Jurimae
Съдия докладчик – Jürimäe
Дело C-560/15: Europa Way и Persidera, Заключение от 30 март 2017 г.
1) Нарушават ли спорната законодателна мярка и последващите актове по прилагането ѝ правилата, съгласно които регулаторните функции на телевизионния пазар следва да се упражняват от независим административен орган (членове 3 и 8 от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140)?
2) Нарушава ли спорната законодателна мярка и последващите актове по прилагането ѝ разпоредбите (член 7 от Директива 2002/20 и член 6 от Директива 2002/21), които предвиждат предварително провеждане на обществена консултация от страна на независимия национален орган, регулиращ сектора?
3) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 56 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20 и членове 2 и 4 от Директива 2002/77, както и принципите за недопускане на дискриминация, прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, отмяна на процедурата на т.нар. конкурс за красота (beauty contest), която е била обявена, за да се отстранят последиците от незаконното изключване на оператори от пазара в рамките на системата за разпределение на телевизионни цифрови честоти и за да се позволи достъпът на по-малки оператори, и замяната на тази процедура с друга възмездна конкурсна процедура, предвиждаща за участниците изисквания и задължения, които преди това не са се прилагали по отношение на традиционните оператори (incumbents), вследствие на което конкурентното съревнование се утежнява и става икономически неефективно?
4) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 56 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20, членове 2 и 4 от Директива 2002/77 и член 258 ДФЕС, както и принципите за недопускане на дискриминация, прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, преструктурирането на Плана за разпределение на честотите, с което се намаляват националните мрежи от 25 на 22 (като за традиционните оператори се запазва същата наличност от мултиплекси), намаляват се обособените позиции от поръчката на 3 мултиплекса, разпределят се честоти в лента VHF‑III с риск от силни интерференции?
5. Съвместима ли е защитата на разработения от Съда принцип на защита на оправданите правни очаквания с отмяната на процедурата, наричана „конкурс за красота“ (beauty contest), която не позволява на въззивниците, допуснати до безвъзмездната процедура, да спечелят някои от обособените позиции, предмет на поръчката?
6) Съвместима ли е правната уредба на Съюза в областта на разпределение на права за използване на честоти (членове 8 и 9 от Директива 2002/21, членове 5 и 7 от Директива 2002/20, членове 2 и 4 от Директива 2002/77) с приемането на разпоредба като съдържащата се в член 3 quinquies от Законодателен декрет № 16 от 2012 г., която не е в съответствие с присъщите на радио-телевизионния пазар характеристики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/15: Glencore Céréales France, Съдебно решение от 2 март 2017 г.
1) Може ли въз основа на [решение от 9 март 2012 г., Pfeifer & Langen (C‑564/10, EU:C:2012:190)], да се направи извод, че член 3 от [Регламент № 2988/95] е приложим по отношение на мерки за събиране на лихвите, дължими на основание член [11, параграф 3 от Регламент № 3665/87] и член 5а от [Регламент № 3002/92]?
2) Трябва ли да се счита, че по естеството си вземането за лихвите произтича от „продължаваща или повторно извършена“ нередност, която приключва в деня на плащането на главницата, като така се отлага за тази дата началото на давностния срок за това вземане?
3) В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли за начало на давностния срок да се приеме денят, в който е допусната нередността, довела до възникването на вземането за главницата, или пък за начало на този срок трябва да се смята само денят на изплащане на помощта или на освобождаване на обезпечението, от който момент започват да се начисляват посочените лихви?
4) Трябва ли за целите на прилагането на определените с Регламент № 2988/95 правила за давността да се приеме, че всяко действие, което прекъсва давностния срок за главницата, прекъсва и давностния срок, който тече по отношение на лихвите, дори ако същите не са посочени в съответния акт, прекъсващ давностния срок за главницата?
5) Налице ли е погасяване по давност при изтичане на максималния срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, ако в този срок разплащателната агенция е поискала връщането на недължимо изплатената помощ, без да поиска едновременно с това плащане на лихвите?
