всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 311, параграф 1, точка 1 от Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че могат да се считат за стоки втора употреба придобитите от търговец употребявани вещи, които (както в разглеждания случай) съдържат благородни метали или скъпоценни камъни и се препродават главно за да се извлекат съдържащите се в тях благородни метали или скъпоценни камъни?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, какво е от значение с оглед на ограничаването на приложимостта на специалния режим — знанието на търговеца за намерението на следващия купувач да извлече благородните метали или скъпоценните камъни, съдържащи се в употребяваните вещи, или обективните характеристики на сделката (количеството изделия, правното положение на насрещната страна по сделката и т.н.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Приложима ли е разпоредбата на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 […] в случаите, когато предприятие преустанови предоставянето на услуги за възложител поради прекратяване на договора за услуги, чието изпълнение зависи основно от работната сила (охрана на помещенията), а новият изпълнител на услугите наеме съществена част от назначения за изпълнението на този договор персонал, когато подобно встъпване в трудовите правоотношения е задължително по силата на колективния трудов договор [на предприятията за охрана]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, след като законодателството на държавата членка, с което се транспонира Директива 2001/23, в приложение на член 3, параграф 1 от същата предвижда, че след датата на прехвърлянето прехвърлителят и приобретателят са солидарно отговорни за задълженията, включително за плащането на трудовите възнаграждения, които са възникнали преди датата на прехвърлянето по силата на съществуващи към същата дата трудови договори, съвместимо ли е с посочената разпоредба от Директивата тълкуване, че солидарната отговорност за предходните задължения не се прилага в случаите, когато наемането на основната част от персонала е наложено на новия изпълнител с разпоредбите на колективния трудов договор [на предприятията за охрана] и този колективен договор изключва такава солидарна отговорност за задълженията, възникнали преди прехвърлянето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Допуска ли правото на Съюза, и конкретно Споразумението [ЕИО—Турция], Допълнителният протокол […] и Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране […], национална правна уредба, която предвижда, че предприятията за товарни превози със седалище в Република Турция могат да извършват срещу заплащане международни превози на товари с моторни превозни средства за или през територията на Република Австрия само ако притежават за автомобилите си разрешителни, които се предоставят в рамките на квота, определяна с двустранна спогодба между Република Австрия и Република Турция, или ако им е издадено разрешение за случаен превоз на товари, което предполага да е налице значим обществен интерес от този случаен превоз и заявителят да е доказал, че пътуването не може да се избегне с организационни мерки, нито с избора на друг вид превозно средство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Следва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, според която при начисляването на съответните осигурителни вноски работник, който в съответствие с Регламент № 1408/71 или Регламент № 883/2004 е осигурен в общата социалноосигурителна схема на тази държава членка само през част от календарната година, може да приспадне единствено изчислена пропорционално в зависимост от продължителността на социалното осигуряване част от свързаната със социалноосигурителните вноски част от общото намаление за направените удръжки, когато през останалата част от календарната година този работник не е осигурен в общата социалноосигурителна схема в посочената държава членка, през този период живее в друга държава членка и е получил (почти) всички свои годишни доходи в първата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Налице ли е нарушение на задължението за мотивиране на съдебния акт при анализа на вероятността от объркване между сравняваните марки?
Правилно ли е приложен критерият за вероятност от объркване съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, включително относно характеристиките на релевантната публика и доминиращите елементи на марките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Допустимо ли е обжалването, когато се оспорва единствено преценката на фактите и доказателствата от Общия съд?
Могат ли мотивите на Общия съд да бъдат изложени по подразбиране, без да са изрично формулирани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли изразът „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се тълкува с оглед на определението на израза „свързани интереси“, съдържащо се в член 2, точка 4 от [Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г.]?
Съгласно определението, съдържащо се в член 2, точка 4, буква в) от Конвенцията относно намесата в открито море от 1969 г., посочена в първия преюдициален въпрос, изразът „свързани интереси“ означава наред с друго благополучието на съответния район, включително опазването на живите ресурси на морето, на флората и фауната. Прилага ли се тази разпоредба и по отношение на опазването на живите ресурси на морето и на флората и фауната в ИИЗ или тази разпоредба от Конвенцията се отнася само до опазването на интересите на крайбрежния район?
При отрицателен отговор на първия въпрос: какво се има предвид под израза „на крайбрежието, на свързаните с това интереси“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно под израза „за крайбрежието или свързаните с него интереси“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35?
Какво означава изразът „ресурсите на нейното териториално море или [ИИЗ]“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно изразът „ресурси в [териториалните морски води или ИИЗ на] тази държава“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Трябва ли под понятието „живи ресурси“ да се разбират само подлежащите на улов видове или в обхвата на това понятие попадат и видовете, свързани или зависими от подлежащите на улов видове по смисъла на член 61, параграф 4 от Конвенцията от [Монтего Бей], като например растителни и животински видове, използвани за храна от подлежащите на улов видове?
