всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Gulmann

Съдия докладчик – Gulmann

Дело C-1/94: Cavarzere Produzioni Industriali и др./Ministero dell’Agricoltura e delle Foreste и др., Съдебно решение от 11 август 1995 г.

1. Могат ли държавите членки, за пазарната година, започваща на 1 юли, да упражнят предоставената им с член 25, параграф 2 от Регламент № 1785/81 на Съвета от 30 юни 1981 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта правомощие за маневриране след датата 1 март, определена с Регламент № 193/82 на Съвета от 26 януари 1982 година относно общите правила за прехвърляне на квоти в сектора на захарта, дори ако регламентът на Съвета, определящ квотите и предвиждащ приложимостта на това правомощие, е приет след 1 март, при положение че не е прието изрично дерогиращо от този срок законодателство на Общността?
2. Може ли правомощието за маневриране, предоставено на държавите членки с член 25 от Регламент № 1785/81, да бъде упражнено едновременно с корекция на квотите съгласно член 2 от Регламент № 193/82 след прехвърляне на предприятия или фабрики, при условие че са спазени специфичните условия за прилагане на всяка от тези разпоредби?
3. Член 25, параграф 2 от Регламент № 1785/81 трябва ли да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да намалят квотата А и квотата B с по 10% всяка?
4. Маржът на маневриране от 10%, предвиден в първата алинея на член 25, параграф 2 от Регламент № 1785/81, отнася ли се до квотите А и B, разпределени на предприятие в рамките на действащата система от квоти с национално решение, прието от държавата членка на основание член 24 от този регламент, разпределящо между предприятията, действащи на нейната територия, основните количества А и B, разпределени на нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/94: Cereol Italia/Azienda agricola Castello, Заключение от 13 юли 1995 г.

1) Целта на Регламент (ЕИО) № 1491/85 и № 2194/85 на Съвета (като се има предвид по-специално осмото съображение от преамбюла, член 2 и член 5, параграф 1) за периода до пазарната 1992/93 година (т.е. преди Регламенти № 3766/91 и № 1765/92 на Съвета) била ли е да се гарантира изплащането на помощ само за произведени в рамките на Общността соеви зърна, изчислена въз основа на действително произведеното количество, като основното задължение на производителя, заинтересован от помощта, е да произведе соя на територията на една от държавите членки?
2) Задължението за уведомяване, предвидено в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2537/89 на Комисията, един от методите ли е, предназначени да позволят определянето на произхода на продукта от Общността, и като такова следва ли, с оглед на предходната съдебна практика на Общността, да се счита за второстепенно задължение спрямо основното задължение, посочено в първия въпрос?
3) Ако отговорът на първите два въпроса е положителен: надхвърлила ли е Комисията, като е приела член 29а от Регламент (ЕИО) № 2537/89, въведен с Регламент (ЕИО) № 150/90 (налагащ тежки санкции при небрежност на производителя при изпълнението на договора, по-специално по отношение на спазването на член 6, параграф 3), предоставените ѝ от Съвета правомощия по член 2, параграф 8 от Регламент (ЕИО) № 1491/85, като е наложила санкцията, в случай на неизпълнение на едно от второстепенните задължения, на загуба на правото, произтичащо от изпълнението на основното задължение, и по този начин е злоупотребила с правомощията си?
4) Ако отговорът на трети въпрос е отрицателен: нарушава ли член 29а от Регламент (ЕИО) № 2537/89 на Комисията, въведен с Регламент (ЕИО) № 150/90, който предвижда, че при всяка сериозна небрежност на производителя при изпълнението на договора (по-специално по отношение на спазването на член 6, параграф 3) санкцията е, че договорът става невалиден, произведените по договора зърна не подлежат на помощ и производителят се изключва от ползването на помощта през следващата пазарна година, принципа на пропорционалност, както е определен от Съда на Европейските общности?
5) Ако отговорът на четвърти въпрос е отрицателен: следва ли изразът „промяна в използването на посочените [в договора] площи“, използван в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2537/89 на Комисията, да се разбира само като отнасящ се до използването на част от площта за земеделски продукт, различен от декларирания в договора?
6) Ако отговорът на пети въпрос е отрицателен: прилага ли се задължението за уведомяване за всяка промяна в използването на част от посочените площи, която настъпва в трите месеца, предхождащи датата, определена за началото на жътвата, както е предвидено в третата алинея на член 6, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2537/89 на Комисията, и когато промените са настъпили преди тримесечния период, предхождащ действителната дата на началото на жътвата на соята, предмет на договора?
7) Ако отговорът на пети въпрос е отрицателен: прилага ли се задължението за уведомяване за всяка промяна в използването, обхващаща повече от 10% от посочената в договора площ, както е предвидено в третата алинея на член 6, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2537/89 на Комисията, и в случаите, когато са настъпили няколко промени във времето, нито една от които сама по себе си не обхваща повече от 10%, но които, взети заедно, надвишават този процент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-479/93: Francovich/Италия, Заключение от 11 юли 1995 г.

