Gulmann
Съдия докладчик – Gulmann
Дело C-39/94: SFEI и др., Съдебно решение от 11 юли 1996 г.
Какво следва да бъде становището на националния съд, когато е сезиран с искане да изведе съответните последици от нарушение на последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора, когато въпросът е също така отнесен до Комисията, която все още не е приела окончателно решение относно това дали държавните мерки представляват държавна помощ
По-специално, длъжен ли е националният съд да обяви, че не е компетентен (въпрос 5) или поне да спре производството, докато Комисията не приеме становище относно квалификацията на разглежданите мерки (въпрос 6), или напротив, трябва да се обяви за компетентен и да защити правата на частноправните субекти в случай на нарушение от страна на държавата на член 93, параграф 3 от Договора, като се произнесе по искането (въпрос 8)
Има ли значение за отговора на предходния въпрос обстоятелството, че въпросът е отнесен до Комисията повече от две години и че ищецът е доказал пред националния съд спешната необходимост да се прекратят вредните последици за него от нарушението на последното изречение на член 93, параграф 3 (въпрос 7)?
Дали предоставянето на логистична и търговска помощ от публично предприятие на негови дъщерни дружества, които са уредени по частното право и осъществяват дейност, отворена за свободна конкуренция, без нормално възнаграждение в замяна, може да представлява държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора?
Длъжен ли е национален съд, сезиран с искане за възстановяване на помощ, да уважи това искане, ако установи, че помощта не е била нотифицирана на Комисията, освен ако поради изключителни обстоятелства възстановяването е неуместно?
Може ли получател на помощ, който не е проверил дали помощта е била нотифицирана на Комисията съгласно член 93, параграф 3 от Договора, да носи отговорност единствено въз основа на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/94: Eurim-Pharm Arzneimittel/Beiersdorf и др., Съдебно решение от 11 юли 1996 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/93: Semeraro Casa Uno и др./Sindaco del Comune di Erbusco и др., Съдебно решение от 20 юни 1996 г.
Дали разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива магазини в тези дни (и налага санкция от принудително затваряне на магазини, които нарушават това изискване), като по този начин значително намалява техните продажби, включително продажбите на стоки, произведени в други държави членки на Общността, с последващо намаляване на обема на вноса от такива държави, представлява:
(а) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него;
(б) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки;
(в) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право;
като се има предвид, че:
- големите дистрибутори и организираните търговски центрове (категорията, към която принадлежат жалбоподателите) средно продават по-голямо количество продукти, внесени от други държави членки, отколкото малките и средните търговци;
- оборотът, реализиран от големите дистрибутори и организираните търговски центрове в неделя, не може да бъде компенсиран чрез заместващи покупки от клиенти в други дни от седмицата, като тези покупки се извършват в търговска мрежа, която по принцип се снабдява от местни производители?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, или други дерогации, предвидени в правото на Общността?
Дали разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива магазини дори в тези дни (и санкционира нарушаването на това изискване с принудително затваряне и отнемане на лицензи), представлява:
(а) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него;
(б) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки;
(в) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право;
(г) нарушение на член 52 от Договора за ЕИО относно свободата на установяване и на последващото законодателство на Общността, прието в изпълнение на този принцип;
(д) нарушение на член 2, параграф 2 от Директива 64/223/ЕИО относно постигането на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейности в областта на търговията на едро;
(е) нарушение на Директиви 83/189 и 88/182 относно премахването на техническите бариери пред търговията между държавите членки, като се има предвид, че забраната за отваряне на магазини в неделя е само на пръв поглед обща забрана, която всъщност подлежи на изключения за редица продукти, които, с изключение на няколко неизбежни случая, са изключително от местен произход?
Ако отговорът на първия въпрос, във всяка от неговите части, е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, или в други дерогации, предвидени в правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/94: Graffione/Ditta Fransa, Заключение от 6 юни 1996 г.
1) Следва ли членове 30 и 36 да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничително прилагане на националното законодателство на държава членка, което забранява движението на нейната територия на продукт от друга държава членка, в която този продукт е бил законно произведен и законно носи търговска марка?
2) Следва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че води до хармонизиране на националните разпоредби относно отмяната на права върху търговски марки, на основанията, посочени в него, по отношение на продукти, разпространявани на равнище Общност?
3) При обстоятелства като разглежданите в мотивите на настоящото решение, следва ли разпоредбата, посочена във втория въпрос по-горе, да се тълкува, като се вземе предвид inter alia принципът на пропорционалност, в смисъл, че не допуска ограничително прилагане на националното законодателство на държава членка, насочено към предотвратяване на движението в тази държава членка на продукт, законно произведен и носещ търговска марка в, и идващ от, друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/94: Италия/Комисия, Съдебно решение от 6 юни 1996 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/94: The Queen/Ministry of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Ecroyd Limited и Rupert Ecroyd, Съдебно решение от 6 юни 1996 г.
