Gulmann
Съдия докладчик – Gulmann
Дело C-418/93: Semeraro Casa Uno и др./Sindaco del Comune di Erbusco и др., Заключение от 25 януари 1996 г.
1. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти в тези дни (и налага санкция от принудително затваряне на обектите при нарушение на това изискване), като по този начин значително се намаляват продажбите им, включително продажбите на стоки, произведени в други държави членки на Общността, с последващо намаляване на обема на вноса от такива държави: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право, като се има предвид, че: — големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове (категорията, към която принадлежат жалбоподателите) средно продават по-голямо количество продукти, внесени от други държави членки, отколкото малките и средни търговци; — оборотът, реализиран от големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове в неделя, не може да бъде компенсиран чрез заместващи покупки от клиенти в други дни от седмицата, като тези покупки се извършват в търговска мрежа, която по принцип се снабдява от местни производители?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или други дерогации, предвидени от правото на Общността?
3. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти дори в тези дни (и санкционира нарушението на това изискване с принудително затваряне и отнемане на лицензи),: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право; или (d) нарушение на член 52 от Договора за ЕИО относно свободата на установяване и на последващото законодателство на Общността, прието в изпълнение на този принцип; или (e) нарушение на член 2, параграф 2 от Директива 64/223/ЕИО относно постигането на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейности в областта на търговията на едро; или (f) нарушение на Директиви 83/189 и 88/182 относно премахването на техническите бариери пред търговията между държавите членки, като се има предвид, че забраната за отваряне на магазини в неделя е само на пръв поглед обща забрана, която на практика подлежи на изключения за редица продукти, които, с изключение на много малко неизбежни случаи, са изключително от местен произход?
4. Ако отговорът на първия въпрос, във всяка от неговите части, е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или в други дерогации, предвидени от правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/94: The Queen/Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Ecroyd Limited и Rupert Ecroyd, Заключение от 11 януари 1996 г.
1. Дали ответното министерство има правомощие и/или задължение да предостави на жалбоподателя временна специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота: (i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89; и/или (ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, когато: (a) жалбоподателят е бил член на дружество, което е обработвало стопанството и е дало ангажимент по схема за немаркетиране; (b) всички други членове са напуснали дружеството преди изтичането на периода на схемата за немаркетиране и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът, впоследствие е било обработвано от жалбоподателя за негова сметка; (c) след напускането на другите членове жалбоподателят не е произвеждал мляко на стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за немаркетиране; (d) не е даден нов писмен ангажимент от жалбоподателя след напускането на другите членове съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента, даден от дружеството; (e) жалбоподателят е получил първична квота за отделно стопанство. Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие и/или задължение, дали член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент № 764/89, е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на специална референтна квота при горепосочените обстоятелства
3. Ако отговорът на въпрос 2 е, че член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли ответното министерство правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната разпоредба
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че ответното министерство е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от ответното министерство за това, че не му е предоставена специална референтна квота
5. Ако отговорът на въпрос 4 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от министерството, на каква основа трябва да се изчисли това обезщетение
1. Дали ответното министерство има правомощие и/или задължение да предостави на жалбоподателя специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота: (i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91; и/или (ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, когато: (a) жалбоподателят е бенефициент на Children’s Settlement, включващ inter alia земя, и е станал бенефициент на своя дял от този фонд на 25-годишна възраст през 1983 г.; (b) съответната земя е била отдавана под наем от попечителите на Children’s Settlement на H. & R. Ecroyd Ltd; (c) част от земята е била отдавана поднаем на дружество, Credenhill Farming, включващо inter alia H. & R. Ecroyd Ltd; (d) Credenhill Farming е поело ангажимент по схема за немаркетиране съгласно Регламент № 1078/77 на Съвета по отношение на стопанството си, т.