Arastey Sahun
Съдия докладчик – Arastey Sahún
Дело C-120/24: Unigames, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Представлява ли национална разпоредба като предвидената в член 10, параграф 19 от Lietuvos Respublikos azartinių lošimų įstatymas (Закон на Република Литва за хазарта), доколкото се отнася до информация за хазартни игри, публикувана на интернет страницата на организатор на хазартни игри, „технически регламент“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535?
Трябва ли Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното законодателство като Закона за хазарта на Република Литва, чиито разпоредби следва да бъдат нотифицирани съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2015/1535, когато се считат за „технически регламенти“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от тази директива, е непротивопоставима на стопанските оператори в административно-наказателно производството, ако измененията, внесени в тази разпоредба, която се счита за технически регламент, не са нотифицирани, но е бил нотифициран текстът на закона във вида, в който е приет преди това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/24: Shuvalov/Съвет, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Допусната ли е явна грешка в преценката на фактите при прилагането на критерия за включване в списъка с ограничителни мерки?
Спазено ли е задължението за мотивиране на спорните актове съгласно изискванията на правото на Европейския съюз?
Нарушено ли е основното право на свобода на изразяване чрез налагането на ограничителните мерки?
Нарушено ли е правото на собственост на жалбоподателя с оглед на принципа на пропорционалност при налагането на ограничителните мерки?
Спазен ли е принципът на равно третиране при приемането на ограничителните мерки?
Гарантирано ли е правото на ефективна съдебна защита и налице ли е злоупотреба с власт при приемането на спорните актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/24: Tomann, Заключение от 27 февруари 2025 г.
1) Следва ли член 4, параграф 1 от [Директива 98/59] да се тълкува в смисъл, че едностранното прекратяване с предизвестие от работодателя на трудовия договор на работник в рамките на колективно уволнение, за което задължително трябва да се подаде уведомление, може да прекрати трудовото правоотношение на съответния работник едва след като е изтекъл периодът на блокиране на уволнението?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Изисква ли се за изтичането на периода на блокиране на уволнението не само да е налице уведомление за колективни уволнения, но и това уведомление да отговаря на условията по член 3, параграф 1, четвърта алинея от Директива [98/59]?
3) Може ли работодателят, който е направил изявление за едностранно прекратяване с предизвестие на трудовия договор, за което задължително трябва да се подаде уведомление, без да е подал такова (надлежно) уведомление за колективни уволнения, да го подаде впоследствие, в резултат на което след изтичането на периода на блокиране на уволнението трудовите правоотношения на съответните работници, на които вече е отправено предизвестие за уволнение, могат да бъдат прекратени?
При утвърдителен отговор на [първите два] въпрос[а]:
4) Съвместимо ли е с член 6 от Директива 98/59/ЕО положение, при което националното право предоставя на компетентния орган правомощието да установи с акт, който не може да бъде оспорен от работника и е задължителен за трудовите съдилища, кога изтича периодът на блокиране на уволнението в конкретния случай, или работникът задължително трябва да има възможност да инициира образуването на съдебно производство, в рамките на което да се провери дали установителното решение на този орган е правилно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/23: Slagelse Almennyttige Boligselskab Afdeling Schackenborgvænge, Заключение от 13 февруари 2025 г.
1) Трябва ли понятията „етнически произход“ или „даден етнически произход“, съдържащи се в член 2, параграф 2, букви а) и б) от [Директива 2000/43], да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в разглеждани[те] случа[и] — а именно, когато в Закона за [обществените] жилища се предвижда намаляване на броя на семейните обществени жилища в т. нар. „променящи се“ зони и когато условие за квалифицирането на жилищна зона като променяща се е над 50 % от жителите ѝ да са „имигранти от незападни страни и техни потомци“ — обхващат група лица, определени като „имигранти от незападни страни и техни потомци“?
2) При изцяло или частично утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, параграф 2, букви а) и б) да се тълкува в смисъл, че описаният в главните производства режим създава пряка или непряка дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/23: ZR/EUIPO, Заключение от 30 януари 2025 г.
Нарушаване на членове 4, 8, 27, 29 и 110 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на принципите на непрекъснатост в кариерното развитие, на съпоставяне на заслугите на длъжностните лица на Съюза и на прозрачност
Нарушаване на принципа на равно третиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/23: Makeleio, Заключение от 30 януари 2025 г.
1) Попадат ли сред целите на Директива [2010/13], изменена с [Директива 2018/1808], и следователно в приложното поле на Директивата: а) осигуряването на зачитане и защита на достойнството и ценността на човешката личност и б) предотвратяването на излъчване от страна на доставчиците на телевизионни услуги на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на излъченото в настоящия случай от дружеството жалбоподател?
