Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
a) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] във връзка с член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като задължава държавите членки да забранят пускането на пазара на определени тютюневи изделия, без да се посочва ясно и точно кои от тези тютюневи изделия следва да бъдат забранени още от 20 май 2016 г. и кои — едва от 20 май 2020 г.?
б) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] във връзка с член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на равно третиране, тъй като по отношение на забраните, които държавите членки следва да приемат, в тази разпоредба се прави разграничение според обема на продажбите, без да са налице съображения, които да обосновават това?
в) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като тази разпоредба задължава държавите членки да забранят пускането на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз е по-малко от 3 % за дадена продуктова категория, още от 20 май 2016 г.?
г) При отрицателен отговор [на първия въпрос, букви а)—в)]: как трябва да се тълкува понятието „продуктова категория“, съдържащо се в член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40]
Трябва ли разпределянето в „продуктови категории“ да се извършва според вида вкусово-ароматни качества или според вида (ароматизирано) тютюнево изделие, или въз основа на комбинация от двата критерия?
д) При отрицателен отговор [на въпрос 1, букви а)—в)], по какъв начин следва да се установи дали по отношение на определено тютюнево изделие е достигната границата от 3 % по смисъла на член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40], при положение че не са налице официални и публично достъпни числени стойности и статистически данни относно тази граница?
2) a) Имат ли право държавите членки да приемат допълнителни преходни разпоредби при транспонирането на членове 8—11 от [Директива 2014/40] в националното право?
б) При отрицателен отговор на [втория] преюдициален въпрос, буква а):
— невалидни ли са член 9, параграф 6 и член 10, параграф 1, второ изречение, буква е) от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като те делегират на Комисията [правомощието] да определя някои изисквания относно етикетирането и опаковането, без да ѝ определят срок за това и без да предвиждат допълнителни преходни разпоредби и допълнителни срокове, гарантиращи на заинтересованите предприятия, че ще разполагат с достатъчно време за привеждане в съответствие с изискванията на Директивата?
— Невалидни ли са член 9, параграф 1, втора алинея (текст на предупреждението) и параграф 4, буква а), второ изречение (размер на шрифта), член 10, параграф 1, второ изречение, буква б) (информация за преустановяване на употребата на тютюневи изделия) и буква д) (разположение на предупрежденията), както и член 11, параграф 1, първа алинея (етикетиране) от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като предоставят на държавите членки възможност за избор и свобода на преценка в различни случаи, без да им определят срок за това и без да предвиждат допълнителни преходни разпоредби или допълнителни срокове, гарантиращи на заинтересованите предприятия, че ще разполагат с достатъчно време за привеждане в съответствие с изискванията на Директивата?
3) a) Трябва ли член 13, параграф 1, буква в) във връзка с параграф 3 от [Директива 2014/40] да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да забранят използването на информация, отнасяща се до вкус, мирис, овкусители или други добавки, и в случаите, когато не става въпрос за рекламна информация и използването на съставките продължава да е разрешено?
б) Невалиден ли е член 13, параграф 1, буква в) от [Директива 2014/40], тъй като нарушава член 17 от [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Неправилно тълкуване на член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 относно възможността на работодателя да предяви насрещен иск пред съда, сезиран с първоначалния иск от работника
Ограничаване на обхвата на понятието „насрещен иск“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 само до вземания, които първоначално са принадлежали на работодателя
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Нарушение на принципа на пропорционалност поради отмяна на мерки, благоприятни за трети лица, а именно списъците с издържали кандидати и решенията за назначаване
Неправилна преценка на естеството на допуснатата незаконосъобразност, като се твърди, че липсата на писмен изпит е само процесуална грешка, която не засяга съществените изисквания
Неправилно претегляне на интересите на жалбоподателя, третите лица и интереса на службата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Когато внесените стоки са лекарствени продукти, трябва ли за целите на определянето на митническата им стойност съгласно член 30, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс] и член 151, параграф 4 от [Регламента за изпълнение] да се счита, че сходни стоки са тези лекарствени продукти, чието активно вещество и неговото количество са еднакви (или сходни), или при установяването на сходните стоки трябва да се отчита и пазарното положение, т.е популярността и търсенето на съответния лекарствен продукт и на неговия производител?