6) Може ли по силата на дерогацията по член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 петгодишният общ давностен срок, въведен в националното право, в член 2224 от Гражданския кодекс със Закон № 2008‑561 […], да е заменил — що се отнася до давностните срокове, които все още не са изтекли към датата на влизане в сила на този закон — четиригодишния давностен срок, предвиден с посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/16: Euro Tyre, Съдебно решение от 9 февруари 2017 г.
Трябва ли член 131 и член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да откаже освобождаване от ДДС за вътреобщностна доставка на стоки на продавач, установен на територията на тази държава членка, с мотива че купувачът, чието седалище се намира в друга държава членка, не е регистриран в системата VIES и по отношение на него не се прилага режим на облагане на вътреобщностните придобивания на стоки, макар към момента на сделката да разполага с валиден идентификационен номер за целите на ДДС в посочената друга държава членка, като този номер е използван във фактурите по сделките, когато материалноправните изисквания за вътреобщностна доставка са изпълнени кумулативно, т.е. когато правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено към приобретателя и доставчикът е доказал, че тази стока е изпратена или превозена към друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване същата стока е напуснала физически територията на държавата членка [на изпращане] и е доставена на приобретател, данъчнозадължено лице или юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от държавата на изпращане на стоките?
Допуска ли принципът на пропорционалност тълкуване на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС в смисъл, че освобождаване може да бъде отказано, при положение че продавачът със седалище в държава членка знае, че купувачът, чието седалище е в друга държава членка, макар да притежава валиден идентификационен номер за целите на ДДС в посочената друга държава членка, не е регистриран в системата VIES и по отношение на него не се прилага режим на облагане на вътреобщностните придобивания на стоки, но очаква да получи регистрация като вътреобщностен оператор с обратно действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/16: Santogal M-Comércio e Reparação de Automóveis, Заключение от 1 февруари 2017 г.
1) Следва ли член 138, параграф 2, буква б) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби [като тези на] член 1, буква е) и член 14, буква b) от [RITI], които предвиждат като условие за признаване на освобождаването от ДДС на възмездна доставка на нови транспортни средства, превозени от купувача от националната територия към друга държава членка, купувачът да бъде установен или да има местоживеене в тази държава членка?
2) Следва ли член 138, параграф 2, буква б) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска освобождаването да бъде отказано в държавата членка, от която е осъществен превозът, когато придобитото транспортно средство е транспортирано в Испания, където за същото е издаден временен туристически регистрационен номер, подчинен на [испанския] данъч[ен] режим […]?
3) Следва ли член 138, параграф 2, буква б) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска ДДС да се изисква от доставчика на новото транспортно средство, при положение че не е установено дали режимът на туристически регистрационен номер е прекратен на някое от основанията, [предвидени в испанското право], нито дали ДДС е платен или ще бъде платен в резултат на прекратяването на този режим?
4) Следва ли член 138, параграф 2, буква б) от [Директивата за ДДС] и принципите на правна сигурност, на пропорционалност, както и принципът на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че не допускат доставчикът на ново транспортно средство, превозено в друга държава членка, да бъде задължен за плащането на ДДС, когато:
— клиентът, преди изпращането, е информирал доставчика, че пребивава в държавата членка по местоназначение, и му е представил документ, удостоверяващ, че има издаден в тази държава членка [NIE], в който документ е записан адрес на пребиваване в същата държава, различен от посочения от клиента,
— клиентът впоследствие е представил на доставчика документи, удостоверяващи, че придобитото транспортно средство е преминало технически преглед в държавата членка по местоназначение, както и че за същото е издаден туристически регистрационен номер,
— не е установено доставчикът да е действал съвместно с клиента с цел да се избегне плащането на ДДС,
— митническите служби не са възразили по никакъв начин срещу анулирането на митническата декларация за моторното превозно средство, извършено въз основа на документите, с които е разполагал доставчикът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-248/15: Maxcom/City Cycle Industries, Съдебно решение от 26 януари 2017 г.
