Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Представляват ли остатъчните вещества от авария под формата на метален скрап и вода за гасене на пожар, смесена с шлаки и остатъци от товари, намиращи се на борда на кораб, „отпадъци, генерирани на борда на сухопътни превозни средства, влакове, самолети и кораби“ съгласно член 1, параграф 3, буква б) от Регламент № 1013/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Допускат ли разпоредбите от правото на Съюза, и по-специално член 19, параграф 3 от Директива 2011/95, национална правна уредба на държава членка […], съгласно която статутът на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, може да бъде отнет, без да са се променили самите фактически обстоятелства, въз основа на които е предоставен посоченият статут, а само се е изменило равнището на информираност на органите за тези обстоятелства, като в това отношение определяща роля за постановяването на решението за предоставяне на [посочения] статут[…] не са имали нито невярното представяне, нито несъобщаването на факти от страна на гражданина на трета държава или на лицето без гражданство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Когато внесените стоки са лекарствени продукти, трябва ли за целите на определянето на митническата им стойност съгласно член 30, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс] и член 151, параграф 4 от [Регламента за изпълнение] да се счита, че сходни стоки са тези лекарствени продукти, чието активно вещество и неговото количество са еднакви (или сходни), или при установяването на сходните стоки трябва да се отчита и пазарното положение, т.е популярността и търсенето на съответния лекарствен продукт и на неговия производител?
2) Може ли при определяне на митническата стойност на внесените стоки в съответствие с член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс] да се прилага гъвкаво срокът от 90 дни, установен в член 152, параграф 1, буква б) от [Регламента за изпълнение]?
3) Ако посоченият срок може да се прилага гъвкаво, трябва ли да се даде предимство на данни относно сделки, сключени в момент, по-близък до вноса на стоките, чиято митническа стойност трябва да се определи, които сделки имат за предмет идентични или сходни стоки, продавани в количество, позволяващо определянето на единичната цена, или обратното — трябва да се даде предимство на данни относно сделки, които са по-отдалечени във времето, но имат за предмет конкретно внесените стоки?
4) Трябва ли при определяне на митническата стойност на внесените стоки в съответствие с член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс] да бъдат прилагани предоставените ценови отстъпки, формирали цената, на която стоките действително са продадени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Неправилно тълкуване на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 53 от него
Нарушение на член 126 от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като жалбата е обявена за явно недопустима
Неправилна преценка относно доказването на наличието на случайно събитие по смисъла на член 45 от Статута на Съда
Нарушение на член 1, член 6, параграф 1 и член 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Какъв е правилният критерий за определяне дали иск, предявен от работодател срещу настоящ или бивш служител (наричан по-нататък „служителят“), представлява „дело във връзка с“ индивидуален трудов договор по смисъла на дял II, раздел 5 (членове 18—21) от [Конвенцията от Лугано II]?
а) Достатъчно ли е предявеният от работодателя срещу служител иск да попада в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II], така че работодателят би могъл също да твърди, че действията, които са предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на индивидуалния трудов договор на служителя, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се съдържа позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор, но са посочени (например) едно или повече от основанията [като разглежданите в главното производство]?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий за проверка се състои в това предявеният от работодателя срещу служителя иск да попада в приложното поле на членове 18—21 само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор
Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава единствено на неизпълнение на задължение, възникнало независимо от трудовия договор (и ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от служителя), не попада в приложното поле на раздел 5?
в) Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
2) Ако дружество и физическо лице сключат „договор“ (по смисъла на член 5, параграф 1 от [Конвенцията от Лугано II]), до каква степен е необходимо да съществуват отношения на контрол и подчинение между дружеството и лицето, за да представлява този договор „индивидуален трудов договор“ по смисъла на раздел 5 [от дял II от тази конвенция]
Може ли да се приеме, че такива отношения са налице, когато лицето може да определя (и действително определя) условията на своя договор с дружеството, осъществява контрол и разполага със самостоятелност при извършването на текущата дейност на дружеството и изпълнението на собствените си задължения, но акционерите на дружеството имат правомощията да прекратят отношенията?
