всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.04.05.01.09 - Приложимо право

Приложимо право

Дело C-743/23: GKV-Spitzenverband, Съдебно решение от 11 декември 2025 г.

Трябва ли член 13, параграф 1 от [Регламент № 883/2004 (изменен)] във връзка с член 14, параграф 8 от [Регламент № 987/2009] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали значителна част от дейността се осъществява в държава членка, следва да се вземат предвид всички дейности на работника, включително дейността му в трети [страни]?
[Дали] член 13, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (изменен) във връзка с член 14, параграф 8 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали значителна част от дейността се осъществява в държава членка, следва да се вземат предвид само дейностите на работника, осъществявани в държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/24: Hakamp, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

1) Кои обстоятелства или видове обстоятелства са подходящи, за да се прецени в съответствие с член 14, параграф 8 от Регламент № 987/2009 дали лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки, осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване, ако е установено, че това лице осъществява дейността си там през 22 % от работното си време
Необходимо ли е за тази цел: i) обстоятелство, което има пряка връзка с осъществяването на дейността, ii) обстоятелство, което указва мястото на осъществяване на дейността, и iii) от обстоятелството да могат да се направят изводи в количествено изражение относно дела от дейността в държавата членка на пребиваване спрямо общата дейност на съответното лице?
2) С оглед на отговора на първия въпрос може или трябва ли при тази преценка да се вземе предвид: i) мястото на пребиваване на работника, ii) мястото на регистрация на плаващия по вътрешни водни пътища кораб, на който работникът осъществява дейността си, iii) седалището на собственика и оператора на плаващия по вътрешни водни пътища кораб, iv) мястото, на което корабът е плавал в други периоди, през които работникът не е работил на него и през които все още не е бил нает от работодателя, v) седалището на работодателя, и vi) мястото, на което работникът се качва на борда на кораба и слиза от него?
3) За какъв период трябва да се преценява дали даден работник осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване?
4) Разполага ли компетентната институция на държава членка, когато определя приложимото законодателство, със свобода на преценка по отношение на израза „значителна част от дейността си“ в член 13, параграф 1 от Регламент № 883/2004, която по принцип трябва да бъде зачитана от съдилищата, и ако това е така, какъв е обхватът на тази свобода на преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-421/23: ONSS (Faux certificats A 1), Съдебно решение от 23 януари 2025 г.

Трябва ли Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че се прилага в хипотезата, в която е постановено, без страните да са оспорили това, че от една страна, представените удостоверения A1 са подправени според съдебните органи на приемащата държава [членка], и от друга страна, че извършените от съдебните органи на същата приемаща държава [членка] действия по разследване, изглежда, доказват, че спорните удостоверения не са издадени от компетентния орган на издаващата държава [членка], въпреки че последният е получил социалноосигурителни вноски?
При утвърдителен отговор, представлява ли процедурата на диалог и помирение, установена с член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 (който възпроизвежда процедурата по член 84а, параграф 3 от [Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, 1971 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), задължителна предпоставка, за да се определи дали са изпълнени условията за наличие на измама?
Ако отговорите на тези два въпроса са положителни, в приложение на принципа за забрана на измамата и на злоупотребата с право, който е общ принцип на правото на Съюза, задължителен за правните субекти, могат ли органите на държавата [членка], в която работниците са упражнявали дейността си, да не вземат предвид посочените удостоверения A1 включително когато не е проведена процедура на диалог и помирение при подозрение за измама в хипотеза, при която фактите, по които те трябва да се произнесат, позволяват да се установи, че посочените удостоверения са съставени в резултат на поведение на работодателя, за което съдебен орган на приемащата държава [членка] е приел, че е извършено с измама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-628/22: Ministère public и др. (Retrait provisoire d’un certificat A 1), Определение от 23 ноември 2023 г.

