Дело C-220/17: Planta Tabak, Съдебно решение от 30 януари 2019 г.

a) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] във връзка с член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като задължава държавите членки да забранят пускането на пазара на определени тютюневи изделия, без да се посочва ясно и точно кои от тези тютюневи изделия следва да бъдат забранени още от 20 май 2016 г. и кои — едва от 20 май 2020 г.?

б) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] във връзка с член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на равно третиране, тъй като по отношение на забраните, които държавите членки следва да приемат, в тази разпоредба се прави разграничение според обема на продажбите, без да са налице съображения, които да обосновават това?

в) Невалиден ли е член 7, параграфи 1 и 7 от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като тази разпоредба задължава държавите членки да забранят пускането на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз е по-малко от 3 % за дадена продуктова категория, още от 20 май 2016 г.?

г) При отрицателен отговор [на първия въпрос, букви а)—в)]: как трябва да се тълкува понятието „продуктова категория“, съдържащо се в член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40]

Трябва ли разпределянето в „продуктови категории“ да се извършва според вида вкусово-ароматни качества или според вида (ароматизирано) тютюнево изделие, или въз основа на комбинация от двата критерия?

д) При отрицателен отговор [на въпрос 1, букви а)—в)], по какъв начин следва да се установи дали по отношение на определено тютюнево изделие е достигната границата от 3 % по смисъла на член 7, параграф 14 от [Директива 2014/40], при положение че не са налице официални и публично достъпни числени стойности и статистически данни относно тази граница?

2) a) Имат ли право държавите членки да приемат допълнителни преходни разпоредби при транспонирането на членове 8—11 от [Директива 2014/40] в националното право?

б) При отрицателен отговор на [втория] преюдициален въпрос, буква а):

— невалидни ли са член 9, параграф 6 и член 10, параграф 1, второ изречение, буква е) от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като те делегират на Комисията [правомощието] да определя някои изисквания относно етикетирането и опаковането, без да ѝ определят срок за това и без да предвиждат допълнителни преходни разпоредби и допълнителни срокове, гарантиращи на заинтересованите предприятия, че ще разполагат с достатъчно време за привеждане в съответствие с изискванията на Директивата?

— Невалидни ли са член 9, параграф 1, втора алинея (текст на предупреждението) и параграф 4, буква а), второ изречение (размер на шрифта), член 10, параграф 1, второ изречение, буква б) (информация за преустановяване на употребата на тютюневи изделия) и буква д) (разположение на предупрежденията), както и член 11, параграф 1, първа алинея (етикетиране) от [Директива 2014/40] поради нарушение на принципа на пропорционалност и/или на член 34 ДФЕС, тъй като предоставят на държавите членки възможност за избор и свобода на преценка в различни случаи, без да им определят срок за това и без да предвиждат допълнителни преходни разпоредби или допълнителни срокове, гарантиращи на заинтересованите предприятия, че ще разполагат с достатъчно време за привеждане в съответствие с изискванията на Директивата?

3) a) Трябва ли член 13, параграф 1, буква в) във връзка с параграф 3 от [Директива 2014/40] да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да забранят използването на информация, отнасяща се до вкус, мирис, овкусители или други добавки, и в случаите, когато не става въпрос за рекламна информация и използването на съставките продължава да е разрешено?

б) Невалиден ли е член 13, параграф 1, буква в) от [Директива 2014/40], тъй като нарушава член 17 от [Хартата]?