1. Има ли правомощие и/или задължение Министерството да предостави на жалбоподателя временна специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота:
(i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89; и/или
(ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs,
при положение че:
(a) жалбоподателят е бил член на дружество, което е обработвало стопанството и е дало ангажимент по схема за не-предлагане на пазара;
(b) всички други членове са напуснали дружеството преди изтичането на периода на схемата за не-предлагане на пазара и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът за не-предлагане на пазара от дружеството, впоследствие е било обработвано от жалбоподателя за негова сметка;
(c) след напускането на другите членове на дружеството, жалбоподателят не е произвеждал мляко в стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за не-предлагане на пазара, поета от дружеството;
(d) не е даден нов писмен ангажимент от жалбоподателя след напускането на другите членове на дружеството съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента за не-предлагане на пазара, поет от дружеството;
(e) жалбоподателят е получил първична квота за отделно стопанство.
Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че Министерството няма такова правомощие и/или задължение, член 3а, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент № 764/89, невалиден ли е, доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на специална референтна квота при горепосочените обстоятелства?
3. Ако отговорът на въпрос 2 е, че член 3а, параграф 1 от Регламент № 857/84 е невалиден, доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли Министерството правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната мярка?
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение?
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че Министерството е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от Министерството за това, че не му е предоставена специална референтна квота?
5. Ако отговорът на въпрос 4 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от Министерството, на каква основа следва да се изчисли това обезщетение?
1. Има ли Министерството правомощие и/или задължение да предостави на жалбоподателя специална референтна квота и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота:
(i) съгласно Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91; и/или
(ii) след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs,
при положение че:
(a) жалбоподателят е бенефициент на Children’s Settlement, включващ inter alia земя, и е станал бенефициент на своя дял от този фонд на 25-ия си рожден ден през 1983 г.;
(b) съответната земя е била дадена под наем от попечителите на Children’s Settlement на H. & R. Ecroyd Ltd;
(c) част от земята е била отдадена под наем и обработвана от дружество, Credenhill Farming, включващо inter alia H. & R. Ecroyd Ltd;
(d) Credenhill Farming е поело ангажимент за не-предлагане на пазара съгласно Регламент № 1078/77 на Съвета по отношение на своето стопанство, т.е. земята, дадена под наем, както е посочено по-горе;
(e) всички други членове са напуснали дружеството Credenhill Farming преди изтичането на периода на схемата за не-предлагане на пазара и стопанството, по отношение на което е даден ангажиментът за не-предлагане на пазара от дружеството, впоследствие е било обработвано от H. & R. Ecroyd Ltd за негова сметка;
(f) Credenhill Farming, а впоследствие и H. & R. Ecroyd Ltd, са спазили условията на ангажимента за не-предлагане на пазара. В частност, след напускането на другите членове на дружеството, H. & R. Ecroyd Ltd не е произвеждало мляко в стопанството за остатъка от периода на първоначалната схема за не-предлагане на пазара, поета от дружеството;
(g) H. & R. Ecroyd Ltd не е дало писмен ангажимент след напускането на другите членове на дружеството съгласно член 6 от Регламент № 1078/77 на Съвета за изпълнение на ангажимента за не-предлагане на пазара, поет от дружеството;
(h) H. & R. Ecroyd Ltd е получило първична квота за отделно стопанство;
(i) през 1987 г., след изтичането на първоначалния период на не-предлагане на пазара, част от земята, първоначално предмет на ангажимента за не-предлагане на пазара, поет от Credenhill Farming, е била дадена под наем от H. & R. Ecroyd Ltd на жалбоподателя и оттогава се обработва от него;
(j) през декември 1989 г. правото на собственост върху съответната земя е било прехвърлено, при условие на наем от H. & R. Ecroyd Ltd, на жалбоподателя от попечителите на Children’s Settlement в изпълнение на бенефициентното право на жалбоподателя по Children’s Settlement;
(k) това прехвърляне е било обвързано с уравнително плащане от жалбоподателя към попечителите, представляващо разликата между стойността на правото на жалбоподателя по Children’s Settlement и стойността на прехвърлената земя, като се вземе предвид липсата на специална референтна квота по отношение на нея.
