всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.04.05 - Социална сигурност

Социална сигурност

Дело C-743/23: GKV-Spitzenverband, Съдебно решение от 11 декември 2025 г.

Трябва ли член 13, параграф 1 от [Регламент № 883/2004 (изменен)] във връзка с член 14, параграф 8 от [Регламент № 987/2009] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали значителна част от дейността се осъществява в държава членка, следва да се вземат предвид всички дейности на работника, включително дейността му в трети [страни]?
[Дали] член 13, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (изменен) във връзка с член 14, параграф 8 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали значителна част от дейността се осъществява в държава членка, следва да се вземат предвид само дейностите на работника, осъществявани в държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/24: Hakamp, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

1) Кои обстоятелства или видове обстоятелства са подходящи, за да се прецени в съответствие с член 14, параграф 8 от Регламент № 987/2009 дали лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки, осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване, ако е установено, че това лице осъществява дейността си там през 22 % от работното си време
Необходимо ли е за тази цел: i) обстоятелство, което има пряка връзка с осъществяването на дейността, ii) обстоятелство, което указва мястото на осъществяване на дейността, и iii) от обстоятелството да могат да се направят изводи в количествено изражение относно дела от дейността в държавата членка на пребиваване спрямо общата дейност на съответното лице?
2) С оглед на отговора на първия въпрос може или трябва ли при тази преценка да се вземе предвид: i) мястото на пребиваване на работника, ii) мястото на регистрация на плаващия по вътрешни водни пътища кораб, на който работникът осъществява дейността си, iii) седалището на собственика и оператора на плаващия по вътрешни водни пътища кораб, iv) мястото, на което корабът е плавал в други периоди, през които работникът не е работил на него и през които все още не е бил нает от работодателя, v) седалището на работодателя, и vi) мястото, на което работникът се качва на борда на кораба и слиза от него?
3) За какъв период трябва да се преценява дали даден работник осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване?
4) Разполага ли компетентната институция на държава членка, когато определя приложимото законодателство, със свобода на преценка по отношение на израза „значителна част от дейността си“ в член 13, параграф 1 от Регламент № 883/2004, която по принцип трябва да бъде зачитана от съдилищата, и ако това е така, какъв е обхватът на тази свобода на преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-489/23: Casa Judeţeană de Asigurări de Sănătate Mureș и др., Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Член 7, параграф 7 от Директива 2011/24 във връзка с член 56 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване, направени от осигуреното лице в държавата членка по осигуряване, в зависимост от медицински преглед от лекар от системата на общественото здравно осигуряване на тази държава, вследствие на който този лекар да издаде документ, разрешаващ хоспитализацията на това лице?
Член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 56 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, когато осигурено лице не е получило изискваното предварително разрешение за трансгранично здравно обслужване, размерът на възстановяване от държавата членка по осигуряване е ограничен до размера, предвиден от здравноосигурителната схема на тази държава, като за тази цел се прилага метод за изчисляване, който значително ограничава размера на възстановяването спрямо действително направените от осигуреното лице разходи в държавата членка, в която му е предоставено въпросното здравно обслужване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-257/24: Städteregion Aachen, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли член 3 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че обезщетение като помощта за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ за деца с увреждания, предвидена в SGB IX, попада в материалния обхват на този регламент?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя предоставянето на помощ за интеграция под формата на помощи за услугата „училищно асистиране“ на детето с увреждания на пограничен работник, гражданин на Съюза, в зависимост от условието това дете да пребивава на територията на страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-421/23: ONSS (Faux certificats A 1), Съдебно решение от 23 януари 2025 г.