е. отдадената поднаем земя; (e) всички други членове са напуснали дружеството Credenhill Farming преди изтичането на периода на схемата за немаркетиране и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът, впоследствие е било обработвано от H. & R. Ecroyd Ltd за негова сметка; (f) Credenhill Farming, а впоследствие и H. & R. Ecroyd Ltd, са спазили условията на ангажимента за немаркетиране. По-специално, след напускането на другите членове, H. & R. Ecroyd Ltd не е произвеждало мляко на стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за немаркетиране; (g) не е даден писмен ангажимент от H. & R. Ecroyd Ltd след напускането на другите членове съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента, даден от дружеството; (h) H. & R. Ecroyd Ltd е получило първична квота за отделно стопанство; (i) през 1987 г., след изтичането на първоначалния период на немаркетиране, част от земята, първоначално предмет на ангажимента за немаркетиране, е била отдадена поднаем от H. & R. Ecroyd Ltd на жалбоподателя и оттогава се обработва от него; (j) през декември 1989 г. правото на собственост върху съответната земя е прехвърлено, при условие на наемното право на H. & R. Ecroyd Ltd, на жалбоподателя от попечителите на Children’s Settlement в изпълнение на бенефициентното право на жалбоподателя по Children’s Settlement; (k) това прехвърляне е било обвързано с компенсаторно плащане от жалбоподателя към попечителите, представляващо разликата между стойността на правото на жалбоподателя по Children’s Settlement и стойността на прехвърлената земя, като се отчита липсата на специална референтна квота по отношение на нея. Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие или задължение, валиден ли е член 3a от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91, доколкото изключва такъв производител от предоставяне на специална референтна квота
3. По-специално, ако отговорът на въпрос 1 е, че ответното министерство няма такова правомощие или задължение, тъй като жалбоподателят не изпълнява условието, съдържащо се в Регламент № 857/84, изменен с Регламент № 1639/91, според което стопанството трябва да бъде получено преди 29 юни 1989 г., валидни ли са посочените регламенти доколкото изключват производители, които придобиват стопанство чрез наследяване или подобни способи след 29 юни 1989 г.
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че член 3a, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен, е неправомерен и невалиден доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли ответното министерство правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната разпоредба
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение
5. Ако отговорът на горните въпроси е, че ответното министерство е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от ответното министерство за това, че не му е предоставена специална референтна квота
6. Ако отговорът на въпрос 5 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от ответното министерство, на каква основа трябва да се изчисли това обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/94: SFEI и др., Заключение от 14 декември 1995 г.
1. Трябва ли мерки, предприети от държава-членка, състоящи се inter alia в предоставяне чрез Министерството на икономиката и Министерството на пощите и телекомуникациите на тази държава-членка на субсидии на куриерска компания чрез предоставяне на логистична и търговска помощ и въздържане от искане на обичайното плащане в замяна на нейните технически, търговски или финансови услуги, да се считат за държавна помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки по смисъла на член 92 от Договора?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, представлява ли възстановяването на вече изплатената финансова подкрепа в нарушение на забраната, предвидена в последното изречение на член 93, параграф 3, освен незабавното спиране на предоставянето на съответната помощ, единственото средство за гарантиране на ефективността на тази забрана?
3. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, задължено ли е предприятие, на което е предоставена такава помощ, по силата на правото на Общността и по-специално на принципа на върховенството на правото на Общността, да прояви дължима грижа, като провери, по-специално, законосъобразността на процедурата, по която е предоставена помощта, с оглед на член 93, параграф 3 от Договора, преди да получи съответната помощ?
4. Ако на третия въпрос се отговори утвърдително, трябва ли вредите, понесени от предприятията, конкуриращи се с предприятието, което получава помощта, в резултат на липсата на дължима грижа от страна на последното, също да бъдат обезщетени съгласно правилата на националното право с цел да се отстрани нарушението на разпоредбите на правото на Общността, които са предмет на спора?
5. Съгласно приложимите разпоредби на правото на Общността, длъжен ли е национален съд, разглеждащ искане, насочено към осигуряване по гражданскоправен ред и съгласно националното му право на подходяща реакция спрямо държавна мярка, въведена в сила без изпълнение на предварителната процедура по последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора, да обяви, че не е компетентен, ако до Комисията е подадена жалба с цел да се установи, че оспорваната мярка е несъвместима с общия пазар, дори ако Комисията не е приела окончателно решение и дори не е постановила дали оспорваните мерки представляват държавна помощ?