Може ли съдът на държавата членка, в която се извършва трудът, да не вземе предвид сертификат А1 в рамките на наказателно производство при наличие на измама и изтичане на разумен срок без произнасяне от издаващата институция?
Явява ли се общностният лиценз за автомобилен превоз, издаден от държава членка, неоспоримо доказателство за седалището на дружеството при определяне на приложимото национално законодателство в областта на социалното осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-422/22: Zakład Ubezpieczeń Społecznych Oddział w Toruniu, Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.

Длъжна ли е институцията на държава членка — която е издала формуляр А1 и която служебно, без искане от страна на компетентната институция на заинтересованата държава членка, смята да анулира, отмени или обезсили издадения формуляр — да проведе процедура на помирение с компетентната институция на другата държава членка по аналогичен ред като приложимия съгласно членове 6 и 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009?
Трябва ли процедурата на помирение да се проведе още преди анулирането, отмяната или обезсилването на издадения формуляр, или това анулиране, отмяна или обезсилване е първоначално и временно съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 987/2009 и става окончателно, ако заинтересованата институция на другата държава членка не възрази или не изрази различно становище по въпроса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-713/20: Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank ( ), Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.

Следва ли член 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че за работник, който пребивава в една държава членка и работи на територията на друга държава членка въз основа на договор с агенция за временна заетост, съгласно който трудовото правоотношение се прекратява с приключване на назначението и впоследствие започва отново, през междинните периоди продължава да се прилага законодателството на последната държава членка, стига той да не е преустановил временно тази работа?
Кои са факторите, които са от значение в тези случаи, за да се установи дали е налице временно преустановяване на дейността?
След изтичането на какъв период от време следва да се приеме, че работник, който вече не е в договорно трудово правоотношение, временно е преустановил дейността си в държавата на заетост, освен ако не са налице конкретни данни, които сочат за противното?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-411/20: Familienkasse Niedersachsen-Bremen, Съдебно решение от 1 август 2022 г.

Трябва ли член 24 от Директива 2004/38 и член 4 от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на държава членка, съгласно която гражданин на друга държава членка, който установява местоживеене или обичайно пребиваване на национална територия и не представя доказателства, че има доходи от източници в страната, произтичащи от земеделска или лесовъдна дейност, получени от занаятчийска или търговска дейност, от упражняване на свободна професия или от дейност по трудов договор, няма право на семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1, буква й) във връзка с член 1, буква щ) от Регламент № 883/2004 за първите три месеца от установяване на местоживеенето или обичайното пребиваване, докато гражданин на съответната държава членка, който е в същото положение, без да представя доказателства за доходи от източници в страната, произтичащи от земеделска или лесовъдна дейност, получени от занаятчийска или търговска дейност, от упражняване на свободна професия или от дейност по трудов договор, има право на семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1, буква й) във връзка с член 1, буква щ) от Регламент № 883/2004?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/21: INAIL и INPS, Съдебно решение от 19 май 2022 г.