Трябва ли Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че се прилага в хипотезата, в която е постановено, без страните да са оспорили това, че от една страна, представените удостоверения A1 са подправени според съдебните органи на приемащата държава [членка], и от друга страна, че извършените от съдебните органи на същата приемаща държава [членка] действия по разследване, изглежда, доказват, че спорните удостоверения не са издадени от компетентния орган на издаващата държава [членка], въпреки че последният е получил социалноосигурителни вноски?
При утвърдителен отговор, представлява ли процедурата на диалог и помирение, установена с член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 (който възпроизвежда процедурата по член 84а, параграф 3 от [Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, 1971 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), задължителна предпоставка, за да се определи дали са изпълнени условията за наличие на измама?
Ако отговорите на тези два въпроса са положителни, в приложение на принципа за забрана на измамата и на злоупотребата с право, който е общ принцип на правото на Съюза, задължителен за правните субекти, могат ли органите на държавата [членка], в която работниците са упражнявали дейността си, да не вземат предвид посочените удостоверения A1 включително когато не е проведена процедура на диалог и помирение при подозрение за измама в хипотеза, при която фактите, по които те трябва да се произнесат, позволяват да се установи, че посочените удостоверения са съставени в резултат на поведение на работодателя, за което съдебен орган на приемащата държава [членка] е приел, че е извършено с измама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-664/23: Caisse d’allocations familiales des Hauts-de-Seine, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

Трябва ли след [решение INPS] член 12, параграф 1, буква д) от Директива [2011/98], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като например [Френската република], в която при определянето на правото на социалноосигурително обезщетение се забранява да се вземат предвид родените в трета държава деца на притежателя на единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от тази директива, защото тези деца, които са на негова издръжка, не са влезли на територията на държавата членка на основание събиране на семейството или защото не са представени документи, позволяващи да се докаже, че те са влезли законно на територията на тази държава, като това условие не се изисква за децата на националните получатели на добавки или на граждани на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-329/23: Sozialversicherungsanstalt, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

1) При положение че гражданин на Съюза работи едновременно в държава — членка на Европейския съюз, в държава от ЕИП и ЕАСТ (Лихтенщайн) и в Швейцария, следва ли да се прилагат нормите на правото на Съюза относно определянето на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност съгласно Регламент […] № 883/2004 във връзка с Регламент […] № 987/2009?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Следва ли тогава Регламент […] № 883/2004 във връзка с Регламент […] № 987/2009 да се прилага по такъв начин, че въпросът за приложимото законодателство в областта на социалната сигурност да се преценява разделно в отношенията между държавата от Съюза и държавата от ЕИП и ЕАСТ, от една страна, и в отношенията между държавата от Съюза и Швейцария, от друга, и съответно за всеки от тези случаи да се издава отделно удостоверение за приложимото законодателство?
3) Налице ли е промяна на „съответното положение“ по смисъла на член 87, параграф 8 от Регламент […] № 883/2004, когато се започне дейност в нова държава, за която се прилага посоченият регламент, дори ако от това не следва промяна на приложимото законодателство нито съгласно Регламент […] № 883/2004, нито съгласно Регламент […] № 1408/71, а дейността е толкова несъществена по обем, че генерира само около 3 % от общия доход?
Във връзка с това има ли значение дали по смисъла на втория въпрос координацията в двустранните отношения следва да се извършва разделно — между участвалите до момента държави, от една страна, и между едната от тях и „новата“ държава, от друга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-27/23: Hocinx, Съдебно решение от 16 май 2024 г.

Допускат ли принципът на равно третиране, гарантиран в член 45 ДФЕС и в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, както и член 67 от Регламент № 883/2004 и член 60 от Регламент № 987/2009, разпоредби на държава членка, съгласно които пограничен работник не може да получава семейна добавка, свързана с упражняването от него на дейност като наето лице в тази държава членка, за дете, настанено при него със съдебно решение, докато всички деца, настанени със съдебно решение и пребиваващи на територията на тази държава членка, имат право на такава добавка, изплащана на физическото или юридическото лице, на което е поверена грижата за съответното дете и при което детето има законно местоживеене и пребивава действително и постоянно
Може ли отговорът на поставения въпрос да бъде повлиян от факта, че пограничният работник осигурява издръжката на такова дете?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-36/23: Familienkasse Sachsen, Съдебно решение от 25 април 2024 г.

