Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Съвместима ли е с принципите на правото на ЕС в областта на ДДС, развити от Съда, националната нормативна уредба, а именно член 19 („Приспадане“) и член 21, параграф 7 („Фактуриране на сделките“) от decreto del Presidente della Repubblica (Декрет на президента на Републиката) № 633 от 26 октомври 1972 г. и член 6, параграф 6 от decreto legislativo (Законодателен декрет) № 471 от 18 декември 1997 г. (Нарушение на задълженията за документиране, отчитане и индивидуализация на сделките) в хипотезата на обявени за фиктивни сделки, в резултат на които не е причинена вреда на държавния бюджет и не е настъпило каквото и да било данъчно предимство за данъчнозадълженото лице, като се има предвид, че едновременното прилагане на тези разпоредби от вътрешното право води до това:
а) данъкът, наложен върху извършените от приобретателя придобивания за всяка от спорните сделки, свързани с участието на един и същ субект и с една и съща данъчна основа, никога да не може да бъде приспаднат;
б) прехвърлителят да начислява и плаща данъка (и да бъде изключена възможността за възстановяване на недължимо платеното) за съответните паралелни продажби, също приети за фиктивни;
в) да бъде наложена санкция в размер на данъка върху придобиванията, за който се приема, че не подлежи на приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Трябва ли разпоредбите на член 20, [параграф 2] от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година да се тълкуват в смисъл, че с тях се въвежда правило за преклудиране — съгласно което данъчнозадължено лице от държава членка, искащо да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от държава членка, в която то не е установено, не може да отстрани нередовностите в заявлението си за възстановяване в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор, ако не е спазило срока за отговор на молба за предоставяне на информация, отправена от администрацията в съответствие с разпоредбите на [параграф 1] от същия член — или, напротив, в смисъл, че в рамките на правото на обжалване, предвидено в член 23 от посочената директива, и предвид принципите на неутралитет и на пропорционалност на данъка върху добавената стойност данъчнозадълженото лице може да отстрани нередовностите в заявлението си в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Налице ли е неправомерно използване на индивидуална марка по смисъла на член 9, параграф [2], буква б) от Регламент […] [2017/1001] или на член 5, параграф 1, второ изречение, буква a) от Директива 2008/95, когато:
– индивидуалната марка е поставена върху стока, за която индивидуалната марка не е регистрирана,
– в търговския оборот поставянето на индивидуалната марка от трето лице се възприема като „отличителен знак за качество“, тоест в смисъл, че стоката е произведена и пусната на пазара от трето лице, което не се намира под контрола на притежателя на марката, но притежателят на марката е изпитал тази стока за определени качества и въз основа на това е посочил в отличителния знак за качество определен резултат като оценка,
– и индивидуалната марка е регистрирана по-конкретно за „информиране и консултиране на потребителите при избора на стоки и услуги, по-специално чрез използване на резултати от изпитвания и изследвания, както и чрез оценки за качеството“?
2) Ако Съдът отговори отрицателно на първия въпрос:
Налице ли е неправомерно използване по смисъла на член 9, параграф [2], буква в) от Регламент […] [2017/1001] и на член 5, параграф 2 от Директива 2008/95, ако:
– индивидуалната марка е известна само като описания в точка 1 „отличителен знак за качество“ и
– индивидуалната марка се използва от трето лице като „отличителен знак за качество“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Когато установено на територията на държава членка застрахователно дружество предлага застраховка, покриваща договорните рискове, свързани със стойността на акциите и справедливата покупна цена, заплатена от купувача при продажбата на предприятие, член 157, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/138 във връзка с член 13, точка 13 от същата директива трябва ли да се тълкува в смисъл, че договор за застраховка, сключен при тези обстоятелства, подлежи на облагане единствено с косвените данъци и парафискалните такси върху застрахователните премии в държавата членка на установяване на титуляря на полицата или в държавата членка на установяване на целевото дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Задължително ли е за заявлението за [удостоверение] по член 65, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се използва изготвен в съответствие с процедурата по консултиране по член 81, параграф 2 от същия регламент формуляр IV (приложение 4), предвиден в член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение № 1329/2014, или е само факултативно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Следва ли действащата през 2014 г. правна уредба за [схемата за УОИ] — установена [с разглежданото национално законодателство] — или част от нея да се счита за държавна помощ (схема за държавна помощ) по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], като това включва следните въпроси:
– При обстоятелства като тези по настоящото дело следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че средствата за УОИ сa ресурси на държава членка?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато на оператори на мрежи (предприятия) е наложено задължение за закупуване на електроенергия от производители на електроенергия на фиксирана цена (тарифа) и/или за балансиране на електроенергията и понасяните в резултат на това задължение загуби за операторите на мрежи се компенсират със средства, които евентуално могат да произтичат от ресурси на държава членка, не е налице помощ, предоставена на производителите на електроенергия чрез ресурси на държава членка?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следното подпомагане е селективно и/или може да засегне търговията между държавите членки: подпомагане на предприятие, което изпълнява проект от стратегическо значение като „NordBalt“; подпомагане на предприятия, на които е възложено да гарантират сигурността на електроснабдяването за определен период; подпомагане с цел компенсиране на загубите, които отразяват пазарните условия и са действително понесени от лица като тези в разглеждания случай, които са предприели изграждането на слънчеви фотоволтаични централи, поради отказа на държавата да изпълни поетите от нея задължения (в резултат от промени в националната регулация); подпомагане на предприятия (оператори на мрежи) с цел компенсиране на действително понесените загуби при изпълнението на задължението им за закупуване на електроенергия на фиксирана цена от предоставящи УОИ производители на електроенергия и за балансиране на електроенергията?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 106, параграф 2 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело разглежданата схема за УОИ (или част от нея) се счита за отговаряща на критериите, посочени в точки 88—93 от решението на Съда на Европейския съюз [по дело Altmark]?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело схемата за УОИ (или част от нея) нарушава или заплашва да наруши конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
1) Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на [HIB]:
а) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011;
б) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в [Съюза], е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък;
в) ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания;
г) ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в [Съюза] банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB;
д) ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44.