2) Може ли при определяне на митническата стойност на внесените стоки в съответствие с член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс] да се прилага гъвкаво срокът от 90 дни, установен в член 152, параграф 1, буква б) от [Регламента за изпълнение]?
3) Ако посоченият срок може да се прилага гъвкаво, трябва ли да се даде предимство на данни относно сделки, сключени в момент, по-близък до вноса на стоките, чиято митническа стойност трябва да се определи, които сделки имат за предмет идентични или сходни стоки, продавани в количество, позволяващо определянето на единичната цена, или обратното — трябва да се даде предимство на данни относно сделки, които са по-отдалечени във времето, но имат за предмет конкретно внесените стоки?
4) Трябва ли при определяне на митническата стойност на внесените стоки в съответствие с член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс] да бъдат прилагани предоставените ценови отстъпки, формирали цената, на която стоките действително са продадени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Неправилно тълкуване на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 53 от него
Нарушение на член 126 от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като жалбата е обявена за явно недопустима
Неправилна преценка относно доказването на наличието на случайно събитие по смисъла на член 45 от Статута на Съда
Нарушение на член 1, член 6, параграф 1 и член 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Какъв е правилният критерий за определяне дали иск, предявен от работодател срещу настоящ или бивш служител (наричан по-нататък „служителят“), представлява „дело във връзка с“ индивидуален трудов договор по смисъла на дял II, раздел 5 (членове 18—21) от [Конвенцията от Лугано II]?
а) Достатъчно ли е предявеният от работодателя срещу служител иск да попада в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II], така че работодателят би могъл също да твърди, че действията, които са предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на индивидуалния трудов договор на служителя, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се съдържа позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор, но са посочени (например) едно или повече от основанията [като разглежданите в главното производство]?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий за проверка се състои в това предявеният от работодателя срещу служителя иск да попада в приложното поле на членове 18—21 само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор
Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава единствено на неизпълнение на задължение, възникнало независимо от трудовия договор (и ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от служителя), не попада в приложното поле на раздел 5?
в) Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
2) Ако дружество и физическо лице сключат „договор“ (по смисъла на член 5, параграф 1 от [Конвенцията от Лугано II]), до каква степен е необходимо да съществуват отношения на контрол и подчинение между дружеството и лицето, за да представлява този договор „индивидуален трудов договор“ по смисъла на раздел 5 [от дял II от тази конвенция]
Може ли да се приеме, че такива отношения са налице, когато лицето може да определя (и действително определя) условията на своя договор с дружеството, осъществява контрол и разполага със самостоятелност при извършването на текущата дейност на дружеството и изпълнението на собствените си задължения, но акционерите на дружеството имат правомощията да прекратят отношенията?
3) Ако дял II, раздел 5 от [Конвенцията от Лугано II] се прилага само за искове, които извън раздел 5 биха попаднали в приложното поле на член 5, параграф 1 от същата, какъв е правилният критерий за определяне дали искът попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
а) Може ли да се счита, че правилният критерий за проверка дали искът попада в приложното поле на [този] член 5, параграф 1 е възможността да се твърди, че действията, предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на договор, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се прави позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий относно попадането на иск в приложното поле на [посочения] член 5, параграф 1 е задължението, на което всъщност се основава искът, да е единствено договорно
Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава само на неизпълнение на задължение, възникнало извън договор (и ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от ответника), не попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
в) Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
4) При положение, в което:
а) дружества А и Б са част от състава на група дружества;
б) ответникът X фактически изпълнява функциите на лице, на което е възложено управлението на тази група от дружества (както г‑н Bosworth за групата Arcadia […]); X е нает от едно от дружествата в групата — дружество А (и следователно е служител на дружество А) (както г‑н Bosworth за определен период […]); и с оглед на националното право не е нает на работа от дружество Б;
в) дружество А предявява искове срещу X и тези искове попадат в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II]; и
г) другото дружество в групата — дружество Б, също предявява искове срещу X във връзка с действия, подобни на тези, на които се основават исковете на дружество А;
какъв е правилният критерий за определяне дали искът на дружество Б попада в приложното поле на раздел 5 [от Конвенцията от Лугано II]
В частност:
– Зависи ли отговорът от наличието на сключен между X и дружество Б „индивидуален трудов договор“ по смисъла на [дял II,] раздел 5 [от Конвенцията от Лугано II] и ако това е така, какъв е правилният критерий за определяне дали е налице такъв договор?