Може ли понятието „лице, заето на работа предимно на територията на държавата членка, в която пребивава“, съдържащо се в член 14, точка 2, буква а), подточка ii) [от Регламент № 1408/71], да се тълкува аналогично на понятието, което (в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, компетентността и в областта на индивидуалните трудови договори) член 19, параграф 2, буква a) [от (Регламент № 44/2001] определя като „мястото, където [работникът или служителят] обичайно осъществява дейността си“ също в областта на въздухоплаването и летателния персонал (Регламент № 3922/91), съгласно [решение от 14 септември 2017 г., Nogueira и др. (C‑168/16 и C‑169/16, EU:C:2017:688)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/20: Finanzamt Österreich (Allocations familiales pour coopérant), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Следва ли член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада положението на работничка, гражданка на държава членка, в която тя и децата ѝ пребивават, при положение че е наета по трудово правоотношение като сътрудник по програма за помощ за развитие от работодател със седалище в друга държава членка, и към трудовото правоотношение се прилага системата за задължително социално осигуряване на държавата по местоседалището на работодателя, при положение че работничката е командирована от работодателя в трета държава, макар и не веднага след назначаването ѝ, а след приключване на подготвителен период и след връщането ѝ за период на реинтеграция в държавата по местоседалището на работодателя?
Нарушава ли национална разпоредба като член 53, параграф 1 от [FLAG], който по-специално съдържа самостоятелна повеля за равно третиране с австрийските граждани, забраната за транспониране на регламенти по смисъла на член 288, параграф 2 от ДФЕС?
Следва ли член 68, параграф 3 от Регламент № 883/2004 и член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент [№ 987/2009] да се тълкуват в смисъл, че институцията на държавата членка по осъществяване на заетостта, за която лицето, подало заявлението, предполага, че е с основна компетентност, и до която е подадено заявлението за семейни обезщетения, но чието законодателство не се прилага нито с приоритет, нито субсидиарно, но в която държава членка е налице право на семейни обезщетения съгласно алтернативна разпоредба от националното ѝ законодателство, е длъжна да приложи по аналогия разпоредбите относно задължението за препращане на заявлението, за предоставяне на информация, за издаване на предварително решение относно приложимите правила за предимство и за временното парично обезщетение?
Следва ли изразът „тази институция […] препраща заявлението“ в член 68, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 и изразът „същата институция препраща […] искането“ в член 60 от Регламент № 987/2009 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби обвързват институцията на държавата членка с основна компетентност и институцията на държавата членка с вторична компетентност по такъв начин, че двете държави членки трябва съвместно да обработят ЕДНО (едно, в единствено число) заявление за семейни обезщетения, или евентуалното доплащане от страна на институцията на държавата членка, чието законодателство следва да се прилага субсидиарно, следва да се заяви отделно от лицето, така че то трябва да подаде две физически отделни заявления (два отделни формуляра) до две институции на две държави членки, при което съответно започват да текат различни срокове?
Следва ли член 4, параграф 4 и членове 45 и 208 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2, 3, 7 и дял II от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че въвеждат обща забрана за държава членка да премахва семейните обезщетения за сътрудници по програми за помощ за развитие, които взимат членове на семейството си със себе си в третата държава, в която са изпратени на работа?
Следва ли член 4, параграф 4 и членове 45 ДФЕС и 208 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2, 3, 7 и дял II от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби гарантират в случай като разглеждания в главното производство, че сътрудник по програма за помощ за развитие, който вече е придобил право на семейни обезщетения за предходни периоди, ще продължи да се ползва от това конкретно право занапред във времето, въпреки че държавата членка е отменила правото на семейни обезщетения за сътрудници по програми за помощ за развитие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/19: A (Soins de santé publics), Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Трябва ли да се счита, че общественото здравно обслужване е включено в понятието „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004?
Допустимо ли е с оглед на член 4 от Регламент № 883/2004 и член 24 от Директива 2004/38 и с цел да се избегнат непропорционални искания за социалните обезщетения, предвидени, за да се гарантира здравното обслужване, държавите членки да отказват такива обезщетения на граждани на Съюза, които към съответния момент нямат качеството на работници, като същите обезщетения се отпускат на техните граждани и на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които работят и се намират в същото положение като техните граждани?
Съвместимо ли е с разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Съвместимо ли е с разпоредбите на член 18, член 20, параграф 1 и член 21 ДФЕС положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
Трябва ли законосъобразността на пребиваването по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се разбира в смисъл, че предоставя на дадено лице право на достъп до системата за социална сигурност, както и в смисъл, че може да бъде основание за изключването на това лице от социалната сигурност
По-конкретно, трябва ли в разглеждания случай да се счита, че тъй като заинтересованото лице има пълно здравно застрахователно покритие — което представлява едно от предварителните условия за законосъобразност на пребиваването съгласно Директива 2004/38 — може да бъде обоснован отказът това лице да бъде включено към системата за здравно обслужване, финансирана от държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form