2) Ако: а) задължението за зачитане и защита на достойнството и ценността на човешката личност и/или б) забраната за излъчване на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на въпросното предаване, попадат в приложното поле на Директивата, национално законодателство, което налага посочените задължения на всички доставчици на телевизионни услуги, с изключение на тези, които излъчват телевизионно съдържание само по интернет, противоречи ли на член 4, параграф 1 от Директивата във връзка с принципа на равно третиране, залегнал в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
3) При утвърдителен отговор на първите два въпроса, трябва ли националният регулаторен орган, за да гарантира практическото действие на Директивата, да прилага правилата на националното право, които налагат въпросните задължения, без разлика спрямо всички доставчици на телевизионни услуги, въпреки че националното право предвижда задълженията и съответните санкции за всички останали доставчици на телевизионни услуги, но не и за тези, които разпространяват съдържанието си изключително по интернет
Или налагането на административни санкции за нарушаване на тези задължения от телевизионно излъчване в интернет по силата на разширително тълкуване или на прилагане по аналогия на националната правна уредба, отнасяща се до други телевизионни услуги, е несъвместимо с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa, залегнал в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с принципа на правна сигурност?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос и ако се приеме, че: а) задължението за зачитане и защита на достойнството и ценността на човешката личност и/или б) забраната за предаване на некачествено съдържание (и по-специално на съдържание като това във въпросното предаване) не попада в приложното поле на Директивата по смисъла на член 4, параграф 1, когато правото на държава членка налага такива задължения на доставчиците на телевизионни услуги чрез наземни, сателитни или широколентови мрежи за радиоразпръскване под заплаха от административни санкции, но не съдържа еквивалентни правила по отношение на доставчиците на телевизионни услуги по интернет, следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2010/13, в действащата си редакция, да се тълкува в смисъл, че компетентният национален орган е длъжен да разгледа възможността за налагане на административни санкции за нарушаване на тези правила и по отношение на излъчването на телевизионни предавания по интернет, въз основа на принципа на равно третиране?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос съвместимо ли е задължението на националния регулаторен орган, въз основа на гореизложеното и на съответстващо на правото на Съюза тълкуване на националното право, и по-специално с горепосочените разпоредби на Директивата, да прилага еднакво към всички телевизионни услуги, независимо от начина им на предаване, разпоредбите на националното право, които налагат такива задължения, с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa и с принципа на правна сигурност, при положение че тези задължения, предвидени от националното право за всички други доставчици на телевизионни услуги, не се прилагат за интернет телевизията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/23: Caronte & Tourist, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС, разгледан в светлината на принципите на защита на конкуренцията и на ефективност в действията на администрацията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като произтичащата от прилагането на член 14 от [Закон № 689/81] — както се тълкува в съдебната практика — който задължава [AGCM] да образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение в рамките на 90‑дневен срок от момента, в който органът е узнал за съществените елементи на нарушението, които могат да бъдат изчерпани в първия сигнал за нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/23: Trenitalia, Съдебно решение от 30 януари 2025 г.
Следва ли член 11 от Директива [2005/29], разгледан в светлината на принципите на защита на потребителите и на ефективност в действията на администрацията, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като произтичащата от прилагането на член 14 от [Закон № 689/81] — както се тълкува в съдебната практика — който задължава [AGCM] да образува производство за установяване на некоректна (нелоялна) търговска практика в рамките на 90‑дневен срок от момента, в който органът е узнал за съществените елементи на нарушението, които могат да бъдат изчерпани в първия сигнал за нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/23: Slovenská sporiteľňa (Informations dans les contrats de crédit aux consommateurs), Съдебно решение от 23 януари 2025 г.
Трябва ли член 10, параграф 2, буква в) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че посочването в договорна клауза по ясен и кратък начин на срока на договора за кредит
– изисква изрично да се посочи продължителността на договора за кредит, например чрез посочване на датите на влизане в сила и изтичане на договора (от … до …), евентуално с използване на календарни единици за време като месеци или години (например за срок от една година), или
– е достатъчно да се предвиди, че потребителят трябва да изчисли срока на договора или да го определи по друг начин въз основа на договорните клаузи, например според броя на месечните вноски или момента на пълното погасяване на кредита?
Трябва ли член 10, параграф 2, буква в) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че посоченият в договор за кредит негов срок съответства на периода, дефиниран като „по време на сделка“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2005/29?
Трябва ли, що се отнася до изразите „по ясен и кратък начин“ и „всички допускания, използвани за изчисляването на този процент“, член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че:
– допусканията, използвани за изчисляването на ГПР, трябва да бъдат изрично посочени в договора като допускания, използвани за изчисляването на ГПР, или
– потребителят трябва сам да определи релевантните допускания, използвани за изчисляването на ГПР, въз основа на договорните клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.