Съд

1) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, съдържаща се в член 1 от Кралския указ от 5 юли 2014 г. […] във връзка с член 2 от посочения Кралски указ от 5 юли 2004 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която пристанищните работници по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея от посочения Кралски указ от 5 юли 2004 г. при признаването им от административна комисия — съставена поравно от членове, определени от представените в съответната съвместна подкомисия организации на работодатели, от една страна, и от представените в нея организации на работници, от друга страна — или се приемат, или не се приемат в групата на пристанищните работници при отчитане на необходимостта от работна ръка, като освен това се вземе предвид обстоятелството, че не е предвиден срок, в който тази административна комисия трябва да се произнесе, и че нейните решения за признаване подлежат на обжалване само по съдебен ред?
2) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 4, параграф 1, точки 2, 3, 6 и 8 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменени от или добавени с член 4, точки 2, 3, 4 и 6 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която за признаването на пристанищен работник се изисква работникът: а) да е обявен за годен от медицинска гледна точка за работа от външна служба за превенция и защита на здравето на работното място, с която е свързана оправомощената съгласно член 3bis от Закона от 8 юни 1972 г. […] организация на работодателите, б) да е преминал психотехническите тестове, проведени от органа, който е оправомощен за целта от признатата организация на работодателите съгласно същия член 3 bis от Закона от 8 юни 1972 г., в) три седмици да е посещавал подготвителен курс по безопасни условия на труд и придобиване на професионална квалификация и да е положил успешно крайния изпит и г) вече да има сключен трудов договор, ако става дума за пристанищен работник, който не е приет в групата, и съгласно която, във връзка с член 4, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., чуждестранни пристанищни работници трябва да могат да докажат, че отговарят на сравними условия в друга държава членка, за да не се прилагат повече за тях условията по обжалваната правна уредба?
3) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 4 ДФЕС 5, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 2, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 2 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която срокът на признаването на пристанищни работници, които не са приети в групата и поради тази причина са наети на работа в съответствие с Wet van 3 juli 1978 „betreffende de arbeidsovereenkomsten“ (Закон от 3 юли 1978 г. за трудовите договори) директно от работодател по трудов договор, е ограничен до срока на този трудов договор, така че всеки път трябва да започва нова процедура за признаване?
4) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 13/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 17 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно преходната мярка, съгласно която трудовият договор, за който става дума в третия преюдициален въпрос, трябва да бъде сключен първоначално за неопределено време, от 1 юли 2017 г. — за най-малко две години, от 1 юли 2018 г. — за най-малко една година, от 1 юли 2019 г. — за най-малко шест месеца, и от 1 юли 2020 г. — за срок, който се определя свободно?
5) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба по член 15/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., въведена с член 18 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно (преходната) мярка, съгласно която пристанищните работници, които са признати съгласно старата правна уредба се признават автоматично за членове на групата на пристанищните работници, като по този начин възможността на даден работодател да наеме директно тези пристанищни работници (по договор за неопределено време) се ограничава и работодателите се възпрепятстват да привличат качествени работници, като директно сключват с тях договори за неопределено време и им предлагат стабилност на заетостта съгласно общите правила на трудовото право?
6) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 4, параграф 2 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 4, точка 7 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която с колективен трудов договор се определят редът и условията, при които пристанищен работник може да бъде нает на работа в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, като по този начин се ограничава мобилността на работниците между пристанищните зони, без самият законодател да изяснява какви могат да са тези условия или ред?
7) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 1, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 1, точка 2 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която работници (заети с логистична дейност), които полагат труд по смисъла на член 1 от Кралския указ от 12 януари 1973 г. за създаване на Съвместна комисия за пристанищната дейност и за определяне на наименованието и компетентността ѝ на места, където стоките, с цел да бъдат подготвени за по-нататъшното им разпространение или изпращане, се променят, което непряко води до доказана добавена стойност, трябва да притежават сертификат за безопасност, който се счита за признаване по смисъла на Закона от 8 юни 1972 г. за пристанищната дейност, като се отчита фактът, че сертификатът се заявява от работодател, който е сключил с работник трудов договор за извършването на съответни дейности, че се издава срещу представяне на трудов договор и лична карта и че процедурата за издаването му се урежда в колективен трудов договор, без законодателят да е внесъл яснота по този въпрос?
1) Трябва ли член 49 ДФЕС, разглеждан евентуално във връзка с член 56 ДФЕС, с членове 15 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с принципа на равенство, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава лицата или предприятията, които искат да извършват в белгийска пристанищна зона пристанищни дейности по смисъла на […] Закона от 1972 г. […] — включително дейности, които не са свързани с товаренето и разтоварването на кораби в строгия смисъл на думата — да използват за тази цел само признати пристанищни работници?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) да остави временно в сила разглежданите членове 1 и 2 от Закона от 1972 г., за да избегне правна несигурност и социално напрежение и даде възможност на законодателя да ги приведе в съответствие със задълженията, произтичащи от правото на Съюза?