6. Алтернативно, и при същата ситуация, длъжен ли е национален съд, който е обявил, че е компетентен, въпреки това да спре производството до постановяване на решение от Комисията относно това дали оспорваните мерки представляват държавна помощ?
7. Влияе ли на ситуацията, описана в точки 5 и 6, обстоятелството, че Комисията все още не се е произнесла, въпреки че въпросът ѝ е бил отнесен повече от година по-рано и че ищецът е убедил националния съд в неотложната необходимост да се прекратят вредните последици за него от нарушението на последното изречение на член 93, параграф 3?
8. Обратно, може ли при обстоятелства като посочените в точки 5 до 7 по-горе да се заключи, въз основа на съдържанието на решението на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело C-354/90 (особено точка 14), че националният съд, като обяви, че е компетентен и постанови решение по искането на основание последното изречение на член 93, параграф 3, просто изпълнява задължението си да защити, до постановяване на окончателно решение от Комисията, правата на частноправните субекти срещу неспазването от страна на държавните органи на забраната, предвидена в последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/93: Bristol-Myers Squibb и др./Paranova, Заключение от 14 декември 1995 г.
1. Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че освен ако не е приложим член 7, параграф 2, притежателят на търговска марка, който е пуснал стоки в обращение в държава членка под тази търговска марка, не може да попречи на трето лице да внася стоките в друга държава членка с цел да ги пусне на пазара там под същата търговска марка, дори ако това трето лице е поставило на вътрешната опаковка на стоките етикети с търговската марка и е заменило оригиналната външна опаковка с нова опаковка, върху която е поставена търговската марка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, води ли член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО след транспонирането ѝ до това, че съдебната практика на Съда, изложена в дело 102/77 и последващите дела, става от второстепенно значение, тъй като правото на препакетиране ще се определя основно чрез прилагане на националните разпоредби, съответстващи на член 7, параграф 2 от посочената директива?
3. При условие че член 7, параграф 1 от посочената директива позволява на паралелните вносители да поставят отново търговски марки, трябва ли фактът, че стоките са препакетирани, да се счита за „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7, параграф 2?
По-специално, има ли значение дали е препакетирана само външната опаковка, а не вътрешната?
4. По отношение на дерогацията във второто изречение на член 36 от Договора и с оглед на решението на Съда по дело 102/77, какво може да се определи като разделяне на пазара за конкретен продукт и по-специално какви отличителни фактори следва да се вземат предвид при преценката дали съществува изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки за конкретен продукт във връзка със системата на продажби, прилагана от притежателя на търговската марка?
1. Следва ли възможността на притежателя на търговска марка да се противопостави на действията на паралелен вносител, който изцяло или частично заменя оригиналната опаковка на неговите стоки с нова опаковка, върху която паралелният вносител отново поставя търговската марка, да се определя само по националното право на търговските марки във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 от Първата директива на Съвета (89/104/ЕИО от 21 декември 1988 г.) за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки или също така във връзка с първото и второто изречение на член 36 от Договора за ЕО?
2. При преценката на правните действия, които може да предприеме притежателят на търговската марка, има ли значение дали може да се приеме, че съществува „изкуствено разделяне на пазарите“ за търговията със съответните стоки?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на такива действия.
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, има ли значение за правата на притежателя на търговската марка дали той е имал намерение да създаде или използва такова изкуствено разделяне на пазарите?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на тези права.
4. Във връзка с въпрос 3, трябва ли паралелният вносител да докаже или да установи вероятност за наличие на намерение или трябва притежателят на търговската марка да докаже или да установи вероятност за липса на намерение?