Допуска ли член 68 от Регламент (ЕО) № 883/2004 последващо частично възстановяване на определените в Германия детски надбавки с оглед на ползващо се с предимство такова право в друга държава членка дори ако в другата държава членка за детето не са (били) определени съответно не са (били) изплащани семейни обезщетения, вследствие на което остатъкът от сумата, която правоимащото лице следва да получи съгласно германското законодателство, би била по-малка по размер от получаваните в Германия детски надбавки?
При [утвърдителен отговор на първия въпрос], зависи ли отговорът на въпроса на какво основание трябва да бъдат отпуснати обезщетенията от повече от една държава членка по смисъла на член 68 от Регламент (ЕО) № 883/2004 — и по-специално отговорът на въпроса при какви предпоставки се предоставят правата, предмет на извършваната координация — от националноправните разпоредби или от обстоятелството кои привръзки обуславят прилагането към съответните лица на законодателството на съответните държави членки съгласно членове 11—16 от Регламент (ЕО) № 883/2004?
В случай че определящият аспект се състои в това по какъв критерий спрямо съответните лица се прилага законодателството на съответните държави членки съгласно членове 11—16 от Регламент № 883/2004 […], трябва ли член 68 във връзка с член 1, букви а) и б) и член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че следва да се презумира наличието на дейност като заето или самостоятелно заето лице в друга държава членка или на положение, при което: от гледна точка на правото в областта на социалното осигуряване това положение се счита за такава дейност, ако социалноосигурителната каса на другата държава членка удостовери наличието на осигуряване „в качеството на земеделски производител“ и компетентната институция за семейните обезщетения в тази държава потвърждава наличието на трудова дейност дори ако съответното лице декларира, че осигуряването е единствено вследствие на придобито право на собственост върху стопанството, регистрирано като полезна земеделска площ, но която в действителност не е в експлоатация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/23: Sozialministeriumservice, Съдебно решение от 11 април 2024 г.

Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение за болест по смисъла на член 3 от Регламент № 883/2004, или евентуално представлява друго обезщетение по посочения член 3?
Ако става въпрос за обезщетение за болест, представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък парично обезщетение по смисъла на член 21 от Регламент № 883/2004?
Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение в полза на лицето, полагащо грижи, или на лицето, получаващо грижи?
Вследствие на това попада ли в приложното поле на Регламент № 883/2004 фактически състав, при който заявител на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, който е италиански гражданин с постоянно пребиваване в Австрия (в провинция Горна Австрия) от 28 юни 2013 г., работещ без прекъсване в Австрия, в същата провинция, при един и същ работодател от 1 юли 2013 г. — следователно няма индикации да е пограничен работник — и за разглеждания период от 1 май 2022 г. до 13 юни 2022 г. договаря с работодателя си отпуск за полагане на грижи за близък, за да може да се грижи за баща си, който е италиански гражданин с постоянно местожителство в Италия (Сасуоло), подава до [службата към министерството] заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък?
Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 или принципът за недопускане на дискриминация, изразен на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба, която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен?
В положение като спорното допуска ли принципът на ефективност на правото на Съюза или принципът за недопускане на дискриминация, изразени на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба или постоянна национална съдебна практика, която не предвижда никаква свобода на преценка, позволяваща „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“ да се преквалифицира като „заявление за отпуск за семейна солидарност“, при положение че несъмнено е използван формуляр за „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“, а не за „заявление за отпуск за семейна солидарност“, и че също толкова несъмнено в сключеното споразумение с работодателя се посочва „грижа за близък роднина“, а не „придружаване в края на живота“ — макар че поради междувременно настъпилата смърт на ползващия се от грижите баща разглежданото положение би отговаряло на условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък по реда на отпуска за семейна солидарност, стига да е сключено друго споразумение с работодателя и да е подадено друго заявление пред органа?
Допуска ли член 4 от Регламент № 883/2004 или друга разпоредба на правото на Съюза (например член 7 от [Хартата]) национална правна норма (член 21с, параграф 1 от BPGG), която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това ползващото се от грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, докато друга национална правна норма (член 21с, параграф 3 от посочения закон), приложена към същото положение, не обвързва обезщетението с подобно предварително условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12313 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form