Дело C-268/06: Impact, Заключение от 9 януари 2008 г.

1) Когато се произнасят по спор като първа инстанция по силата на разпоредба на вътрешното право или когато се произнасят по въззивна жалба срещу такова решение, длъжни ли са Rights Commissioners и Labour Court съгласно някой от принципите на общностното право (в частност принципите на равностойност и на ефективност) да приложат разпоредба с непосредствено действие на Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година […], при условие че:
— на Rights Commissioner и на Labour Court не е предоставена изрично компетентност за тази цел по силата на вътрешното право на съответната държава-членка, включително по силата на разпоредбите на вътрешното право, с които се транспонира Директивата,
— частноправните субекти могат да сезират High Court с други искания, произтичащи от обстоятелството, че работодателят им не е приложил Директивата в техния конкретен случай и че
— частноправните субекти могат да сезират компетентните общи юрисдикции с други искания срещу съответната държава-членка с оглед на поправяне на вредата, която са понесли поради обстоятелството, че държавата-членка не е транспонирала Директивата в предвидения срок?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Безусловна и достатъчно точна по съдържание ли е клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, включено като приложение към Директива 1999/70, за да могат частноправните субекти да се позоват на нея пред националните юрисдикции?
б) Безусловна и достатъчно точна по съдържание ли е клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, включено като приложение към Директива 1999/70, за да могат частноправните субекти да се позоват на нея пред националните юрисдикции?
3) С оглед на отговора на Съда на първия въпрос и на буква б) от втория въпрос:
Забранява ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, включено като приложение към Директива 1999/70, на държава-членка, действаща в качеството на работодател, да поднови срочен трудов договор за срок до осем години през периода след датата, на която Директивата е трябвало да бъде транспонирана, и преди приемането на закона за нейното транспониране, когато
— до този момент договорът винаги е бил подновяван за по-кратки периоди и работодателят се нуждае от услугите на работника за по-дълъг период,
— подновяването на договора за този по-дълъг период възпрепятства възможността частноправният субект да извлече полза от прилагането на клауза 5 от Рамковото споразумение след транспонирането му във вътрешното право и
— не съществуват обективни причини за такова подновяване, които не са свързани със статута на работника на срочен трудов договор?
4) При отрицателен отговор на първия или на втория въпрос:
Длъжни ли са Rights Commissioner и Labour Court по силата на разпоредба на общностното право (в частност на задължението за тълкуване на националното право в съответствие с текста и на целите на директива, така че да постигнат търсения от нея резултат) да тълкуват разпоредбите на вътрешното право, приети за транспониране на Директива 1999/70, в смисъл, че имат обратно действие към датата, на която Директивата е трябвало да бъде транспонирана, когато
— текстът на разпоредбата на вътрешното право не изключва изрично такова тълкуване, но
— норма на вътрешното право, която урежда тълкуването на законите, изключва такова обратно действие, освен ако не съществува недвусмислено указание в обратен смисъл?
5) При утвърдителен отговор на първия или на четвъртия въпрос:
Включват ли „условията за наемане на работа“, на които се позовава клауза 4 от Рамковото споразумение, включено като приложение към Директива 1990/70, условията на трудов договор, отнасящи се до възнагражденията и пенсиите?