Как следва да се тълкува изразът „заплашва да причини“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], респ. „е заплаха“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35
Следва ли опасността от причиняване на щети да се определи с оглед на понятието за абстрактна или конкретна опасност или по друг начин?
Трябва ли при преценката за наличие на условията за упражняване на правомощието от крайбрежната държава, предвидени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, определящият критерий да е обстоятелството, че причинените тежки щети или опасността от тежки щети представляват последица, която е по-тежка от причиненото значително замърсяване или опасността от значително замърсяване на морската среда по смисъла на член 220, параграф 5
Как следва да се определи значителното замърсяване на морската среда и как това замърсяване следва да се вземе предвид при оценката на причинените тежки щети или на опасността от тежки щети?
Кои обстоятелства трябва да се вземат предвид при оценката на тежестта на причинените щети или на щетите, за които съществува опасност да бъдат причинени
Трябва ли при оценката да се вземат предвид например продължителността и географският обхват на отрицателните последици, изразяващи се в щети
Ако това е така, как следва да се оценят продължителността и размерът на щетите?
Директива 2005/35 установява минимални стандарти и не възпрепятства държавите членки да приемат по-строги мерки срещу замърсяване от корабите в съответствие с международното право (член 1, параграф 2). Съществува ли възможността за прилагане на по-строги правила и по отношение на член 7, параграф 2 от Директивата, в който е уредено правомощието на крайбрежната държава да предприема действия срещу транзитно преминаващ кораб?
Може ли при тълкуването на условията за упражняването на правомощието на крайбрежната държава, установени в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей] и в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, да се придаде значение на конкретните географски и екологични особености, както и на уязвимостта на района на Балтийско море?
Имат ли се предвид под израза „явни обективни доказателства“ в член 220, параграф 6 от Конвенцията от [Монтего Бей], съответно „несъмнено, обективно доказателство“ в член 7, параграф 2 от Директива 2005/35, наред с доказателствата, че даден кораб е извършил нарушенията, до които се отнасят посочените разпоредби, също и доказателствата за последиците от изхвърлянето
Какви доказателства трябва да се изискват за това, че е налице опасност от тежки щети за крайбрежието, за свързаните с него интереси или за ресурсите на териториалното море или на [ИИЗ], например за популациите на птиците и за рибните запаси, както и за морската среда в района
Означава ли изискването за наличие на явни обективни доказателства, съответно на несъмнено, обективно доказателство, че например оценката на отрицателното въздействие на изхвърления нефт върху морската среда винаги трябва да се основава на конкретно разследване и проучване на отрицателното въздействие на извършеното изхвърляне на нефт върху морската среда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

По какъв начин в съответствие с член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 се определя мястото, съответно местата, където е предоставена дадена услуга, когато става въпрос за договор за превоз на стоки между две държави членки и този превоз се състои от различни части, за които са използвани различни превозни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли Директива 1999/5 да се тълкува в смисъл, че производителят — който прилага предвидената в параграф 2 от приложение III към Директивата процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат — следва да се обърне към нотифициран орган и следователно да добави към маркировката CE (удостоверяваща съответствието на предвидените в Директивата основни изисквания) идентификационния номер на този орган?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли производителят — след като е приложил предвидената в параграф 2 от приложение III към Директива 1999/5 процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат, и след като по своя воля се е обърнал към нотифициран орган с молба да потвърди списъка на посочените изпитвания — да добави към маркировката CE (удостоверяваща съответствието на предвидените в тази директива основни изисквания) идентификационния номер на нотифицирания орган?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли производителят — след като е приложил предвидената в параграф 2 от приложение III към Директива 1999/5 процедура при наличието на хармонизирани стандарти, определящи набора от съществени радиоизпитвания, които следва да се извършат, и след като впоследствие по своя воля се е обърнал към нотифициран орган с молба да потвърди списъка на посочените изпитвания и по своя воля е приложил към продукта идентификационния номер на органа, към който се е обърнал — да постави идентификационния номер на органа както върху продукта, така и върху съответната опаковка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Следва ли изразът „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, съдържащ се в член 15 [от Регламент № 2201/2003], да се тълкува в смисъл, че той се отнася както до съдилищата, които разглеждат делото в първоинстанционно производство, така и до въззивните юрисдикции
Може ли на основание член 15 от Регламент № 2201/2003 делото да бъде прехвърлено към съд, който е по-подходящ, ако компетентният съд, от който се иска да прехвърли делото на по-подходящ съд, е въззивна юрисдикция, докато по-подходящият съд е първоинстанционен съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос, каква съдба следва да отреди компетентният съд, който препраща делото към по-подходящия съд, на постановеното в първоинстанционното производство решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form