5. Явява ли се самото повторно поставяне на търговската марка, както е описано във въпрос 1, достатъчна „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7 от Директивата или трябва притежателят на търговската марка да докаже допълнителни обстоятелства, например че състоянието на стоките е променено или увредено, когато те се пускат на пазара от паралелния вносител?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери на опаковките и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, а новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя
Има ли значение за отговора на въпроса, че информацията, отпечатана на гърба на оригиналната блистерна лента, се отнася (на чужд за държава членка А език) за дните от седмицата за 14-дневен период, който при нарязване на блистера става непълен?
2. Достатъчно ли е, за да се установи прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 от Договора за ЕО, използването на националната търговска марка във връзка със системата на продажби, приета от притежателя на IR марката, обективно да води до разделяне на пазарите между държавите членки, или е необходимо за тази цел да се докаже, че притежателят на IR марката упражнява правото си върху търговската марка във връзка със системата на продажби, която използва, с цел да предизвика изкуствено разделяне на пазарите?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, и ако новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти, преобладаващи в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери и които се различават от стандартните размери в държава членка Б и (a) да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни оригинални блистерни ленти и новата опаковка има прозорец, през който търговската марка на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към препакетирането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя, или (b) да ги пусне на пазара в държава членка А в оригиналната търговска опаковка от държава членка Б, ако тя е допълнена от вносителя със стикери, показващи името на неговата фирма и допълнителни данни (партиден номер, срок на годност, регистрационен номер и др.) и с лента, съдържаща пет капсули, изрязани от оригинална блистерна лента?
1. Съществува ли презумпция за „прикрито ограничение на търговията между държавите членки“ по смисъла на второто изречение на член 36 от Договора за ЕО, когато притежателят на търговска марка, защитена в държави членки А и Б, се позовава на националната си търговска марка, за да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които са достъпни само по рецепта в държава членка А, да ги препакетира и пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, която вносителят проектира и на която поставя търговската марка без съгласието на притежателя на търговската марка, ако упражняването на правото върху търговската марка води до разделяне на пазарите между държавите членки (вж. въпрос 1), ако е доказано, че препакетирането не може да увреди оригиналното състояние на продукта и притежателят на търговската марка е бил предварително уведомен за предлагането на препакетирания продукт за продажба, както и ако не само производителят и вносителят са посочени на новата опаковка, но и лицето, отговорно за препакетирането, дори ако (a) информацията за това кой е препакетирал продукта не е достатъчно ясно посочена на външната опаковка, в резултат на което може да бъде пропусната от потребителските групи, и/или (b) нито информацията относно самото препакетиране, нито оформлението на външната опаковка като цяло показват, че препакетирането е извършено от вносителя без съгласието на притежателя на търговската марка или неговото свързано предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/95: Комисия/Франция, Съдебно решение от 14 декември 1995 г.
Изпълнила ли е Френската република задълженията си по Директива 91/67/ЕИО, Директива 91/628/ЕИО и Директива 92/35/ЕИО, като е приела и съобщила в предвидения срок необходимите национални мерки за тяхното транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/94: Dillenkofer и др./Bundesrepublik Deutschland, Заключение от 28 ноември 1995 г.
1) Представлява ли Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните пътувания, почивки и обиколки, чрез националните разпоредби за транспониране, индивидуално право на пакетните пътници на гаранция за възстановяване на платените суми и разходите за репатриране в случай на несъстоятелност на туроператора (вж. точка 40 от решението по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich)?
2) Достатъчно ли е определено съдържанието на това право въз основа на тази директива?
3) Какви са минималните изисквания за „необходимите мерки“, които държавите членки трябва да предприемат по смисъла на член 9 от Директивата?
4) По-специално, изпълнява ли член 9 от Директивата, ако националният законодател до 31 декември 1992 г. е предвидил законова рамка за налагане на правно задължение на туроператора и/или търговеца да предприемат мерки за гаранция по смисъла на член 7 от Директивата
Или необходимата промяна в закона, като се вземат предвид необходимите срокове за консултации с туристическия, застрахователния и кредитния сектор, трябва да влезе в сила достатъчно предварително преди 31 декември 1992 г., за да може тази гаранция действително да функционира на пазара на пакетни пътувания от 1 януари 1993 г.?
