Arastey Sahun
Съдия докладчик – Arastey Sahún
Дело C-546/23: UG/Комисия, Съдебно решение от 21 ноември 2024 г.
Нарушена ли е закрилата срещу уволнение във връзка с ползването на родителски отпуск?
Нарушена ли е закрилата на представителите на персонала срещу уволнение поради изпълнение на синдикални функции?
Допуснати ли са явни грешки в преценката при уволнението, включително по отношение на правото на изслушване, мотивирането на решението и оценката на отсъствията?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при прекратяването на договора на жалбоподателката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/23: SEM Remont, Съдебно решение от 21 ноември 2024 г.
Допустима ли е съгласно член 63, член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), както и членове 218—220, член 226 и член 228 от [Директивата за ДДС] практика на органа по приходите по приложението на националната уредба, и по-конкретно на чл. 71, ал. 1 от [ЗДДС] [във връзка с] чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, [с] чл. 102, ал. 4, чл. 114, чл. 116 и 117 от ЗДДС[, с] чл. 125 ЗДДС и чл. 126 ЗДДС, при която на получателя по доставка, облагаема с ДДС, е отказано правото да [приспадне] [ДДС], както за периода на извършване на доставката, така и в периода на декларирането ѝ, [по] съображения, че издадената му от доставчика фактура не включва ДДС и че на по-късен етап (в хода на извършената ревизия на доставчика) е издаден документ, който не отговаря на изискванията за съдържанието на фактура (издаден е протокол и в него за доставчик и получател по протокола е посочен издателят на протокола), като в съдържанието му е посочена издадената на получателя фактура и е начислен върху посочената в нея данъчна основа ДДС, [който ДДС е внесен], като едва след това получателят по доставката е декларирал право на приспадане на [ДДС] („право на ползване на данъчен кредит“ съгласно ЗДДС) въз основа на протокола, съставен от доставчика, и прави ли такава практика практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на [ДДС] от страна на данъчнозадълженото лице?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, то към кой момент следва да бъде упражнено правото на данъчен кредит — към момента на издаването на фактурата без включен в нея [ДДС] или към момента на издаването на протокола от доставчика?
Допустима ли е съгласно член 203 [във връзка с] член 178, б. а) и член 176 от Директивата за ДДС и принципа за неутралност уредба като предвидената в чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и практика на националната приходна администрация, съгласно които доставчикът по доставки, облагаеми с ДДС, при условие че не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок от настъпването на задължението му за задължителна регистрация по ЗДДС, е единствено задължен за внасяне на ДДС върху доставките, осъществени от него в периода от датата, на която е възникнало задължението му за регистрация, до датата, на която е регистриран от органа по приходите, и не е предвидена възможност доставчикът, на който е установено задължението за [регистрация по] ДДС по реда на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, да издаде коригиращи фактури (или друг документ) на получателите по доставките, за да могат последните да ползват право на приспадане на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/24: Eisenberger Gerüstbau, Заключение от 20 ноември 2024 г.
1. Налице ли е договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, дори ако преди или при сключването на договора потребителят ползва помощ от търговец, който наема независимо от доставчика?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос от страна на Съда:
Налице ли е договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83, дори ако е налице някое от следните допълнителни условия:
а) контактът между потребителя и доставчика е иницииран от търговеца, подпомагащ потребителя;
б) търговецът, подпомагащ потребителя, оказва влияние върху съществени части от съдържанието на договора преди сключването му (напр.: изготвяне на количествена сметка или предоставяне на проект на договор):
3. Ако според Съда в случаите по въпроси 1, 2 а) и 2 б) не е налице договор от разстояние, от който е възможен отказ:
При условие че след сключването на този договор и отново чрез изключителното използване на средства за комуникация от разстояние страните сключат друго споразумение за допълнителни услуги на доставчика, които са от второстепенно значение в сравнение с първия договор:
Представлява ли това допълнително споразумение само по себе си договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83, или както основния договор, който то допълва, не е възможен отказ от него.
4. Ако в случай на договор от разстояние, от който е възможен отказ, потребителят упражни правото си на отказ, след като съдоговорителят му вече е предоставил услуги:
Може ли въпреки член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/83 потребителят да бъде задължен да възстанови на търговеца стойността на услугата му в подходящ размер, ако различно заключение би представлявало злоупотреба с право или би било недобросъвестно с оглед на всички обстоятелства в отделния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/23: Luossavaara-Kiirunavaara/Комисия, Заключение от 14 ноември 2024 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/24: VDS Czmyr Kowalik/EUIPO, Определение от 8 ноември 2024 г.
Оспорва ли жалбата фактическата преценка на Общия съд при изследване на характеристиките на външния вид на продукта по начин, който повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Може ли твърдението за противоречие със съдебната практика на Общия съд само по себе си да обоснове наличие на въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/23: Lomoco Development и др., Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Съвместимо ли е с член 135, параграф 1, буква й) и член 12, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, тълкувани във връзка с член 135, параграф 1, буква к) и член 12, параграф 1, буква б) и параграф 3 от тази директива, при обстоятелства като тези по главното производство държава членка да счита доставката на земя, върху която към момента на доставката е имало положени фундаменти и върху която едва впоследствие е построена жилищна сграда от други собственици, за облагаема с ДДС продажба на земя за строеж?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/23: Karl und Georg Anwander Güterverwaltung, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
В съответствие ли са с член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2, както и с член 32, параграф 1, буква а), параграф 2, първа алинея и параграф 3, втора и трета алинея от Регламент [№ 1305/2013] национална административна разпоредба и практика на подпомагане, които изключват плащането на компенсаторна добавка за площи в планински райони и в някои райони с ограничения само поради обстоятелството, че площите, за които следва да се предостави подпомагане чрез компенсаторна добавка, се намират извън предоставящия компенсаторната добавка регион на държавата членка по смисъла на член 2, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент [№ 1305/2013]
Представлява ли седалището на стопанството на земеделския стопанин, който стопанисва площта, допустим критерий за разграничаване?
Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент № [1305/2013] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на държава членка или на регион на държавата членка, който е взел решение за отпускане на плащания за земеделски стопани в планински райони и в други райони с ограничения по смисъла на член 31, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013], трябва да са в смисъл, че плащането трябва да се отпуска и за площи, класифицирани като планински район, респ. друг район с ограничения по смисъла на член 32, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013] от друга държава членка или от друг регион на същата държава членка, който също е взел решение да отпусне плащания за земеделски стопани в планински райони и в други райони с ограничения по смисъла на член 31, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013]?
Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 да се тълкуват в смисъл, че от тази правна норма по принцип пряко произтича предвидено в правото на Съюза право на земеделски стопанин на отпускане на плащане (компенсаторна добавка) от страна на държавата членка, респ. региона на държавата членка, ако земеделският стопанин е действащ земеделски стопанин и стопанисва площи, класифицирани от държавата членка, респ. от региона на държавата членка като планински район или друг район с ограничения по смисъла на член 32, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013], и съответната държава членка, респ. регионът ѝ са взели решение за предоставяне на плащания (компенсаторни добавки) по смисъла на член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013]?
Спрямо кого е насочено произтичащото от правото на Съюза субективно право по член 31, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013]
Винаги ли е насочено спрямо самата държава членка или във всички случаи спрямо региона (член 2, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент [№ 1305/2013]) на държавата членка, ако регионът, независимо от държавата членка, е взел решение за предоставяне на компенсаторни добавки на земеделски стопани съгласно член 31 от Регламент [№ 1305/2013]?
За да е налице произтичащото от правото на Съюза субективно право, необходимо ли е по принцип освен предвидените в член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент [№ 1305/2013] изисквания земеделският стопанин да изпълнява други изисквания, предвидени при транспонирането в националното право от държавата членка, отпускаща компенсаторната добавка, или от региона ѝ?
Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на държава членка, респ. на един от регионите ѝ, които съдържат условията за отпускането на плащането (компенсаторна добавка) по смисъла на член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013], трябва да имат правно естество, което води до субективно право на земеделските стопани да им се отпусне плащане (компенсаторна добавка), ако изпълняват наложените от съответната държава членка, респ. от регионите ѝ условия за плащане, независимо от действителната практика на държавата членка, респ. на региона ѝ по отношение на подпомагането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-429/23: NARE-BG, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
В условията на въведени противоепидемични мерки със закон, включващи налагането на административни мерки за ограничаването на излизането от домовете, придвижването в населените места, ограничаването на контактите с други лица и затварянето на търговските обекти, когато във връзка с тези противоепидемични мерки са удължени сроковете за деклариране и внасяне на данъчните задължения по [ЗКПО] (уреждащ сроковете за деклариране и внасяне на подоходни данъци по националното законодателство), преклузивен срок, като разглеждания в настоящото производство, прави ли практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на [ДДС] от страна на данъчно задълженото лице по времето на действието на противоепидемичните мерки и в този аспект допускат ли член 184 вр. член 186 от [Директивата за ДДС] разгледани в светлината на принципа на данъчния неутралитет, въведен от Директивата за ДДС, и на равностойност и ефективност, основани на правото на Съюза (решение от 8 май 2008 г. по дело Ecotrade, С‑95/07 и С‑96/07), национална нормативна уредба и практика на данъчната администрация, като разглежданите в настоящото производство?
При разписана възможност в [ЗДДС] за корекция на декларираните данни в справка-декларацията […] по ЗДДС, при фактите от разглежданото от настоящата съдебна инстанция дело, допустима ли е съгласно член 184 вр. член 186 от Директивата за ДДС, практика на данъчния орган, съгласно която се отказва правото на приспадане на ДДС на задълженото лице, поради това, че ДДС е деклариран с коригираща декларация, подадена за корекция на данните за последния данъчен период от въведения преклузивен (дванадесет месечен) срок за ползване на правото на приспадане на ДДС за доставките, получени от задълженото лице преди датата на регистрацията му по ЗДДС, при условие че сделките не са укрити, данни за осъществяването им са налични в счетоводството на жалбоподателя, данъчната администрация е разполагала с необходимата информация, а и няма данни бюджетът да е увреден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/22: Syndyk Masy Upadłości A, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на Решение за изпълнение […] 2019/310 […], разпоредбите на [Директива 2006/112], и по-специално членове 395 и 273, както и принципите на пропорционалност и на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане) по посочена от [този синдик] банкова сметка?
Трябва ли член 17, параграф 1 („Право на собственост“) от Хартата […] във връзка с член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), в резултат на което в тази ДДС сметка се блокират средства, които са собственост на несъстоятелното данъчнозадължено лице, и съответно се възпрепятства изпълнението на задълженията на синдика в производството по несъстоятелност?
Трябва ли принципът на правовата държава по член 2 от [ДЕС] […] и произтичащият от него принцип на правната сигурност, принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и принципът на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата предвид контекста и целите на Решение [за изпълнение] 2019/310 и Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, която вследствие на отказа да се издаде разрешение на синдика за прехвърлянето на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), осуетява постигането на целите на производство по несъстоятелност, което според съда по несъстоятелността е от компетентността на полските съдилища по смисъла на член 3, параграф 1 от [Регламент 2015/848], и съответно довежда до ситуация, при която вследствие на прилагането на неподходяща национална мярка се стига до привилегироването на държавата като кредитор в ущърб на останалите кредитори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.