2) Трябва ли да се счита, ако посоченото в [първия въпрос, букви а) и б)] задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на [Регламент № 204/2011], че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в […] списък[а] в приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011?
3) Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 [първи въпрос, буква в)] член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
4) Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание [първи въпрос, буква г)]
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
5) Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания?
6) Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент [2016/44] — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби [първи въпрос, буква д)] — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащи чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, буква а) или б) — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Съответна ли е на:
– чл. 325 пар. 1 [ДФЕС], съобразно който държавите членки трябва да предприемат мерки за ефикасна защита против измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза;
– чл. 2 nap. 1 вр чл. 1 пар.1 б. „b“ от [Конвенцията PIF] вр член 2, параграф 1 б. „b“ от Решение 2007/436, съобразно които държавата членка трябва да вземе мерки за ефективно наказване на данъчни измами относно данък върху добавената стойност;
– чл. 47 пар. 1 и пар. 2 от Хартата, предоставящ ефективни правни средства за защита пред съд, предварително създаден със закон,
национална правна уредба, съобразно която доказателства, събрани чрез използване на „специални разузнавателни средства“ — а именно подслушване на телефонни разговори на лица, спрямо които по-късно се повдига обвинение за данъчно престъпление по данъка за добавена стойност, следва да бъдат изключени от доказателствения материал поради даване на разрешение за това подслушване от некомпетентен съдебен орган; като се вземат предвид следните условия:
– в предходни моменти (между един и три месеца по-рано) за подслушване на част от тези телефони е било искано и дадено разрешение от същия този съдебен орган — като към този момент той още е бил компетентен;
– относно въпросното подслушване е поискано такова разрешение (за продължаване на предходно подслушване и за подслушване на нови телефони) към същия този съдебен орган; този съдебен орган вече не е бил компетентен — като неговата компетентност е била прехвърлена на нов съдебен орган непосредствено преди това; старият съдебен орган въпреки своята некомпетентност е разгледал искането по същество и е дал такова разрешение;
– в последващ момент (около месец по-късно) отново за подслушване на същите телефони е било искано и дадено разрешение от новия компетентен за това орган;
– всички дадени разрешения фактически са без мотиви;
– нормата на закона, прехвърляща компетентност, е била неясна, довела е до множество противоречиви съдебни актове, което е накарало Върховният [касационен] съд да постанови задължителен тълкувателен акт — около две години след законодателното прехвърляне на компетентност и след въпросното подслушване;
– съдът, разглеждащ делото по същество, няма правомощието да се произнася по искания за използване на специални разузнавателни средства (подслушване на телефон); той обаче има компетентност да се произнася по законосъобразността на проведено подслушване, вкл да приеме, че дадено разрешение не отговаря на законовите изисквания и поради това да откаже да цени събраните в следствие на него доказателства; тази компетентност възниква само при валидно дадено разрешение за подслушване;
– ползването на тези доказателства (телефонни разговори на подсъдимите, разрешение за подслушването на които е дадено от съдебен орган, който вече е загубил своята компетентност) е от съществено значение за решаване на въпроса отговорността на ръководителя на организирана престъпна група, поставила си за цел да извършва данъчни престъпления по Закона за данък добавена стойност [в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство], респективно като подбудител за конкретните данъчни престъпления — като той може да бъде признат за виновен и осъден само ако тези разговори бъдат ценени като доказателство; в противен случай ще бъде оправдан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Нарушено ли е изискването за цялостна оценка на вероятността от объркване чрез непълно отчитане на отличителните и доминиращи елементи на заявения комбиниран знак?
Спазени ли са принципите на равно третиране, правна сигурност и добра администрация при липсата на съобразяване с предходната практика и насоките на EUIPO?
Изопачени ли са фактите относно обичайното използване на короната като фигуративен елемент и познаването на латинското наименование „Lubeca“ от средния германски потребител?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на определянето на доминиращия елемент и разясняването на значението на „Lubeca“ за средния германски потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Нарушено ли е изискването за цялостна оценка на вероятността от объркване чрез непълно отчитане на отличителните и доминиращи елементи на заявения комбиниран знак?
Спазени ли са принципите на равно третиране, правна сигурност и добра администрация при липсата на съобразяване с предходната практика и насоките на EUIPO?
Изопачени ли са фактите относно възприемането на короната като често използван елемент и относно познаването на латинското наименование „Lubeca“ от средния германски потребител?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно определянето на доминиращия елемент и разясняването на значението на „Lubeca“ за средния германски потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.