Ако да, кога възниква такова правомощие и/или задължение?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е, че Министерството няма такова правомощие или задължение, член 3а от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета, изменен с Регламент (ЕИО) № 764/89 и Регламент (ЕИО) № 1639/91, валиден ли е, доколкото изключва такъв производител от предоставяне на специална референтна квота?
3. В частност, ако отговорът на въпрос 1 е, че Министерството няма такова правомощие или задължение, тъй като жалбоподателят не изпълнява условието, съдържащо се в Регламент № 857/84, изменен с Регламент № 1639/91, което изисква стопанството да бъде получено преди 29 юни 1989 г., валидни ли са посочените регламенти, доколкото изключват производители, които придобиват стопанство чрез наследяване или подобни средства след 29 юни 1989 г.?
4. Ако отговорът на горните въпроси е, че член 3а, параграф 1 от Регламент № 857/84 на Съвета, изменен, е незаконен и невалиден, доколкото изключва жалбоподателя от предоставяне на млечна квота, има ли Министерството правомощие и/или задължение да предостави млечна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди приемането на допълнително законодателство на Общността за отстраняване или отчитане на невалидността на съответната мярка?
Ако да, кога възниква или е възникнало такова правомощие и/или задължение?
5. Ако отговорът на горните въпроси е, че Министерството е имало правомощие и/или задължение да предостави специална референтна квота на жалбоподателя и/или да го третира така, сякаш му е предоставена специална референтна квота, преди Съветът на министрите да е приел ново законодателство и/или след решението на Съда по дело C-264/90 Wehrs, има ли жалбоподателят по принцип право на обезщетение от Министерството за това, че не му е предоставена специална референтна квота?
6. Ако отговорът на въпрос 5 е, че жалбоподателят има право на обезщетение от Министерството, на каква основа следва да се изчисли това обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/95: Merck/Primecrown и Beecham / Europharm, Заключение от 6 юни 1996 г.
1. That the provisions and effect of Article 47 of the Spanish Treaty of Accession to the European Communities will continue to apply to pharmaceutical products 1.1. imported from Spain; or 1.2. first marketed in Spain until (a) 7 October 1995; or (b) 31 December 1995; or (c) 7 October 1996; or (d) 31 December 1996; or (e) the end of the third year after the particular pharmaceutical, protected by a product patent in one or more Member State(s) of the European Union and which was previously unpatentable in Spain, has become patentable in Spain stating which of such dates is applicable with regard to such acts. 2. That the provisions and effect of Article 209 of the Portuguese Treaty of Accession to the European Communities will continue to apply to pharmaceutical products 2.1. imported from Portugal; or 2.2. first marketed in Portugal; until (a) 1 January 1995; or (b) 31 December 1995; or (c) 1 June 1998; or (d) 31 December 1998; or (e) the end of the third year after the particular pharmaceutical, protected by a product patent in one or more Member State(s) of the European Union and which was previously unpatentable in Portugal, has become patentable in Portugal stating which of such dates is applicable with regard to such acts. 3. After the expiration of Article 47 (and/or Article 209, as appropriate), in a case where: 3.1. an undertaking is the proprietor (the "Proprietor") of a patent (the "Patent") in one or more Member States of the European Communities (the "Member State") for a pharmaceutical product (the "Pharmaceutical"); 3.2. the pharmaceutical was first put on the market in a country by the proprietor after that country's accession to the EC but at a time when the pharmaceutical could not be protected by a product patent in that country; 3.3. a third party imports the pharmaceutical from that country into the Member State; 3.4. and the patent legislation in the Member State granted the proprietor of the patent the right to oppose by legal action the importation of the pharmaceutical from that country do the rules set forth in the EC Treaty concerning the free movement of goods prevent the proprietor from availing himself of the right referred to in paragraph 3.4. above, in particular if: (a) the proprietor has and continues to have a legal and/or ethical obligation to market and to continue marketing the pharmaceutical in that country; and/or (b) that country's and/or EC legislation effectively requires that, once the pharmaceutical is put on the market in that country, the proprietor supplies and continues to supply sufficient quantities to satisfy the needs of domestic patients; and/or (c) that country's legislation grants to its authorities, and its authorities exercise, the right to fix the sales price of the pharmaceutical in that country and legislation prohibits the sale of the pharmaceutical at any other price; and/or (d) the price of the pharmaceutical in that country has been fixed by its authorities at a level at which substantial exports of the pharmaceutical from such country to the Member State are anticipated with the result that the economic value of the patent would be significantly eroded and research and development for future pharmaceuticals planned by the proprietor significantly undermined, contrary to the rationale underlying the recent introduction by the EC Council of the Supplementary Protection Certificate?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/94: Faroe Seafood и Føroya Fiskasøla, Съдебно решение от 14 май 1996 г.
1. (a) Когато компетентните органи на държава членка претендират последващо събиране на митнически сборове върху вноса съгласно Регламент 1697/79 на Съвета на основание, че стоките не произхождат от юрисдикцията, посочена в съответния сертификат EUR.1, следва ли националното право или правото на Общността да определя правилата, определящи
- страната, носеща тежестта на доказване, че стоките не произхождат оттам; и
- стандарта на доказване, приложим по въпроса?
(b) Ако тези правила се определят от правото на Общността, какви са тези правила?
2. При правилното тълкуване на Регламент 2051/74 на Съвета, Регламент 3184/74 на Комисията и Регламент 1697/79 на Съвета, могат ли компетентните органи на държава членка да наложат последващи митнически сборове върху пратки, внесени от Фарьорските острови, когато
- тези органи не са наложили митнически сборове към момента на вноса, разчитайки на сертификати EUR.1, удостоверяващи фарьорски произход на пратките;
- тези сертификати EUR.1 са издадени добросъвестно от компетентните фарьорски органи;
- разследваща мисия, съставена от служители на Комисията, придружени от датски и британски служител, е докладвала, че пратките не отговарят на правилата за произход, тъй като фабриките, доставящи пратките, са обработвали материали с и без произход, без да ги разделят, и тъй като документацията относно статута на използваните суровини не е приложена към съответните заявления;
- мисията е заключила, че „тези сертификати EUR.1 ... са изцяло или частично анулирани“;
- фарьорските органи не приемат заключенията на мисията и поддържат, че сертификатите са в сила;
- не е направено позоваване на Комитета по произход относно спорните в доклада на мисията въпроси;
- по други въпроси, възникнали от разследващата мисия, е направено позоваване на Комитета по произход?
3. (a) Следва ли условията, определящи „фарьорски плавателни съдове“ в Приложение IV на Регламент 2051/74 на Съвета и Обяснителна бележка 4 на Приложение I на Регламент 3184/74 на Комисията, да се тълкуват кумулативно или алтернативно?
(b) Ако тези условия следва да се тълкуват кумулативно, включва ли терминът „екипаж“ в този контекст лица, които не са част от нормалния състав на плавателния съд, но са наети за конкретно плаване или част от плаване, съгласно споразумение за съвместно предприятие с предприятие от трета държава, за да работят на плавателния съд като стажанти или неквалифицирани работници под палубата, заплащани или от оператора на плавателния съд, или от предприятието в третата държава?
(c) Когато фабрика за преработка на риба не разделя суровините според техния произход, както е определено в Регламент 3184/74, могат ли митническите органи на държава членка да наложат мито върху вноса от тази фабрика в размер, равен на митото, което би било дължимо, ако произходът на стоките във всяка пратка съответства пропорционално на произхода на суровините, внесени във фабриката през годината на вноса?
4. (a) Когато органите на държава членка издадат единен последващ платежен документ за обща сума и част от тази сума е несъбираема съгласно член 2, параграф 1 от Регламент 1697/79, следва ли националното право или правото на Общността да определя дали платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
(b) Ако този въпрос се урежда от правото на Общността, при какви обстоятелства (ако има такива) платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
5. При правилното тълкуване на член 5, параграф 2 от Регламент 1697/79 на Съвета и член 4 от Регламент 2164/91 на Комисията, свободни ли са компетентните органи на държава членка да пристъпят към последващо събиране на вносни мита, които не са били събрани при вноса на стоки, без първо да сезират Комисията, когато:
- износителят, действайки добросъвестно, е декларирал стоките като фарьорски произход;
- освен ако предходното не се тълкува другояче, износителят е спазил всички действащи разпоредби относно митническата декларация;
- компетентните органи на юрисдикцията, от която са изнесени стоките, действайки добросъвестно, са удостоверили в сертификатите за движение EUR.1, че стоките произхождат оттам и през цялото време са поддържали валидността на тези сертификати;
- компетентните органи на държавата членка, в която са внесени стоките, действайки добросъвестно, първоначално са приели, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- лицата, отговорни за плащане, през цялото време са вярвали добросъвестно, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- компетентните органи на държавата членка на вноса не твърдят, че са разгледали искането за отказ от събиране на мито преди издаването на исканията за последващо събиране;
- тези компетентни органи са решили да не сезират Комисията, тъй като не са счели, че са изпълнени условията за отказ от събиране на мита по член 5, параграф 2, доколкото компетентните органи са счели, че рискът от неправилно издаване на сертификат EUR.1 се носи от вносителя или агента и че вносител, изцяло притежаван от износител, и агент на такъв износител, следва да могат да установят произхода на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.