Дело C-153/94: Faroe Seafood и Føroya Fiskasøla, Съдебно решение от 14 май 1996 г.

1. (a) Когато компетентните органи на държава членка претендират последващо събиране на митнически сборове върху вноса съгласно Регламент 1697/79 на Съвета на основание, че стоките не произхождат от юрисдикцията, посочена в съответния сертификат EUR.1, следва ли националното право или правото на Общността да определя правилата, определящи
- страната, носеща тежестта на доказване, че стоките не произхождат оттам; и
- стандарта на доказване, приложим по въпроса?
(b) Ако тези правила се определят от правото на Общността, какви са тези правила?

2. При правилното тълкуване на Регламент 2051/74 на Съвета, Регламент 3184/74 на Комисията и Регламент 1697/79 на Съвета, могат ли компетентните органи на държава членка да наложат последващи митнически сборове върху пратки, внесени от Фарьорските острови, когато
- тези органи не са наложили митнически сборове към момента на вноса, разчитайки на сертификати EUR.1, удостоверяващи фарьорски произход на пратките;
- тези сертификати EUR.1 са издадени добросъвестно от компетентните фарьорски органи;
- разследваща мисия, съставена от служители на Комисията, придружени от датски и британски служител, е докладвала, че пратките не отговарят на правилата за произход, тъй като фабриките, доставящи пратките, са обработвали материали с и без произход, без да ги разделят, и тъй като документацията относно статута на използваните суровини не е приложена към съответните заявления;
- мисията е заключила, че „тези сертификати EUR.1 ... са изцяло или частично анулирани“;
- фарьорските органи не приемат заключенията на мисията и поддържат, че сертификатите са в сила;
- не е направено позоваване на Комитета по произход относно спорните в доклада на мисията въпроси;
- по други въпроси, възникнали от разследващата мисия, е направено позоваване на Комитета по произход?

3. (a) Следва ли условията, определящи „фарьорски плавателни съдове“ в Приложение IV на Регламент 2051/74 на Съвета и Обяснителна бележка 4 на Приложение I на Регламент 3184/74 на Комисията, да се тълкуват кумулативно или алтернативно?
(b) Ако тези условия следва да се тълкуват кумулативно, включва ли терминът „екипаж“ в този контекст лица, които не са част от нормалния състав на плавателния съд, но са наети за конкретно плаване или част от плаване, съгласно споразумение за съвместно предприятие с предприятие от трета държава, за да работят на плавателния съд като стажанти или неквалифицирани работници под палубата, заплащани или от оператора на плавателния съд, или от предприятието в третата държава?
(c) Когато фабрика за преработка на риба не разделя суровините според техния произход, както е определено в Регламент 3184/74, могат ли митническите органи на държава членка да наложат мито върху вноса от тази фабрика в размер, равен на митото, което би било дължимо, ако произходът на стоките във всяка пратка съответства пропорционално на произхода на суровините, внесени във фабриката през годината на вноса?

4. (a) Когато органите на държава членка издадат единен последващ платежен документ за обща сума и част от тази сума е несъбираема съгласно член 2, параграф 1 от Регламент 1697/79, следва ли националното право или правото на Общността да определя дали платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
(b) Ако този въпрос се урежда от правото на Общността, при какви обстоятелства (ако има такива) платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?

5. При правилното тълкуване на член 5, параграф 2 от Регламент 1697/79 на Съвета и член 4 от Регламент 2164/91 на Комисията, свободни ли са компетентните органи на държава членка да пристъпят към последващо събиране на вносни мита, които не са били събрани при вноса на стоки, без първо да сезират Комисията, когато:
- износителят, действайки добросъвестно, е декларирал стоките като фарьорски произход;
- освен ако предходното не се тълкува другояче, износителят е спазил всички действащи разпоредби относно митническата декларация;
- компетентните органи на юрисдикцията, от която са изнесени стоките, действайки добросъвестно, са удостоверили в сертификатите за движение EUR.1, че стоките произхождат оттам и през цялото време са поддържали валидността на тези сертификати;
- компетентните органи на държавата членка, в която са внесени стоките, действайки добросъвестно, първоначално са приели, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- лицата, отговорни за плащане, през цялото време са вярвали добросъвестно, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- компетентните органи на държавата членка на вноса не твърдят, че са разгледали искането за отказ от събиране на мито преди издаването на исканията за последващо събиране;
- тези компетентни органи са решили да не сезират Комисията, тъй като не са счели, че са изпълнени условията за отказ от събиране на мита по член 5, параграф 2, доколкото компетентните органи са счели, че рискът от неправилно издаване на сертификат EUR.1 се носи от вносителя или агента и че вносител, изцяло притежаван от износител, и агент на такъв износител, следва да могат да установят произхода на стоките?