Jurimae
Съдия докладчик – Jürimäe
Дело C-593/21: Herios, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Трябва ли член 17, параграф 2, буква а), първо тире от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия обезщетението при прекратяване на договора, дължимо на основния представител във връзка с клиентелата, привлечена от подпредставителя, не представлява „съществена полза“ за основния представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/21: Rigall Arteria Management, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Трябва ли предвид формулировката и целта на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 86/653 тази разпоредба да се разбира в смисъл, че признава на самостоятелно заетия търговски представител абсолютно право на комисиона по договор, сключен през периода на действие на договора за представителство с трето лице, което преди това той вече е привлякъл като клиент за сделки от същия вид, или пък това право може да бъде изключено по договорен път?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/20: LOT (Indemnisation imposée par l’autorité administrative), Съдебно решение от 29 септември 2022 г.
Следва ли член 16, параграфи 1 и 2 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че отговарящият за прилагането на посочения регламент национален орган, до който е подадена индивидуална жалба от пътник, не може да задължи съответния въздушен превозвач да изплати обезщетението, дължимо на пътника по силата на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/22: Mylan IRE Healthcare/Комисия, Определение от 22 септември 2022 г.
Какви са изискванията за допустимост на молба за встъпване по член 190, параграф 2 от Процедурния правилник и спазен ли е срокът за подаване в конкретния случай?
Как се тълкува понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и налице ли е такъв интерес за EMA в случая?
При какви условия агенция на Европейския съюз има право да встъпи в съдебно производство в подкрепа на исканията на друга институция на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/21: Uniqa Versicherungen, Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Трябва ли членове 20 и 26 от [Регламент № 1896/2006] да се тълкуват в смисъл, че не допускат предвиденият в член 16, параграф 2 от този регламент 30‑дневен срок за подаването на възражение срещу европейската заповед за плащане да се прекъсва въз основа на член 1, параграф 1 от [австрийския закон във връзка с COVID‑19], съгласно който в производствата по граждански дела всички процесуални срокове, чийто начален момент настъпва след 21 март 2020 г. или които още не са изтекли дотогава, се прекъсват до края на 30 април 2020 г. и от 1 май 2020 г. започват да текат отначало?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-883/19: HSBC Holdings и др./Комисия, Определение от 12 август 2022 г.
Следва ли да се приеме, че предприятия, които са адресати на едно и също решение на Комисията относно нарушение на член 101 ДФЕС и са подали отделни жалби за отмяна, имат пряк интерес от изхода на дело по жалба на друго предприятие с идентични или сходни основания?
Отговаря ли на изискванията на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 47 от Хартата на основните права тълкуването, според което предприятия с еднакви или сходни основания за отмяна на решение на Комисията имат право да встъпят в производството, ако решението по делото може да се отрази пряко на техните жалби?
Могат ли встъпващите страни да се възползват от всички процесуални права, включително достъп до процесуалните документи, при положение че искането за встъпване е подадено в срок и предметът на спора не се променя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/20: Familienkasse Niedersachsen-Bremen, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Трябва ли член 24 от Директива 2004/38 и член 4 от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на държава членка, съгласно която гражданин на друга държава членка, който установява местоживеене или обичайно пребиваване на национална територия и не представя доказателства, че има доходи от източници в страната, произтичащи от земеделска или лесовъдна дейност, получени от занаятчийска или търговска дейност, от упражняване на свободна професия или от дейност по трудов договор, няма право на семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1, буква й) във връзка с член 1, буква щ) от Регламент № 883/2004 за първите три месеца от установяване на местоживеенето или обичайното пребиваване, докато гражданин на съответната държава членка, който е в същото положение, без да представя доказателства за доходи от източници в страната, произтичащи от земеделска или лесовъдна дейност, получени от занаятчийска или търговска дейност, от упражняване на свободна професия или от дейност по трудов договор, има право на семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1, буква й) във връзка с член 1, буква щ) от Регламент № 883/2004?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/21: Procureur général près la cour d’appel d’Angers, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Трябва ли член 2, параграф 4 и член 4, [точка] 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост [на деянието] е изпълнено в положение като разглежданото в главното производство, в което предаването се иска за деяния, които в издаващата държава [членка] се квалифицират като „унищожаване на имущество и разграбване“, състоящи се в действия по унищожаване на имущество и разграбване, които може да нарушат общественото спокойствие, когато в изпълняващата държава [членка] тези престъпления се квалифицират като кражба с повреждане и унищожаване на имущество, без непременно да включват в състава си елемента на нарушаване на общественото спокойствие?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, параграф 4 и член 4, [точка] 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава [членка] може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с оглед на изпълнение на наказание, когато установи, че съдебните органи на издаващата държава са наложили на съответното лице това наказание за извършването на едно-единствено престъпление, обвинението за което се отнася до различни деяния, и че само една част от тези деяния съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава [членка]
Следва ли да се прави разграничение в зависимост от това дали решаващите съдилища на издаващата държава [членка] приемат тези различни деяния за отделни?
Изисква ли член 49, параграф 3 от [Хартата] съдебният орган на изпълняващата държава членка да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато, от една страна, тя е издадена с оглед изпълнението на общо наказание, наложено за едно-единствено престъпление, и от друга страна, предаването може да се разреши само за част от тези деяния, тъй като някои от деянията, за които е наложено това наказание, не съставляват престъпление съгласно правото на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/21: Sense Visuele Communicatie en Handel, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Изключва ли правото на Съюза възможността да се прецени съобразно принципа на защита на оправданите правни очаквания, предвиден в националното право, дали национален административен орган е породил очаквания, в разрез с разпоредба от правото на Съюза, и следователно е действал противоправно съгласно националното право, като не е обезщетил съответното лице за произтичащите оттук вреди, когато това лице няма как да се позове на принципа на правото на Съюза на защита на оправданите правни очаквания, защото е налице ясна разпоредба от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/21: Luxury Trust Automobil, Заключение от 14 юли 2022 г.
1. Трябва ли член 42, буква а) във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че определяне на лицето, за което е извършена доставката, като платеца на ДДС e налице и когато във фактурата, в която не е отбелязан размер на ДДС, е посочено „освободена вътреобщностна тристранна операция“?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Може ли такова съдържание на фактурата да бъде коригирано валидно впоследствие (чрез вписване „вътреобщностна тристранна операция съгласно член 25 от UStG. Данъчното задължение преминава към получателя на доставката.“)?
б) Необходимо ли е за наличието на валидно коригиране коригираната фактура да бъде връчена на получателя на фактурата?
в) Има ли коригирането обратно действие към датата на първоначалното фактуриране?
3. Трябва ли член 219а от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че трябва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали, ако във фактурата (все още) няма определено „лице, придобиващо стоките“ като платец на ДДС, или трябва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали при евентуално валидно определяне на „лице, придобиващо стоките“ като платец на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.