1) Следва ли член 2 от Директива 80/987/ЕИО да се тълкува в смисъл, че работниците, взети предвид и защитени от директивата, са единствено и изключително тези, които са наети от работодатели, които съгласно съответните национални правни системи могат да бъдат подложени на производства, свързани с тяхното имущество, с цел колективно удовлетворяване на вземанията на кредиторите
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен — тоест в случай че директивата защитава единствено работници, наети от работодатели, които подлежат на производства, свързани с тяхното имущество с цел колективно удовлетворяване на вземанията на кредиторите — следва ли член 2 от директивата да се счита за валиден с оглед на принципите на равенство и недискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-470/93: Verein gegen Unwesen in Handel und Gewerbe Köln/Mars, Съдебно решение от 6 юли 1995 г.

Допустимо ли е съгласно принципите на свободното движение на стоки да се забрани предлагането на пазара в държава членка на сладоледени десерти в определена опаковка, които са произведени в друга държава членка и се предлагат там законно в същата опаковка, описана в искането,
(1) на основание че (новата) опаковка може да създаде у потребителите впечатлението, че стоките се предлагат на същата цена както при старата опаковка,
(2) на основание че визуалното представяне на новия елемент „+ 10% сладолед“ създава у потребителите впечатлението, че или обемът, или теглото на продукта е значително увеличено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/93: Thévenon и Stadt Speyer-Sozialamt/Landesversicherungsanstalt Rheinland-Pfalz, Заключение от 5 юли 1995 г.

Изключва ли прилагането на Регламент (ЕИО) № 1408/71, който съгласно член 6 от него заменя, по отношение на лицата и въпросите, които обхваща, конвенции, обвързващи изключително две държави членки (в случая – Френско-германската конвенция за социално осигуряване от 10 юли 1950 г.), по отношение на изчисляването на размера на пенсиите (член 46, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71), разпоредбите на членове 48, параграф 2 и 51 от Договора за ЕИО дори и в случай, когато осигуреното лице е завършило осигурителни периоди преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕИО) № 1408/71 само в една от договарящите държави и прилагането на неденонсираната двустранна конвенция за социално осигуряване се оказва по-благоприятно за осигуреното лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-443/93: Vougioukas/Idryma Koinonikon Asfalisseon, Заключение от 1 юни 1995 г.

1) Като се има предвид, че по време на своята кариера лекарите от персонала на IKA могат от време на време да бъдат назначавани да ръководят и управляват клиничните служби на IKA, да участват в работата на нейните основни или второстепенни клинични комисии и следователно, в хода на своите задължения, да вземат решения, свързани с целите и функционирането на IKA, а) могат ли те на това основание да се считат за „държавни служители“ по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71, т.е. упражняват ли публична власт, и б) достатъчно ли е, за да се считат за „държавни служители“, че имат възможност да заемат такива длъжности, или трябва действително да са ги заемали, дори само веднъж по време на своята кариера в публичната служба
2) Доколкото тяхното пенсионно положение се урежда, независимо дали са заемали такива длъжности или не, от пенсионна схема, която се отнася главно до пенсионните разпоредби, приложими към държавни служители и военнослужещи, достатъчно ли е това, за да се счита разглежданата схема за „специална“ схема за социално осигуряване за държавни служители по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71, както се прилага сега
Следователно, за да се счита схема за социално осигуряване за „специална“, достатъчно ли е тя да се отнася до държавни служители или да се позовава на съществуващата схема за социално осигуряване за държавни служители на държава членка, или понятието „специална“ може би изисква други елементи или уредби, които във всеки случай не могат да бъдат по-неблагоприятни от основните принципи, съдържащи се в посочения регламент и в член 51 от Договора за ЕИО, който се отнася до сумирането, за целите на придобиването и запазването на правото на обезщетение и изчисляването на размера на обезщетението, на всички периоди, признати съгласно законите на различните страни
3) Доколкото съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1408/71 „специална“ схема за обезщетения за „държавните служители“ на държава членка може да се счита за допускаща уредби, които не предвиждат или не позволяват сумиране на периоди на заетост, изработени от държавния служител съгласно законодателството на друга държава членка за целите на придобиването и запазването на правото на обезщетение и изчисляването на неговия размер, противоречи ли тази разпоредба на посочения регламент на първата алинея на член 51 от Договора за ЕИО, като се има предвид, че член 48, параграф 4, отнасящ се до достъпа до заетост в публичната служба, който гласи, че член 48 „не се прилага за заетост в публичната служба“, явно не се прилага към схемата за социално осигуряване по такъв начин, че да доведе до загуба от страна на лице, подчинено на специална схема за социално осигуряване за държавните служители на държава членка, на посоченото по-горе право на сумиране, за целите на придобиването и запазването на правото на обезщетение и изчисляването на размера на обезщетението, на по-ранни периоди на заетост, изработени в други държави членки, когато националната схема за обезщетения за държавни служители всъщност допуска такова сумиране до степента, в която сумираните по-ранни периоди на заетост са изработени в аналогични публични учреждения в чужбина?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/94: Cavarzere Produzioni Industriali и др./Ministero dell’Agricoltura e delle Foreste и др., Заключение от 1 юни 1995 г.

