Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Приложим ли е член 181 от Процедурния правилник за мотивирано отхвърляне на жалба без устна фаза на производството?
Могат ли основанията за обжалване, насочени срещу ненужни мотиви на обжалваното решение, да доведат до неговата отмяна?
Какви са изискванията за анализа при частично междинно преразглеждане на антидъмпингови мерки по член 11, параграф 3 от Регламент № 1225/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
1) Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, при което се взема предвид обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените в член 13, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] действия, трябва ли то винаги да се увеличава с фиксирана „свръхтакса заради нарушението“
Произтича ли този извод от член 13, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/48]?
2) Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, при което се взема предвид обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените в член 13, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] действия, трябва ли в конкретния случай като основания за увеличаване на това възнаграждение да се вземат предвид и следните съображения или обстоятелства:
а) обстоятелството, че в меродавния период поради особените си свойства разглежданият сорт, предмет на нарушението, е в позицията на единствен на пазара, при положение че обичайната за пазара лицензионна такса е определена въз основа на лицензионни договори и плащания, отнасящи се до разглеждания сорт?
Ако в конкретния случай това обстоятелство трябва да бъде взето предвид:
Допуска ли се увеличаване на възнаграждението само ако признаците, на които се дължат позициите на разглеждания сорт като единствен на пазара, са включени в описанието на сорта?
б) обстоятелството, че към момента на въвеждането на сорта на нарушителя на пазара разглежданият сорт вече е имал голям пазарен успех, поради което нарушителят си е спестил разходи за самостоятелно въвеждане на своя сорт на пазара, при положение че обичайната за пазара лицензионна такса е определена въз основа на лицензионни договори и плащания, отнасящи се до разглеждания сорт;
в) обстоятелството, че във времеви аспект и предвид броя на продадените екземпляри мащабът на нарушението на правото върху разглеждания сорт е над средния;
г) съображението, че нарушителят — за разлика от лицензополучателите — няма причина да се опасява от това, че заплаща лицензионната такса (и няма да може да изиска връщането ѝ), макар че впоследствие правната закрила на разглеждания сорт може да бъде обявена за нищожна предвид подаденото искане в този смисъл;
д) обстоятелството, че за разлика от обичайното за лицензополучателите, нарушителят не е бил длъжен да се разплаща на всяко тримесечие;
е) съображението, че титулярят на правото върху защитения сорт носи инфлационния риск, което има и практически последици, тъй като той вече дълго време е принуден да брани правата си;
ж) съображението, че тъй като е принуден да брани правата си, титулярят на правото върху защитения сорт не може да планира приходите си от разглеждания сорт, докато това е възможно, когато получава приходи от предоставянето на лицензии за разглеждания сорт;
з) съображението, че при нарушаване на правото му върху разглеждания сорт титулярят носи както общия присъщ на съдебния процес риск, така и риска в крайна сметка да не успее да събере напълно вземанията си от нарушителя;
и) съображението, че при нарушаване на правото му върху защитения сорт в резултат от едностранните действия на нарушителя титулярят се оказва лишен от свободата да прецени дали изобщо иска да разреши използването на разглеждания сорт от нарушителя?
3) Когато се определя „справедливото възнаграждение“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, трябва ли да се допусне и олихвяване на дължимото на година възнаграждение по обичайния лихвен процент за забава, след като може да се приеме, че всеки разумен търговец би уговорил подобна лихва?
4) Когато се изчислява обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“, което нарушителят следва да заплати на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], защото е извършил действията, посочени в член 13, параграф 2 от него, без да има право на това, трябва ли изчислението да се прави въз основа на обичайната такса, която се дължи в същата област съгласно обичайните за пазара лицензии за посочените […] действия?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
a) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], трябва ли в конкретния случай като основания за присъждане на допълнителна сума над обичайната за пазара лицензионна такса да се вземат предвид съображенията и обстоятелствата, посочени в букви а)—и) от втория въпрос, и/или обстоятелството, че поради необходимостта да брани правата си титулярят е бил принуден лично да отдели — в обичайната степен — време за проучване на нарушението и за работа по случая, а също и да възложи на други лица — в обичайната за такива случаи степен — работа по проучване на нарушението?
б) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], трябва ли то винаги да се увеличава с фиксирана „свръхтакса заради нарушението“
Произтича ли този извод от член 13, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/48]?
в) Когато обезщетението за „произтеклата вследствие на [нарушението] вреда“ се изчислява въз основа на обичайната за пазара лицензия съгласно член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94], трябва ли да се допусне олихвяване на дължимото на година възнаграждение по обичайния лихвен процент за забава, след като може да се приеме, че всеки разумен търговец би уговорил подобна лихва?
6) Трябва ли член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94] да се тълкува в смисъл, че печалбата на нарушителя съставлява „произтекла вследствие на [нарушението] вреда“ по смисъла на тази разпоредба, обезщетение за която може да се иска в допълнение към справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1 от Регламент [№ 2100/94], или компенсацията в размер на печалбата на нарушителя, която се дължи по член 94, параграф 2, първо изречение от Регламент [№ 2100/94] в случай на виновно поведение, се дължи само алтернативно на справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1?
7) Съвместими ли са с правото на обезщетение за вреди по член 94, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] националните разпоредби, съгласно които титулярят на правото върху защитения сорт, в тежест на когото с влязло в сила решение са възложени разноските по производството за постановяване на привременни мерки във връзка с нарушение на правото върху защитения сорт, не може да претендира материално право да му бъдат възстановени тези разноски, въпреки че е спечелил последвалото дело по иска относно същото нарушение?
