Дело C-39/94: SFEI и др., Заключение от 14 декември 1995 г.

1. Трябва ли мерки, предприети от държава-членка, състоящи се inter alia в предоставяне чрез Министерството на икономиката и Министерството на пощите и телекомуникациите на тази държава-членка на субсидии на куриерска компания чрез предоставяне на логистична и търговска помощ и въздържане от искане на обичайното плащане в замяна на нейните технически, търговски или финансови услуги, да се считат за държавна помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки по смисъла на член 92 от Договора?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, представлява ли възстановяването на вече изплатената финансова подкрепа в нарушение на забраната, предвидена в последното изречение на член 93, параграф 3, освен незабавното спиране на предоставянето на съответната помощ, единственото средство за гарантиране на ефективността на тази забрана?
3. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, задължено ли е предприятие, на което е предоставена такава помощ, по силата на правото на Общността и по-специално на принципа на върховенството на правото на Общността, да прояви дължима грижа, като провери, по-специално, законосъобразността на процедурата, по която е предоставена помощта, с оглед на член 93, параграф 3 от Договора, преди да получи съответната помощ?
4. Ако на третия въпрос се отговори утвърдително, трябва ли вредите, понесени от предприятията, конкуриращи се с предприятието, което получава помощта, в резултат на липсата на дължима грижа от страна на последното, също да бъдат обезщетени съгласно правилата на националното право с цел да се отстрани нарушението на разпоредбите на правото на Общността, които са предмет на спора?
5. Съгласно приложимите разпоредби на правото на Общността, длъжен ли е национален съд, разглеждащ искане, насочено към осигуряване по гражданскоправен ред и съгласно националното му право на подходяща реакция спрямо държавна мярка, въведена в сила без изпълнение на предварителната процедура по последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора, да обяви, че не е компетентен, ако до Комисията е подадена жалба с цел да се установи, че оспорваната мярка е несъвместима с общия пазар, дори ако Комисията не е приела окончателно решение и дори не е постановила дали оспорваните мерки представляват държавна помощ?
6. Алтернативно, и при същата ситуация, длъжен ли е национален съд, който е обявил, че е компетентен, въпреки това да спре производството до постановяване на решение от Комисията относно това дали оспорваните мерки представляват държавна помощ?
7. Влияе ли на ситуацията, описана в точки 5 и 6, обстоятелството, че Комисията все още не се е произнесла, въпреки че въпросът ѝ е бил отнесен повече от година по-рано и че ищецът е убедил националния съд в неотложната необходимост да се прекратят вредните последици за него от нарушението на последното изречение на член 93, параграф 3?
8. Обратно, може ли при обстоятелства като посочените в точки 5 до 7 по-горе да се заключи, въз основа на съдържанието на решението на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело C-354/90 (особено точка 14), че националният съд, като обяви, че е компетентен и постанови решение по искането на основание последното изречение на член 93, параграф 3, просто изпълнява задължението си да защити, до постановяване на окончателно решение от Комисията, правата на частноправните субекти срещу неспазването от страна на държавните органи на забраната, предвидена в последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора?