Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация съгласно чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да оцени, като вземе предвид всички съответни научни данни за замърсяването, включително мерките в съответната програма за качество на въздуха в дадена зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО, дали предоставянето на дерогация може да застраши спазването на стандартите за качество на околната среда?
2) Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да се въздържа от определяне на не толкова строги емисионни норми на замърсители във въздуха от инсталация, при условие че такава дерогация би била в противоречие с мерките, определени в съответната програма за качество на въздуха, приета в дадената зона или агломерация, съгласно член 23 от Директива 2008/50/ЕО и би могла да застраши постигането на целта да се запази възможно най-кратък периодът на превишаване на нормите за качество на въздуха?
3) Член 4, параграф 3 от ДЕС, във връзка с чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС и член 13 от Директива 2008/50/ЕО, следва ли да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на искане за дерогация по чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС, компетентният орган трябва да прецени, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, дали определянето на по-малко строги норми за емисии на замърсители на въздуха от инсталация, би допринесло за превишаването на съответните норми за качество на въздуха, определени съгласно чл. 13 от Директива 2008/50/ЕО в дадена зона или агломерация, и ако това е така, дали трябва да се въздържи от предоставяне на дерогация, която би застрашила постигането на стандартите за качество на околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместимо ли е с упражняването на свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, и с упражняването на свободата на предоставяне на услуги, гарантирана от член 56 ДФЕС, приемането на правна уредба като съдържащата се в член 1, алинея 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която се ограничават възнагражденията и компенсациите само на една ограничена и специфична категория оператори на игри с игрални автомати, а не на всички оператори от сектора на хазарта?
Съвместимо ли е с принципа на европейското право на защита на оправданите правни очаквания приемането на правна уредба като посочената по-горе, съдържаща се в член 1, параграф 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която по време на действието на концесионен договор, единствено по икономически съображения, се намалява компенсацията, договорена между дружество и администрацията на италианската държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Явява ли се писмото на Комисията от 18 юли 2019 г. акт, подлежащ на обжалване, или представлява само подготвителна мярка без задължителни правни последици?
Допустимо ли е искане за обезщетение за вреди, произтичащи от писмото на Комисията от 18 юли 2019 г., при наличие на висящ процес или при липса на достатъчна конкретизация на твърдените вреди?
Длъжен ли е Общият съд да приеме, че отмяната на решението на Комисията от 8 май 2015 г. поради незаконосъобразност води до автоматично признаване на IMG за международна организация и до забрана за Комисията да извършва нова оценка на този статут?
Могат ли финансовите разпоредби на Съюза от 2002 г. и 2012 г. да се тълкуват като предоставящи права на частноправните субекти, така че тяхното нарушение да води до извъндоговорна отговорност на Съюза?
Съставлява ли незаконосъобразността на решението на Комисията от 8 май 2015 г. достатъчно съществено нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа, което да обоснове извъндоговорна отговорност на Съюза?
Допустимо ли е разширяване или изменение на първоначалното искане за обезщетение след връщане на делото от Съда на Общия съд за ново разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Представлява ли тази испанска процесуална уредба съществена пречка, която може да възпре потребителите да упражнят правото на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправен характер на договорна клауза, в противоречие с принципа на ефективност и с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата съкратено производство за събиране на възнаграждения, образувано по молба на адвокат, в което съдът не може да извърши служебна проверка за евентуална неравноправност на клаузите в потребителски договор, тъй като не се предвижда възможност за съдебна намеса на нито един етап от това производство, освен ако съответният клиент не възрази срещу подадената молба и впоследствие някоя от страните не подаде молба за преразглеждане на окончателния акт на съдебния секретар?
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата обстоятелството, че в такова съкратено производство съдът евентуално осъществява контрол за неравноправност на клаузите — служебно или по искане на някоя от страните — във връзка с евентуална молба за преразглеждане на акт на несъдебен орган, какъвто е съдебният секретар, което производство поначало трябва да се ограничава само до предмета на този акт и в което не се допуска използването на други доказателства освен представените до момента от страните писмени доказателства?
Следва ли да се приеме, че клауза в договор между адвокат и потребител като разглежданата в главното производство, която предвижда заплащането на възнаграждение в конкретната хипотеза, в която клиентът оттегля иска си преди приключването на съдебното производство или сключва извънсъдебна спогодба с банката ответник без знанието на правния си съветник или противно на неговите препоръки, попада в обхвата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, тъй като става въпрос за основна клауза, отнасяща се до предмета на договора, в разглеждания случай — до цената?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли посочената клауза, която определя възнаграждението чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в предварително предоставената информация, да се счита за ясна и разбираема по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се приеме за нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29 включването в договор между адвокат и потребител на клауза като разглежданата в главното производство, която определя размера на адвокатското възнаграждение само чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в търговската оферта и предварително предоставената информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
5. Обстоятелството, че когато договорната клауза относно цената е обявена за неравноправна договорът за правни услуги няма обвързваща сила съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13, означава ли, че е необходимо да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна
Предполага ли възстановяването на това положение отпадането на задължението на потребителя да плати за вече предоставените услуги?
6. Ако от естеството на възмезден договор за предоставяне на услуги следва, че е невъзможно да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна (когато услугите вече са предоставени), определянето на възнаграждение за предоставяните от адвоката услуги би ли противоречало на целта на член 7, параграф 1 от Директива 93/13
При отрицателен отговор на този въпрос, ще се постигне ли действителното равновесие, чрез което се възстановява равнопоставеността на страните по договора:
i) ако адвокатът получи възнаграждение за предоставените услуги по часовата ставка, предвидена в договора;
ii) ако адвокатът получи възнаграждение по минималната тарифа за правни услуги (посочена например в акт от националното право, а именно Препоръките относно максималния размер на хонорарите за предоставяне на правна помощ от адвокат);
iii) ако адвокатът получи разумно по размер възнаграждение за предоставените услуги, определено от съда, като се вземат предвид сложността на казуса, квалификацията и опитът на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Противоречи ли арбитражната клауза в двустранен инвестиционен договор между държави членки на Европейския съюз на правото на Съюза след присъединяването им?
Разполагат ли националните съдилища с правомощие да изпълняват арбитражни решения, постановени въз основа на такава арбитражна клауза, без да се нарушава автономността на правото на Съюза?
Задължен ли е съдът на държава членка да откаже принудително изпълнение на арбитражно решение, постановено по недопустима арбитражна клауза между държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е международно споразумение между две държави членки на ЕС да предоставя на инвеститор от една държава членка право да предяви иск срещу другата държава членка пред арбитражен съд по спорове, които могат да засягат прилагането или тълкуването на правото на Съюза?
Съвместимо ли е арбитражното решение, постановено въз основа на такава клауза за арбитраж в двустранен инвестиционен договор, с принципите и разпоредбите на правото на Съюза, по-специално с членове 267 и 344 ДФЕС?
Задължен ли е национален съд да откаже изпълнението на арбитражно решение, което противоречи на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) а) Съвместимо ли е с член 51 и сл. от [ОРЗД] национален орган за защита на конкуренцията на държава членка като Bundeskartellamt, който не е надзорен орган по смисъла на член 51 и сл. от ОРЗД и в държавата членка на който предприятие със седалище извън Европейския съюз има място на установяване, оказващо на своето основно място на установяване, което се намира в друга държава членка и носи изключителната отговорност за обработването на лични данни за цялата територия на Европейския съюз, съдействие в областта на рекламата, комуникацията и връзките с обществеността, да установи за целите на контрола върху злоупотребите в областта на [конкурентното] право, че договорните условия на основното място на установяване досежно обработването на данни и тяхното прилагане нарушават ОРЗД, и да разпореди това нарушение да бъде преустановено?
б) При утвърдителен отговор: съвместимо ли е това с член 4, параграф 3 ДЕС, когато в същото време водещият надзорен орган в държавата членка на основното място на установяване по смисъла на член 56, параграф 1 от ОРЗД провежда процедура по разследване на договорните му условия досежно обработването на данни?