3) Ако дял II, раздел 5 от [Конвенцията от Лугано II] се прилага само за искове, които извън раздел 5 биха попаднали в приложното поле на член 5, параграф 1 от същата, какъв е правилният критерий за определяне дали искът попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
а) Може ли да се счита, че правилният критерий за проверка дали искът попада в приложното поле на [този] член 5, параграф 1 е възможността да се твърди, че действията, предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на договор, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се прави позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий относно попадането на иск в приложното поле на [посочения] член 5, параграф 1 е задължението, на което всъщност се основава искът, да е единствено договорно
Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава само на неизпълнение на задължение, възникнало извън договор (и ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от ответника), не попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
в) Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
4) При положение, в което:
а) дружества А и Б са част от състава на група дружества;
б) ответникът X фактически изпълнява функциите на лице, на което е възложено управлението на тази група от дружества (както г‑н Bosworth за групата Arcadia […]); X е нает от едно от дружествата в групата — дружество А (и следователно е служител на дружество А) (както г‑н Bosworth за определен период […]); и с оглед на националното право не е нает на работа от дружество Б;
в) дружество А предявява искове срещу X и тези искове попадат в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II]; и
г) другото дружество в групата — дружество Б, също предявява искове срещу X във връзка с действия, подобни на тези, на които се основават исковете на дружество А;
какъв е правилният критерий за определяне дали искът на дружество Б попада в приложното поле на раздел 5 [от Конвенцията от Лугано II]
В частност:
– Зависи ли отговорът от наличието на сключен между X и дружество Б „индивидуален трудов договор“ по смисъла на [дял II,] раздел 5 [от Конвенцията от Лугано II] и ако това е така, какъв е правилният критерий за определяне дали е налице такъв договор?
– Трябва ли дружество Б да се счита за „работодател“ на X по смисъла на дял II, раздел 5 от [от Конвенцията от Лугано II] и/или исковете на дружество Б срещу X (вж. въпрос 4, буква г) по-горе) попадат ли в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II] също както исковете на дружество А срещу X
По-специално:
a) Може ли да се счита, че искът на дружество Б попада в приложното поле на член 18 [от Конвенцията от Лугано II] само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор между дружество Б и Х?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че искът попада в приложното поле на член 18 [от Конвенцията от Лугано II], ако действията, предмет на оплакване съгласно иска, представляваха неизпълнение на задължение, предвидено в трудовия договор между дружество А и X?
– Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Представлява ли план или програма по смисъла на Директивата за СЕО постановление, с което орган на държава членка обявява специална защитена зона в съответствие с Директивата за местообитанията и което съдържа цели за опазване и общи превантивни мерки с нормативен характер?
2. По-специално, попада ли такова постановление в приложното поле на член 3, параграф 4 от Директивата за СЕО като план или програма, който или която определя рамката за бъдещото издаване на разрешения за осъществяване на проекти, така че по силата на параграф 5 държавите членки трябва да определят дали е вероятно той да има съществени последици върху околната среда?
3. Трябва ли член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че по отношение на същото постановление за определяне е изключено прилагането на член 3, параграф 4 от тази директива?
1. Представлява ли постановление — с което в съответствие с Директивата за местообитанията орган на държава членка определя цели за опазване на мрежата „Натура 2000“ — план или програма по смисъла на Директивата за СЕО, и по-специално по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) или на член 3, параграф 4 от посочената директива?
2. При утвърдителен отговор, трябва ли за такова постановление да се извършва екологична оценка в съответствие с Директивата за СЕО, въпреки че такава оценка не се изисква съгласно Директивата за местообитанията, въз основа на която е прието постановлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Разполага ли Европейската агенция по химикали (ECHA) с правомощие да допълва съществуващо идентифициране на вещество в списъка на кандидат-веществата по член 57, буква е) от Регламент REACH, когато то вече е било идентифицирано по друг критерий?
Спазена ли е процедурата по приемане на решението за допълване на идентифицирането на DEHP, включително по отношение на разделянето и изменението на предложението от Кралство Дания?
Допуснала ли е ECHA злоупотреба с власт, като е приела критерии ad hoc за идентифициране на вещества, разрушаващи ендокринната система, при липса на хармонизирани критерии на равнище Съюза?
Съответства ли спорното решение на принципа на правна сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания?
Извършил ли е Общият съд пълен и ефективен съдебен контрол върху научните доказателства и фактите, и изопачил ли е доказателствата при преценката на вредните последици от DEHP?
Нарушени ли са основните права на жалбоподателя, включително правото на справедлив съдебен процес и правото на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
По какви критерии следва да се преценява в кои случаи може да се приеме, че даден договор е сключен с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, и евентуално какъв е обхватът на задължението за предоставяне на информация относно правото на отказ, предвидено в член 6, параграф 1, буква з) от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.