всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

1) Прилагат ли се разпоредбите на член 19, параграф 2 от [Регламент № 561/2006] — съгласно които „[д]ържавата членка оправомощава компетентните органи [д]а налагат санкции на предприятие и/или на водач за нарушения на настоящия регламент, които са установени на нейната територия и за които не е наложена санкция, дори когато нарушението е било извършено на територията на друга държава членка или на трета страна“ — само за нарушенията на разпоредбите от този регламент или също за нарушенията на разпоредбите от [Регламент № 3821/85], заменен с [Регламент № 165/2014]?
2) Трябва ли член 3, буква а) от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че е позволено на водач да се отклони от разпоредбите на член 15, параграфи 2 и 7 от Регламент № 3821/85, [заменен с Регламент № 165/2014] — съгласно които водачът трябва да представи при всяко поискване на инспектора регистрационните листове и всеки запис за текущия ден и предходните 28 дни — при използване на превозно средство в период от 28 дни за пътувания, някои от които попадат в приложното поле на хипотезите в разпоредбите относно посоченото по-горе изключение, а при други не се допуска никакво отклонение от използването на контролен уред за регистриране на данните за движението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща събирането на данък, с който се облага производството и включването на електрическа енергия в електрическата мрежа на националната територия и чиято данъчна основа е общият размер на приходите на данъчнозадълженото лице от извършването на тези дейности?
Следва ли член 1 и член 3, параграфи 1 и 2, както и параграф 3, буква а) от Директива 2009/28, последният във връзка с член 2, втора алинея, буква к) от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, предвиждаща събирането на данък, с който при единна данъчна ставка се облага производството на електроенергия и включването ѝ в електрическата мрежа, включително когато тази електроенергия е произведена от възобновяеми източници, и чиято цел не е защитата на околната среда, а увеличаване на обема на бюджетните приходи?
Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и членове 32—34 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, предвиждаща събирането на данък, с който се облага производството и включването на електроенергия в електрическата мрежа на територията на държава членка, когато този данък не е приложим за включването в тази мрежа на електроенергията, произведена в други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Следва ли член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на национални правила, които задължават концесионерите, натоварени със събирането на общинския данък върху недвижимите имоти (ICI), да разполагат с разплащателна сметка, открита на тяхно име в Poste Italiane, за да могат данъчнозадължените лица да внасят този данък и да заплащат комисиона за управлението на посочената разплащателна сметка, като се има предвид, че Комисията не е била уведомена за тези правила на основание член 108, параграф 3 ДФЕС?
Допуска ли член 102 ДФЕС национална правна уредба, която предвижда задължение за концесионерите, натоварени със събирането на ICI, да заплащат едностранно определена от Poste Italiane комисиона за управление на пощенската разплащателна сметка, която те са длъжни да открият към тази институция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Какво следва да се разбира под понятието „законно пребиваване“ по смисъла на член 1 от Регламент № 1231/2010 и изисква ли то автономно и унифицирано тълкуване, различно от „обичайно пребиваване“ по Регламент № 883/2004?
Могат ли граждани на трети държави, които пребивават временно в държава членка и работят в различни държави членки за работодател, установен в първата държава, да се ползват от правилата за координация на социалното осигуряване по Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009?
Явява ли се препятствие за прилагане на правилата за координация по социалното осигуряване това, че удостовереното място на настаняване съвпада със седалището на работодателя, при положение че са изпълнени изискванията за законно пребиваване и законна трудова дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Как следва да се тълкува понятието „законно пребиваване“ по смисъла на член 1 от Регламент № 1231/2010 и в какво се различава то от понятието „пребиваване“ по член 1, буква ж) от Регламент № 883/2004?
При какви условия граждани на трети държави могат да се ползват от правилата за координация на социалната сигурност съгласно Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, когато пребивават и работят в държави членки на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

1) Трябва ли член 1, точка 6 от ДЕХ да се тълкува в смисъл, че вземане, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, което не е свързано с никаква вноска от страна на инвеститора в приемащата държава, може да представлява „инвестиция“ по смисъла на този член?
2) Трябва ли член 26, параграф 1 от ДЕХ да се тълкува в смисъл, че придобиването от инвеститор на договаряща страна на вземане на икономически оператор, чужд на договарящите се страни по ДЕХ, представлява инвестиция?
3) Трябва ли член 26, параграф 1 от ДЕХ да се тълкува в смисъл, че вземане на инвеститор, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, доставена на границата на приемащата държава, може да представлява инвестиция, направена в зоната на друга договаряща страна, при липса на каквато и да е икономическа дейност, упражнявана от инвеститора на територията на последната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 71, параграф 1, втора алинея от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че разпоредбата на член 87, параграф 4 от [Митническия кодекс] следва да се приложи по аналогия към възникването на данъка върху добавената стойност (данък върху оборота при внос)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Какви са изискванията към началния момент на давностния срок за подаване на искане за възстановяване на ДДС при окончателна несъбираемост на вземането, така че да се спазят принципите на ефективност и правна сигурност?
Допустимо ли е националната правна уредба да отказва правото на намаляване на данъчната основа заради изтичане на давностен срок, който е започнал да тече преди вземането да стане окончателно несъбираемо?
Има ли директен ефект член 90 от Директива 2006/112/ЕО и може ли данъчнозадълженото лице да се позове пряко на тази разпоредба пред националните съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Възможно ли е потребител да се откаже от последиците на евентуално неравноправна клауза по договор с професионалист, ако този отказ е изразен чрез свободно и информирано съгласие, което подлежи на проверка от националния съд?
Може ли клауза, с която потребителят се отказва от съдебни действия или която изменя потенциално неравноправна клауза, да се счита за индивидуално ненеготирана, ако потребителят не е могъл да повлияе на съдържанието ѝ?
Какви изисквания за прозрачност следва да спазва професионалистът при сключване на договор за новация, който изменя потенциално неравноправна клауза и предвижда отказ на потребителя от съдебни действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Допустимо ли е потребителят да се откаже с договор за новация от последиците на неравноправна клауза, ако този отказ е направен при свободно и информирано съгласие?
Може ли клауза за отказ на потребителя от предявяване на иск срещу продавача или доставчика да се счита за неиндивидуално договорена, ако потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието ѝ?
Какви са изискванията за прозрачност при сключване на договор за новация, който изменя потенциално неравноправна клауза или предвижда отказ на потребителя от иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form