Допустимо ли е Общият съд да не разгледа служебно допустимостта на жалбата, когато встъпилата страна повдига възражение за недопустимост на късен етап?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 13, параграф 1 от основния регламент относно тежестта и стандарта на доказване за наличие на заобикаляне при недостатъчно съдействие от страна на производителите-износители?
Спазено ли е задължението за мотивиране и липсват ли противоречия или изопачаване на фактите в мотивите на Общия съд?
Нарушени ли са процесуалните права на Комисията поради отказа да ѝ бъде разрешено да представи писмено становище при встъпване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/15: Maxcom/Chin Haur Indonesia, Съдебно решение от 26 януари 2017 г.
Допусната ли е грешка при прилагането на член 13, параграф 1 от основния регламент относно доказателствената тежест и степента на доказване за установяване на заобикаляне на антидъмпингови мерки, когато част от производителите износители не са оказали съдействие на разследването?
Спазено ли е изискването за мотивиране и липсват ли противоречия в мотивите на Общия съд относно извода за претоварване?
Нарушени ли са процесуалните права на Европейската комисия в производството пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/16: ERGO Poist’ovňa, Заключение от 12 януари 2017 г.
1) Трябва ли изразът „договорът между третата страна и принципала няма да бъде изпълнен“, съдържащ се в член 11 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 г. относно координирането на правата на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (по-нататък „Директива 86/653“), да се тълкува в смисъл, че включва: a) цялостното неизпълнение на договора, при което нито принципалът, нито третата страна изпълняват дори частично предвиденото в договора, или б) частичното неизпълнение на договора, например когато не е постигнат договореният обем сделки или, където е приложимо, когато договорът не е изпълняван в рамките на предвидения период от време
2. Ако се приеме за правилно тълкуването по буква б) от първия въпрос, трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че клаузата в договора за представителство, съгласно която представителят е длъжен да върне пропорционален дял от своята комисиона, ако договорът между принципала и третата страна не е изпълнен в предвидения обем, и по-специално в обема, предвиден в договора за търговско представителство, не представлява дерогация в ущърб на представителя
3. В случаи като този в главното производство, за да се прецени дали е налице „причина, за която принципалът отговаря“, по смисъла на член 11, параграф 1, второ тире от Директива 86/653, трябва ли да се разгледат: a) единствено правните обстоятелства, които пряко довеждат до прекратяването на договора (например когато прекратяването на договора се дължи на неизпълнение на задълженията, произтичащи от него за третата страна), б) или трябва да се провери дали тези правни обстоятелства не са следствие от поведението на принципала в правните му отношения с въпросната трета страна, което е довело до загуба на доверие в принципала от страна на третата страна и впоследствие до неизпълнение от страна на последната на задължение, произтичащо от договора с принципала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/15: Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет, Заключение от 7 декември 2016 г.
Нарушение на член 2, параграфи 10 и 11 от Основния регламент и на членове 2.4 и 2.4.2 от Антидъмпинговото споразумение, поради изключване на някои сделки за износ, свързани с разглеждания продукт, от изчисляването на дъмпинговия марж
Нарушение на член 2, параграф 10 от Основния регламент, на член 2.4 от Антидъмпинговото споразумение, на принципа на добрата администрация и на член 296 ДФЕС, поради отказ за въвеждане на някои корекции
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/16: MIP-TS, Определение от 15 ноември 2016 г.
Приложимо ли е окончателното антидъмпингово мито върху внос на мрежести тъкани от стъклени влакна, декларирани с произход от Тайланд, осъществен преди датата на влизане в сила на регламента за започване на разследване, когато е установено, че стоката е с произход от Китайската народна република?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/16: MIP-TS, Определение от 15 ноември 2016 г.
Обхваща ли член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 791/2011 вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна, декларирани с произход от Тайланд, но с установен произход от Китайската народна република, осъществен преди въвеждане на регистрационен режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.