– Трябва ли дружество Б да се счита за „работодател“ на X по смисъла на дял II, раздел 5 от [от Конвенцията от Лугано II] и/или исковете на дружество Б срещу X (вж. въпрос 4, буква г) по-горе) попадат ли в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II] също както исковете на дружество А срещу X
По-специално:
a) Може ли да се счита, че искът на дружество Б попада в приложното поле на член 18 [от Конвенцията от Лугано II] само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор между дружество Б и Х?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че искът попада в приложното поле на член 18 [от Конвенцията от Лугано II], ако действията, предмет на оплакване съгласно иска, представляваха неизпълнение на задължение, предвидено в трудовия договор между дружество А и X?
– Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Представлява ли план или програма по смисъла на Директивата за СЕО постановление, с което орган на държава членка обявява специална защитена зона в съответствие с Директивата за местообитанията и което съдържа цели за опазване и общи превантивни мерки с нормативен характер?
2. По-специално, попада ли такова постановление в приложното поле на член 3, параграф 4 от Директивата за СЕО като план или програма, който или която определя рамката за бъдещото издаване на разрешения за осъществяване на проекти, така че по силата на параграф 5 държавите членки трябва да определят дали е вероятно той да има съществени последици върху околната среда?
3. Трябва ли член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че по отношение на същото постановление за определяне е изключено прилагането на член 3, параграф 4 от тази директива?
1. Представлява ли постановление — с което в съответствие с Директивата за местообитанията орган на държава членка определя цели за опазване на мрежата „Натура 2000“ — план или програма по смисъла на Директивата за СЕО, и по-специално по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) или на член 3, параграф 4 от посочената директива?
2. При утвърдителен отговор, трябва ли за такова постановление да се извършва екологична оценка в съответствие с Директивата за СЕО, въпреки че такава оценка не се изисква съгласно Директивата за местообитанията, въз основа на която е прието постановлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Представлява ли план или програма по смисъла на Директивата за СЕО постановление, с което орган на държава членка обявява специална защитена зона в съответствие с Директивата за местообитанията и което съдържа цели за опазване и общи превантивни мерки с нормативен характер?
2. По-специално, попада ли такова постановление в приложното поле на член 3, параграф 4 от Директивата за СЕО като план или програма, който или която определя рамката за бъдещото издаване на разрешения за осъществяване на проекти, така че по силата на параграф 5 държавите членки трябва да определят дали е вероятно той да има съществени последици върху околната среда?
3. Трябва ли член 3, параграф 2, буква б) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че по отношение на същото постановление за определяне е изключено прилагането на член 3, параграф 4 от тази директива?
4. Представлява ли постановление — с което в съответствие с Директивата за местообитанията орган на държава членка определя цели за опазване на мрежата „Натура 2000“ — план или програма по смисъла на Директивата за СЕО, и по-специално по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) или на член 3, параграф 4 от посочената директива?
5. При утвърдителен отговор, трябва ли за такова постановление да се извършва екологична оценка в съответствие с Директивата за СЕО, въпреки че такава оценка не се изисква съгласно Директивата за местообитанията, въз основа на която е прието постановлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
1) В случай че разходите на установен в една държава членка клон са предназначени единствено за сделките на намиращата се в друга държава членка негова централа, трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 2, 3 и 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива […], възпроизведени в членове 168, 169 и 173—175 от Директива [2006/112], да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, в която е регистриран клонът, трябва да прилага за тези разходи приложимата за клона пропорция на приспадане, определяна с оглед на сделките, извършени от него в държавата, в която е регистриран, и на приложимите в нея правила, или приложимата за централата пропорция на приспадане, или пък специфична пропорция на приспадане, определяна чрез едновременното прилагане на правилата на държавите членки, в които съответно е регистриран клонът и се намира централата, по-специално предвид евентуалното наличие на режим за облагане по избор на тези сделки с [ДДС]?
2) Кои правила следва да бъдат приложени в особената хипотеза, в която разходите на клона са направени както за извършване на неговите сделки в държавата, в която е регистриран, така и на сделките на централата, по-специално с оглед на понятията за общи разходи и за пропорционално приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.