1. Задължителен ли е срокът, определен в член 7 от Регламент № 193/82, за упражняване от държавата членка на „правото на маневриране“ по член 25, параграф 2 от Регламент № 1785/81
2. По отношение на разпределението на квотите в случай на сливане или прехвърляне на предприятия, прилага ли се само член 2 от Регламент № 193/82
Могат ли държавите членки едновременно да използват и „правото на маневриране“, предвидено в член 25, параграф 2 от Регламент № 1785/81
3. Дава ли правото на маневриране, предоставено на държавите членки с първата алинея на член 25, параграф 2 от Регламент № 1785/81, възможност за максимално намаляване с 10% на квотите А и В заедно или за намаляване с 10% на всяка от тези квоти
4. Върху коя квота трябва държавите членки да базират изчисляването на 10% правото на маневриране — тази, определена с първоначалната заповед за разпределение, или тази, произтичаща от евентуални допълнителни разпределения, пренесени от предходни години, и евентуални намаления за количества захар, които не са произведени
5. Какво следва да се разбира под „планове за преструктуриране“
Това планове, определени на национално равнище ли са, или на равнище по-малки териториални подразделения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/93: Teirlinck/Minister van Verkeer en Waterstaat, Съдебно решение от 1 юни 1995 г.

Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1101/89 на Съвета от 27 април 1989 година относно структурни подобрения във вътрешния воден транспорт да се тълкува в смисъл, че валидно заявление за премия за бракуване на вътрешноводно плавателно средство, за което се прилага този регламент, не може да бъде отказано, доколкото не е достигнат лимитът на общо наличното финансиране за координираните схеми за бракуване?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 5, параграф 1 от Регламент № 1101/89 да се тълкува в смисъл, че валидно заявление за премия за бракуване на тласкач не може да бъде отказано, доколкото не е достигнат лимитът на общите финансови ресурси, с които разполагат фондовете по общата сметка за сухотоварни кораби и тласкачи, предвидена в член 3, параграф 3 от този регламент?
Следва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1102/89 във връзка с разпоредбите на член 8 от този регламент да се тълкуват в смисъл, че валидно заявление за премия за бракуване на тласкач трябва да бъде отказано, ако необходимите финансови ресурси за приемането на заявлението надвишават сумата от 5 милиона ЕКЮ, посочена в член 1, параграф 2 за тласкачи от съответните държави членки, независимо от това, че сумата, посочена за сухотоварни и/или танкерни кораби, не е изчерпана след одобряване на всички заявления за премии за бракуване в тези две категории?
Ако на втория и третия въпрос се отговори утвърдително, съвместими ли са посочените разпоредби на Регламент (ЕИО) № 1102/89 с правото на Общността, по-специално с разпоредбата на член 3, параграф 3 от Регламент № 1101/89, според която всеки фонд се състои от две отделни сметки?
Являва ли се писмо № 56765 на Комисията от 29 юни 1990 г., подписано от името на генералния директор по транспорта и адресирано до Кралство Нидерландия, валиден акт?
Ако не е спазен срокът, предвиден в член 6, параграф 4 от Регламента на Комисията, следва ли да се счита, че заявлението за премия за бракуване е прието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-119/94: Coussios/Комисия, Съдебно решение от 1 юни 1995 г.

Нарушено ли е изискването за пропорционалност при определяне на подходящото средство за поправяне на незаконността, произтичаща от липсата на мотиви в решението за отказ от назначаване?
Допустимо ли е отказът от анулиране на оспорваното решение и замяната му с присъждане на обезщетение да представлява отказ от права по Правилника за длъжностните лица на Европейските общности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 150515253 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form