5) Изпълнява ли защитната цел, ако има такава, на Директивата, ако държавата членка позволява на туроператора да изисква само депозит до 10% от цената на пътуването с максимум 500 DM преди да бъдат предадени ценни документи?
6) До каква степен са длъжни държавите членки по Директивата да действат (чрез законодателство), за да защитят пакетните пътници от собствената им небрежност?
7) а) Можеше ли Федерална република Германия, с оглед на решението на Bundesgerichtshof (BGH) от 12 март 1987 г. относно „предварителното плащане“ (Vorkasse-Urteil) (BGHZ 100, 157; NJW 86, 1613), изобщо да не транспонира член 7 от Директивата чрез законодателство?
б) Липсва ли „гаранция“ по смисъла на член 7 от Директивата дори когато при плащане на цената на пътуването пътниците разполагат с ценни документи, потвърждаващи право на изпълнение спрямо отговорните за предоставянето на конкретни услуги (авиокомпании, хотелиери)?
8) а) Достатъчен ли е самият факт, че е надвишен срокът, определен в член 9 от Директивата, за да възникне право на обезщетение, включващо държавна отговорност, както е определено в решението Francovich на Съда на Европейските общности, или държавата членка може да възрази, че срокът за транспониране се е оказал недостатъчен?
б) Ако това възражение не бъде прието, приложим ли е отговорът на предходния въпрос дори когато съответната държава членка не може да постигне защитната цел на Директивата само чрез промяна в закона (както например при плащанията вместо заплати на работници при несъстоятелност), като е необходима и сътрудничеството на частни трети лица (туроператори, застрахователен и кредитен сектор)?
9) Предполага ли отговорността на държава членка за нарушение на правото на Общността сериозно, тоест явно и тежко, нарушение на задълженията?
10) Предпоставка ли е за държавна отговорност постановяване на решение по производство за нарушение, установяващо нарушение на договорните задължения, преди настъпването на вредата?
11) Следва ли от решението Francovich на Съда на Европейските общности, че правото на обезщетение поради нарушение на правото на Общността не зависи от установяване на вина по принцип или поне от неправомерно неизпълнение на законодателни мерки от страна на държавата членка?
12) Ако този извод не е правилен, можеше ли решението на Bundesgerichtshof относно „предварителното плащане“ да бъде приемлива причина, оправдаваща или извиняваща Федерална република Германия за транспонирането на Директивата, както е определено в отговорите на Съда на въпроси 4 и 7, едва след изтичането на срока, определен в член 9?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/94: Inzo/Belgische Staat, Заключение от 23 ноември 1995 г.
Следва ли дейността на дружество, създадено с конкретна цел („търсене и изследване, установяване, експлоатация и насърчаване на всички процеси за обработка на морска и солена вода, както и получаване и продажба на вода“), която в случая се е ограничила само до възлагане и заплащане на обширно проучване на рентабилността на процеса, който трябва да бъде разработен, което е показало нерентабилността на проекта и незабавно е довело до ликвидация на дружеството, да се счита за икономическа дейност по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/94: Mohr/Finanzamt Bad Segeberg, Заключение от 23 ноември 1995 г.
1. Дали земеделски производител, който е данъчно задължено лице и окончателно прекратява производството на мляко, извършва доставка на услуги по смисъла на член 6, параграф 1 от Шестата директива от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (77/388/ЕИО)?
2. Явява ли се обезщетението, получено за такова прекратяване съгласно Регламент (ЕИО) № 1336/86 на Съвета от 6 май 1986 година (ОВ 1986 L 119, стр. 21), парично плащане, което подлежи на облагане по член 11, буква А, параграф 1, буква а) от Шестата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/94: Faroe Seafood и Føroya Fiskasøla, Заключение от 9 ноември 1995 г.
1. (a) Where the competent authorities of a Member State claim post-clearance recovery of customs duties on imports pursuant to Council Regulation 1697/79 on the ground that the goods did not originate in the jurisdiction specified in the relevant EUR.1 certificate, is it for national law or for Community law to prescribe the rules determining — the party bearing the burden of proving that the goods did not originate there; and — the standard of proof applicable in the matter
(b) If it is for Community law to prescribe those rules, what are those rules
2. On the proper interpretation of Council Regulation 2051/74, Commission Regulation 3184/74 and Council Regulation 1697/79, may the competent authorities of a Member State levy post-clearance customs duties on consignments imported from the Faroe Islands, where — those authorities did not levy customs duty at the time of importation in reliance on EUR.1 certificates declaring the consignments to be of Faroese origin; — those EUR.1 certificates were issued in good faith by the competent Faroese authorities; — a mission of enquiry comprising officials of the Commission accompanied by a Danish and a British official reported that the consignments in question did not meet the rules of origin because the factories supplying the consignments in question had processed originating and non-originating materials without segregating those materials and because documentation relating to the status of the raw materials used was not attached to the related application forms; — the mission concluded that “these certificates EUR.1... are wholly or partially cancelled”; — the Faroese authorities do not accept the conclusions of the mission of enquiry and maintain that the certificates are in force; — there has been no reference to the Committee on Origin of the issues in the mission report disputed by the Faroese authorities; — pursuant to the mission's report, there has been a reference to the Committee on Origin of other issues arising from the mission of enquiry
3. (a) Are the conditions which define Faroe Island vessels in Annex IV of Council Regulation 2051/74 and Explanatory Note 4 of Commission Regulation 3184/74 to be read conjunctively or disjunctively
(b) If those conditions are to be read conjunctively, does the word “crew” when used in those contexts include persons not forming part of the normal complement of the vessel who are engaged on a particular voyage or part of a voyage, pursuant to a joint venture agreement with an undertaking in a third country, to work on the vessel as trainees or as unskilled hands working below decks, paid either by the operator of the vessel or by the undertaking in the third country
(c) Where a fish-processing factory fails to separate raw materials according to their several origins as defined by Regulation 3184/74, may the customs authorities in a Member State levy duty on imports derived from that factory in an amount equal to the duty that would have been payable if the origins of the goods in each consignment had been proportionally correspondent to the origins of the raw materials imported into the factory in the year in which the import occurred
4. (a) Where the authorities of a Member State issue a single post-clearance demand note for a global sum and part of the sum so demanded is irrecoverable pursuant to Article 2(1) of Regulation 1697/79, is it for national law or for Community law to determine whether the demand note must be considered to be void in its entirety
(b) If that matter is governed by Community law, under what circumstances (if any) must the demand note be considered as void in its entirety
5. On the proper construction of Article 5(2) of Council Regulation 1697/79 and Article 4 of Commission Regulation 2164/91, are the competent authorities of a Member State free to proceed to post-clearance recovery of import duties which were not collected on the importation of goods, without first referring the matter to the Commission, where: — the exporter, acting in good faith, declared the goods to be of Faroese origin; — save in so far as the previous indent might be held to indicate otherwise, the exporter observed all the provisions in force concerning the customs declaration; — the competent authorities of the jurisdiction from which the goods were exported, acting in good faith, certified on movement certificates “EUR.1” that the goods originated there and continued at all material times to maintain those movement certificates in force; — the competent authorities of the Member State to which the goods were imported, acting in good faith, originally accepted that the origin of the goods was as declared in the movement certificates; — the persons liable for payment at all times believed in good faith that the origin of the goods was as declared in the movement certificates; — the competent authorities of the Member State of importation do not claim to have considered the claim to waiver of customs duty before issuing demands for post-clearance recovery of duty; — those competent authorities decided not to refer the matter to the Commission because they did not consider that the conditions for waiver of duties under Article 5(2) were satisfied inasmuch as the competent authorities considered that it is the importer or the agent which runs the risk of the EUR.1 certificate being found to have been wrongly issued and the competent authorities considered that an importer wholly owned by an exporter, and the agent for such an exporter, ought to be able to establish the origin of the goods in question?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.