Дело C-421/23: ONSS (Faux certificats A 1), Съдебно решение от 23 януари 2025 г.

Трябва ли Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че се прилага в хипотезата, в която е постановено, без страните да са оспорили това, че от една страна, представените удостоверения A1 са подправени според съдебните органи на приемащата държава [членка], и от друга страна, че извършените от съдебните органи на същата приемаща държава [членка] действия по разследване, изглежда, доказват, че спорните удостоверения не са издадени от компетентния орган на издаващата държава [членка], въпреки че последният е получил социалноосигурителни вноски?

При утвърдителен отговор, представлява ли процедурата на диалог и помирение, установена с член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 (който възпроизвежда процедурата по член 84а, параграф 3 от [Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, 1971 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), задължителна предпоставка, за да се определи дали са изпълнени условията за наличие на измама?

Ако отговорите на тези два въпроса са положителни, в приложение на принципа за забрана на измамата и на злоупотребата с право, който е общ принцип на правото на Съюза, задължителен за правните субекти, могат ли органите на държавата [членка], в която работниците са упражнявали дейността си, да не вземат предвид посочените удостоверения A1 включително когато не е проведена процедура на диалог и помирение при подозрение за измама в хипотеза, при която фактите, по които те трябва да се произнесат, позволяват да се установи, че посочените удостоверения са съставени в резултат на поведение на работодателя, за което съдебен орган на приемащата държава [членка] е приел, че е извършено с измама?