директивата за разрешение и в член 4 от [Директивата за конкуренцията] дерогация единствено в полза на плурализма на информацията и за гарантиране на защитата на културното или езиковото многообразие, а не в полза на лица, експлоатиращи канали, които надвишават вече предвидените в националната правна уредба антитръстови ограничения?
7) За да може да се позовава на дерогацията по член 5 от [Директивата за разрешение], трябва ли държавата-членка да укаже какви са действително преследваните цели на националната дерогираща разпоредба?
8) Може ли освен към концесионера на обществената услуга за телевизионно разпръскване (RAI в Италия) тази дерогация да се приложи и в полза на частни оператори, които не са преминали успешно процедурите по подбор, и в ущърб на предприятия, които, напротив, са получили концесия вследствие на тръжна процедура?
9) Дали съвкупността от произтичащите от първичното и вторичното общностно право правила за гарантиране на ефективна конкуренция („workable competition“) и в сектора на пазара на телевизионно разпръскване не изисква от националния законодател да избягва поредното продължаване на предишния преходен режим [приложим към аналоговото разпръскване], съпътствал началото на наземната цифрова система, от момента, когато пре-възлагането на освободени за различна употреба радиочестоти е възможно единствено в случай на изоставянето на наземното аналогово излъчване (и следователно общо преминаване към цифрово излъчване), докато в случая на обикновеното преминаване към цифрово наземно излъчване има риск от допълнително утежняване на проблема с липсата на налични радиочестоти, дължащ се на аналоговото и цифрово разпръскване в едновременен режим?
10) На последно място, дали гарантираната от европейското право защита на плурализма на източниците на информация и на конкуренцията в сектора на телевизионното разпръскване е осигурена от национално законодателство като Закон № 112/2004, което предвижда ново ограничение от 20 % от ресурсите, изчислено на нова, твърде широка база (SCI, вж. член 2, буква [ж)] и член 15 от Закон № 112/2004), включваща и дейности, които нямат никакво въздействие върху плурализма на източниците на информация, докато според правото в областта на конкуренцията „съответният пазар“ обикновено се определя чрез разграничаване на пазарите в сектора на телевизията и чрез разграничаване дори между платената телевизия и безплатната телевизия (вж. между другото Решение на Комисията от 21 март 2000 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар, преписка COMP/JV.37 — BSkyB/KirchPayTV, въз основа на Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета и Решение на Комисията от 2 април 2003 г. за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и със Споразумението за ЕИП, преписка COMP/M.2876 — Newscorp/Telepiù)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/07: Banque Fédérative du Crédit Mutuel, Заключение от 24 януари 2008 г.
Повторното включване в облагаемата печалба на установено във Франция дружество майка на 5 % от данъчните кредити, предоставени във връзка с разпределението на печалба от дъщерно дружество, установено в друга държава — членка на Европейския съюз, когато печалбата е била обложена с данък, удържан при източника в другата държава-членка, е без значение за размера на облагането на дружеството майка, доколкото то има право да приспадне целия размер на тези данъчни кредити от дължимия данък. Когато дружеството майка не може да се възползва от данъчните предимства на този данъчен кредит, тъй като е пропуснало да вземе решение за преразпределянето на печалбата между своите акционери в срок от пет години, може ли да се приеме, че разпоредбата на член 7, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО от 23 юли 1990 г. разрешава допълнителното облагане с корпоративен данък, резултат от повторното включване на 5 % от данъчния кредит в облагаемия финансов резултат, поради ниския размер на този данък и обстоятелството, че той е установен в пряка връзка с изплащането на данъчния кредит, въведен с цел да намали икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите, или пък трябва да се приеме, че това допълнително облагане противоречи на целите, произтичащи от член 4 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/05: A, Съдебно решение от 18 декември 2007 г.
Пречат ли разпоредбите относно свободното движение на капитали между държавите-членки и трета страна в случай като този [по главното производство] А да бъде обложен за дивидентите, които са му били разпределени от Х, по съображения че седалището на Х не е в държава — членка на ЕИП, нито в държава, с която [Кралство] Швеция е сключило данъчна спогодба, съдържаща клауза, която предвижда обмен на сведения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/07: OTP Bank и Merlin Gerin Zala, Определение от 16 ноември 2007 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/06: KÖGÁZ и др., Съдебно решение от 11 октомври 2007 г.
Следва ли член 33, параграф 1 от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че забранява запазването на данък ([HIPA]), който се прилага за упражняваната от предприятията дейност с цел печалба и една от основните характеристики на който е начисляването му върху нетния оборот на предприятията, намален със себестойността на продадените стоки, с цената на допълнителните услуги и с разходите за суровините; с други думи, следва ли такъв данък да бъде разглеждан като данък, който може да се характеризира като забранен от тази разпоредба данък върху оборота?
По дело C-283/06 този въпрос се отнася за критериите, които позволяват да се установи кога даден данък не може да се характеризира като данък върху оборота по смисъла на член 33 от Шеста директива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/06: OTP Garancia Biztosító, Съдебно решение от 11 октомври 2007 г.
Забранява ли член 33, параграф 1 от Шеста директива на Съвета 77/388/ЕИО запазването на местен данък върху предприятията (HIPA), който се прилага върху дейността на предприятията с цел печалба и се изчислява върху нетния оборот, намален със себестойността на продадените стоки, цената на допълнителните услуги и разходите за суровините, като такъв данък следва да се разглежда като данък върху оборота по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/06: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 20 септември 2007 г.
Съвместима ли е гръцката система за определяне на облагаемата стойност на внесени употребявани превозни средства, която използва единствено критерия за възрастта, с изискванията на член 90 ЕО относно недопускане на дискриминационно данъчно облагане?
Гарантират ли публичността на критериите за изчисляване на таксата и възможността за обжалване пред комисии по жалбите, че гръцката система за облагане на внесени употребявани превозни средства не нарушава член 90 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/05: Комисия/Съвет, Заключение от 19 септември 2007 г.
Нарушение на член 47 ЕС чрез приемането на обжалваното решение, доколкото то засяга компетентността, предоставена на Общността в областта на сътрудничеството за развитие
Незаконосъобразност и неприложимост на спорното съвместно действие, по-специално на дял II от него, поради засягане на компетентността на Общността
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/06: Il Ponte Finanziaria/СХВП, Съдебно решение от 13 септември 2007 г.
Нарушено ли е изискването за преценка на вероятността от объркване между заявената марка и по-ранните марки на жалбоподателя, разглеждани поотделно, съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94?
Следва ли вероятността от объркване да се преценява по отношение на „семейство“ или „поредица“ от марки, без да е доказано използването на достатъчен брой от тях?
Спазено ли е изискването за доказване на реално използване на по-ранната марка „THE BRIDGE“ (№ 642952) по смисъла на член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94?
Допустимо ли е използването на марката „THE BRIDGE“ (№ 642952) да се счита за използване на марката „Bridge“ (№ 370836) по смисъла на член 15, параграф 2, буква а) от Регламент № 40/94?
Може ли притежателят на национална регистрация да се позове на националното понятие за „защитни марки“, за да избегне доказателствената тежест за използване по член 43, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.