2) a) Когато интернет потребител или само посещава уебсайтове, съответно приложения, за които са приложими критериите по член 9, параграф 1 от ОРЗД, като приложения за флирт, уебсайтове за хомосексуални запознанства, на политически партии или със здравна насоченост, или въвежда в тях и информация, например при регистрация или поръчки, а друго предприятие, като Facebook Ireland, събира данни относно посетените от потребителя уебсайтове и приложения чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“ („Бизнес инструменти на Facebook“), или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, и относно въведената там от него информация, свързва тези данни с данните от акаунта на потребителя във [Facebook] и ги използва, представлява ли събирането и/или свързването, и/или използването обработване на чувствителни лични данни по смисъла на разпоредбата?
б) При утвърдителен отговор: посещението на тези уебсайтове и приложения и/или въвеждането на информация там, и/или натискането на интегрираните в тези уебсайтове, съответно приложения, бутони („социални плъгини“, като „Харесвам“, „Споделяне“, съответно „Facebook Login“ [„Вход във Facebook“], или „Account Kit“ [„Комплект акаунти“]) на доставчик като Facebook Ireland, представлява ли [явно] правене на обществено достояние на данните относно посещението като такова и/или относно въвеждането на информация от потребителя по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД?
3) Може ли предприятие като Facebook Ireland, което е оператор на финансирана от реклами социална мрежа и в своите условия за ползване предлага персонализиране на съдържанието и рекламата, сигурност на мрежата, подобряване на продуктите и [хомогенно] и безпроблемно използване на всички продукти — собственост на групата, да се позове на необходимостта от изпълнението на договора съгласно член 6, параграф 1, буква б) от ОРЗД или на зачитането на легитимните интереси съгласно член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД, за да обоснове събирането за тези цели на данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, свързването на тези данни с акаунта на потребителя във [Facebook] и използването им?
4) Възможно ли е в такъв случай легитимни интереси по смисъла на член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД да са и – малолетието/непълнолетието на потребителите за персонализирането на съдържание и реклама, подобряването на продуктите, сигурността на мрежата и нетърговската комуникация с потребителя, – предоставянето на измервания, анализи и други бизнес услуги на рекламодатели, разработчици и други партньори с цел те да могат да оценяват и подобряват своята дейност, – предоставянето на търговска комуникация с ползвателя с цел предприятието да подобрява своите продукти и да осъществява директен маркетинг, – проучвания и иновации за социални цели, за да се подпомогне техническият прогрес и научното разбиране на важни социални проблеми, и за да се окаже положително влияние върху обществото и света, – споделянето на информация с органите, компетентни за осъществяване на наказателно преследване и изпълнение на наказанията и в отговор на законни искания с цел предотвратяване, разкриване и преследване на престъпления, на нарушения на условията и правилата за използване и на други вредоносни практики, когато за тези цели предприятието събира данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, или чрез подобни технологии за записване, свързва тези данни с акаунта на ползвателя във [Facebook] и ги използва?
5) Възможно ли е в такъв случай събирането на данни от други услуги — собственост на групата, и от уебсайтове и приложения на трети лица чрез интегрирани в тях интерфейси, като „Facebook Business Tools“, или чрез бисквитки, записани в компютъра или мобилното устройство на интернет ползвателя, свързването на тези данни с акаунта на ползвателя във [Facebook] и използването им, или използването съответно на данни, които вече са събрани и свързани по друг законосъобразен начин, да е обосновано и съгласно член 6, параграф 1, букви в), г) и д) от ОРЗД, в отговор например на законни искания относно определени данни (буква в), за борба с вредоносни практики и насърчаване на сигурността (буква г), за проучвания в полза на обществото и за подпомагане на безопасността, интегритета и сигурността (буква д)?
6) Възможно ли е валидно и свободно изразено съгласие, по-специално по смисъла на член 4, точка 11 от ОРЗД, да се даде на предприятие в господстващо положение на пазара, като Facebook Ireland, в съответствие с член 6, параграф 1, буква a) и на член 9, параграф 2, буква a) от ОРЗД?
