всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Допустимо ли е държава членка да не спази минималния праг на общата акциза върху цигарите, предвиден в член 10, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/64/ЕС, поради вътрешни затруднения или опасност от сериозни нарушения на обществения ред?
Съвместимо ли е с принципа на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС Европейската комисия да заведе дело за установяване на нарушение, когато държавата членка е предприела стъпки за изпълнение на задължението, но все още не го е изпълнила напълно?
Може ли държава членка да се позове на дерогацията по член 11, параграф 2 от Директива 2011/64/ЕС, за да оправдае прилагането на по-ниска от минимално изискуемата акциза, като се има предвид общото данъчно натоварване (включително ДДС) върху цигарите в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Отговаря ли на изискванията за индивидуална засягаемост по член 263, четвърта алинея ДФЕС положението на жалбоподателите, които твърдят, че са засегнати от обжалваните актове поради специфични фактически и правни обстоятелства, включително нарушаване на основни права?
Следва ли съдът да адаптира установената съдебна практика относно индивидуалната засягаемост с оглед гарантиране на съдебната защита на основните права?
Допустимо ли е сдружението Sáminuorra да се счита за индивидуално засегнато и да има процесуална легитимация да обжалва актовете, като се има предвид, че представлява интересите на своите членове или колективно благо?
Допусната ли е грешка при отхвърлянето на иска за обезщетение, като се приеме, че липсата на процесуална легитимация за отмяна на актовете води автоматично до недопустимост на иска за неимуществени вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Допустимо ли е спорните споразумения между Lundbeck и производителите на генерични лекарствени продукти да бъдат квалифицирани като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, когато попадат в приложното поле на патентите на Lundbeck върху производствени процеси?
Прилага ли Общият съд правилния правен критерий при определяне дали пет от шестте спорни споразумения съдържат ограничения, които излизат извън приложното поле на патентите на Lundbeck върху производствени процеси?
Правилно ли е прието, че спорните споразумения представляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта, дори когато евентуално излизат извън приложното поле на патентите на Lundbeck върху производствени процеси?
Съществувала ли е реална или потенциална конкуренция между Lundbeck и производителите на генерични лекарствени продукти към момента на сключване на спорните споразумения, независимо от наличието на патенти и разрешения за търговия?
Законосъобразно ли е наложена глоба на Lundbeck, като се има предвид сложността и безпрецедентността на разглежданите фактически и правни въпроси?
Правилно ли е изчислен размерът на наложените на Lundbeck глоби, включително определянето на стойността на продажбите и продължителността на нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Може ли в конкретната хипотеза на водач на моторно превозно средство член 15, параграф 7 от Регламент № 3821/85 да се тълкува в смисъл, че тази норма предвижда едно единно съставно поведение, с което се извършва едно-единство нарушение и за което се налага едно-единствено наказание, или в смисъл, че посредством кумулиране тя може да доведе до установяване на толкова нарушения и налагане на толкова наказания, колкото са дните, за които не са представени регистрационните листове на тахографа в рамките на предвидения период от време („текущия ден и предходните 28 дни“)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

1
a) Трябва ли член 1, параграф 3, член 2, параграф 1, букви a) и б) и член 2а, параграф 2 от Директива 92/13, разглеждани с оглед на изводите, направени в решения от 4 юли 2013 г., Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448), от 5 април 2016 г., PFE (C‑689/13, EU:C:2016:199), от 11 май 2017 г., Archus и Gama (C‑131/16, EU:C:2017:358), и от 5 септември 2019 г., Lombardi (C‑333/18, EU:C:2019:675), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, според която, когато не в последната фаза от възлагането на поръчката, а в по-ранна фаза от процедурата за възлагане на поръчка (като етапа на разглеждане на техническите оферти), с решение на възложителя се изключва един оферент и обратно, се допуска друго заинтересовано лице (конкурент), изключеният оферент, в случай че компетентният съд отхвърли молбата му за спиране на изпълнението в частта относно изключването му от процедурата, запазва законния си интерес да поиска със същата молба за спиране изключването на другия оферент, твърдейки само, че последният е бил допуснат в нарушение на принципа на равно третиране при оценяване [на съответните оферти]?
б) При утвърдителен отговор на въпроса в буква a), трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че в светлината на гореизложеното изключеният оферент има право да посочи с молбата за спиране на изпълнението всеки порок в участието на конкурента в процедурата за възлагане на поръчка, т.е. да оспори и различни други нередовности в офертата на конкурента, различни от нередовностите, поради които е била изключена собствената му оферта, така че да спре продължаването на процедурата и възлагането на поръчката на конкурента с акт, който следва да бъде приет на следващ етап от процедурата, и впоследствие, при уважаване на жалбата по съдебен ред в главното производство (искането за отмяна) този конкурент да бъде изключен, да бъде изоставено възлагането на поръчката, а оттам евентуално и да бъде открита нова процедура за възлагане на поръчка, в която да може да участва изключеният жалбоподател?
2) Има ли значение за отговора на предходния въпрос фактът, че достъпът до временната съдебна защита (а и до окончателната) се обуславя от предварителното отхвърляне на жалба, подадена по реда на досъдебно административно производство пред независим национален орган за разглеждане на административни жалби, включително с оглед на изводите, изложени в решение от 21 декември 2016 г., Bietergemeinschaft Technische Gebäudebetreuung und Caverion Österreich (C‑355/15, EU:C:2016:988)?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че ако бъдат уважени оплакванията на изключения оферент срещу участието на конкурента в процедурата за възлагане на поръчка би могло да бъде невъзможно организирането на нова процедура за възлагане на поръчка или причината, поради която е бил изключен жалбоподателят, не позволява участието му в евентуалната нова процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Трябва ли член 22а, параграф 1 от Директива 2006/43 да се тълкува в смисъл, че основен партньор по одита заема длъжност по посочения в този параграф начин със сключване на трудовия договор?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 22а, параграф 1 от тази директива да се тълкува в смисъл, че основен партньор по одита заема длъжност по посочения в този параграф начин със започване на работа на съответната длъжност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.

Прилага ли се член 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 към случай, при който дете е било неправомерно отведено или задържано в трета държава и към момента на подаване на иска относно родителската отговорност е придобило обичайно местопребиваване в тази трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.

1. Приложима ли е [Директива 2014/42] и Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, осъществено от български гражданин, на територията на РБ и когато евентуалната икономическа облага също е реализирана и се намира в РБ?
2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, какво следва да се разбира под понятието „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“, съобразно чл. 2, § 1 от Директива [2014/42] и парична сума, установена и иззета от жилище, обитавано от осъденото лице и неговото семейство, и от лек автомобил, управляван от него, може ли да съставлява такава?
3. Следва ли чл. 2 от Директива [2014/42] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като тази по чл. 53, ал. 2 от [НК], която не предвижда отнемане на „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“?
4. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от [НПК], даваща възможност да бъде отнета в полза на държавата парична сума, за която се твърди, че е собственост на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Следва ли съдът служебно да поправи грешки в съдебното решение при установяването им?
Какви са изискванията и процедурните стъпки за извършване на такава поправка, включително уточняването на данни за становищата на страните и представителите им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.

Повдига ли жалбата въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз, който да обоснове допускане до разглеждане?
Спазени ли са изискванията за ясно и подробно посочване на правните основания, конкретните правни въпроси и тяхната значимост съгласно приложимите разпоредби и съдебна практика?
Достатъчно ли са аргументирани твърденията за нарушение на принципите на равно третиране, добра администрация и разпределението на доказателствената тежест, за да бъдат приети като въпроси от значение извън конкретния случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form