7) a) Може ли национален орган за защита на конкуренцията на държава членка, като Bundeskartellamt, който не е надзорен орган по смисъла на член 51 и сл. от ОРЗД и проверява предприятие в господстващо положение за нарушение на забраната за злоупотреби в областта на конкурентното право, което нарушение не се състои в това, че условията на това предприятие за обработване на данни и тяхното прилагане нарушават ОРЗД, да установява, например при претеглянето на интересите, дали условията на същото предприятие за обработването на данни и тяхното прилагане са съобразени с ОРЗД?
б) При утвърдителен отговор: важи ли това, предвид член 4, параграф 3 ДЕС, и когато в същото време компетентният съгласно член 56, параграф 1 от ОРЗД водещ надзорен орган провежда процедура по разследване на условията на това предприятие за обработването на данни?
При утвърдителен отговор на въпрос 7 е необходимо да се даде отговор на въпроси 3—5, що се отнася до данните от използването на притежаваната от групата услуга Instagram.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 15 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 6 от същата Харта и член 4 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да съхраняват данните за трафик и данните за местонахождението на крайните потребители на тези услуги, когато:
1) за това задължение не е необходимо да е налице конкретно основание от гледна точка на място, време или пространство;
2) предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни телефонни услуги, включително при предаването на кратки, мултимедийни или подобни съобщения, както и на повиквания без отговор или на неуспешни повиквания, са следните данни: а) телефонният номер или друг идентификатор на линията, от която се извършва повикването, и на линията, която приема повикването, както и на всяка друга участваща линия в случай на препращане или прехвърляне; б) дата и час на началото и на края на връзката или, в случай на предаване на кратки, мултимедийни или подобни съобщения — времето на изпращането и на получаването на съобщението, и посочване на съответната часова зона; в) информация за използваната услуга, когато в рамките на телефонната услуга могат да се ползват различни услуги; г) в случая на мобилни телефонни услуги също и: i) международните идентификатори на абонатите на мобилни услуги на линията, от която се осъществява повикването, и на линията, която приема повикването; ii) международният идентификатор на крайното съоръжение, от което се осъществява повикването и с което се приема повикването; iii) дата и час на първото активиране на услугата и посочване на съответната часова зона, когато услугите са предплатени; iv) знаците на клетките, които се използват от осъществяващата и от приемащата повикването линия в началото на връзката; д) в случая на интернет телефония също и адресите по интернет протокол на осъществяващата и на приемащата повикването линия и присвоените на ползвателите идентификатори;
3) предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни услуги за достъп до интернет са следните данни: а) адрес по интернет протокол, който е присвоен на абоната за ползване на интернет; б) уникален идентификатор на линията, чрез която се осъществява ползването на интернет, както и присвоен на ползвателя идентификатор; в) дата и час на началото и на края на ползването на интернет с присвоения адрес по интернет протокол, с посочване на съответната часова зона; г) при мобилно ползване: знаците на клетката, която се използва в началото на интернет връзката;
4) не се допуска съхраняването на следните данни: а) съдържанието на съобщенията; б) данни за посетени интернет страници; в) данни за услуги за електронна поща; г) данни, които указват връзките от и към някои линии на лица, органи и организации в социалния сектор или в църковната сфера;
5) срокът на съхраняване на данните за местонахождение, т.е. знаците на клетката, е четири седмици за използваната клетка и десет седмици за останалите данни;
6) е осигурена ефективна защита на съхранените данни срещу рискове от злоупотреба, както и срещу всякакъв неразрешен достъп, и
7) съхранените данни могат да се използват само за наказателното преследване на особено тежки престъпления и за предотвратяване на конкретна заплаха за телесната неприкосновеност, живота или свободата на дадено лице или за съществуването на федерацията или на дадена провинция, с изключение на адреса по интернет протокол, присвоен на даден абонат за ползване на интернет, чието използване е допустимо в рамките на справка със съхраняваните данни за целите на наказателното преследване на всякакви престъпления, предотвратяването на заплаха за обществения ред и сигурност, както и за изпълнението на функциите на разузнавателните служби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.