8) Съвместими ли са с правото на обезщетение за вреди по член 94, параграф 2 от Регламент [№ 2100/94] националните разпоредби, съгласно които извън тесните граници на процедурата за определяне на съдебните разноски увреденото лице не може да търси компенсация за понесената от него загуба на време за направените извънсъдебни и съдебни постъпки с цел да изиска поправяне на претърпените вреди, освен ако понесената загуба на време не надхвърля рамките на обичайното?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Нарушени ли са съществени процесуални изисквания и изопачени ли са фактите във връзка с езиковия режим при изпращането на изложението на възраженията?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на наложената глоба?
Спазен ли е принципът за разглеждане на делото в разумен срок както от Общия съд, така и от Европейската комисия?
Правилно ли е разпределени съдебните разноски съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Могат ли съгласно тълкуването на член 4, параграф 1 и параграф 2, букви е) и к) от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност последиците от производството по несъстоятелност, уредени в законодателството на държавата, в която е открито производството по несъстоятелност, да включват погасяване на правото на кредитор, който не е страна в производството по несъстоятелност, да претендира своето вземане в друга държава членка или да иска спиране на принудителното изпълнение върху такова вземане в същата държава членка?
2) Релевантно ли е обстоятелството, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение в друга държава членка, различна от държавата членка, в която е открито производството по несъстоятелност, е от данъчен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли с оглед на разпоредбите на OUG № 9/2013 и на предмета на [екологичната таксова марка] да се приеме, че член 110 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането от държава — членка на Съюза, на такса за замърсяващи емисии при регистрацията на моторни превозни средства, внесени от друга държава на Съюза, която такса не се прилага при регистрацията в случай на прехвърляне на правото на собственост върху местни моторни превозни средства, за които такава или подобна такса вече е платена, ако стойността на остатъчната сума, включена в стойността на моторните превозни средства на вътрешния пазар, е по-ниска от новата такса?
Следва ли с оглед на разпоредбите на OUG № 9/2013 и на предмета на [екологичната таксова марка] да се приеме, че разпоредбата на член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането от държава — членка на Съюза на такса за замърсяващи емисии при регистрацията на моторни превозни средства, внесени от друга държава на Съюза, която такса за местните моторни превозни средства се дължи единствено при прехвърляне на правото на собственост, в резултат на което чуждестранно моторно превозно средство не може да бъде ползвано, без да бъде платена таксата, докато местно моторно превозно средство може да бъде ползвано неограничено във времето, без таксата да бъде платена, до момента, в който евентуално не се извърши прехвърляне на правото на собственост върху съответното моторно превозно средство, последвано от регистрация на новия собственик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли членове 43 и 44 от Регламент № 1782/2003 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която нямат качеството „хектари, даващи право на помощи“ тези площи, декларирани от земеделски производител като постоянни пасища, които надвишават площта, взета предвид при определяне на полагащите му се обичайни права, а за включването на посочените площи и съответно — за замяната на обработваеми земи с постоянни пасища, е необходимо съответните площи реално да се използват от земеделския производител за отглеждане на добитък през селскостопанската година, за която иска помощта?
Следва ли член 29 от Регламент № 1782/2003, с който се изключват плащания по схемите за подпомагане в полза на тези бенефициенти, „за които е установено, че изкуствено са създали условията за получаването на такива плащания с оглед да получат облаги в противоречие с целите на въпросната схема за подпомагане“, да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да приемат разпоредби с общо действие, с които да намаляват броя на „хектарите, даващи право на помощи“ (на постоянните пасища), предвиждайки обективни положения, при които се презюмира, че земеделски стопанин изкуствено е създал условия за плащане, без конкретно да се доказват действията и поведението на точно този земеделски стопанин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
За да се изпълнят надлежно изискванията за недопускане на дискриминация с оглед на разпоредбите на член 7, параграф 2 от Регламент [№ 492/2011], във връзка с член 45, параграф 2 ДФЕС, в контекста на член 33, параграф 1 от Хартата, във връзка, евентуално, с член 7 от нея, с оглед отчитането на реалната степен на свързаност на студент, който не е пребиваващо лице — заявител на финансова помощ за висше образование, с обществото и с пазара на труда в Люксембург — държава членка, в която пограничен работник е бил нает или е упражнявал дейността си съгласно условията, предвидени в член 2 bis от [изменения Закон от 22 юни 2000 г.] като пряка последица от решението на Съда от 20 юни 2013 г.[, Giersch и др.(C‑20/12, EU:C:2013:411)], — следва ли условието този студент да е „дете“ на въпросния пограничен работник да се квалифицира като равностойно на „пряк наследник от първа степен, чийто произход е правно установен по отношение на праводателя му“, като акцентът се постави върху установената родствена връзка между студента и пограничния работник, за която се предполага, че съдържа посочената по-горе свързаност, или — следва ли акцентът да се постави върху факта, че пограничният работник „продължава да предоставя издръжката на студента“, без непременно да е обвързан с правна родствена връзка с него, по-специално като се очертае достатъчна връзка на общност на живота, която е в състояние да го обвърже с единия от родителите на студента, спрямо когото е правно установена родствената връзка
От тази втора гледна точка, трябва ли приносът на пограничния работник, който се презумира като незадължителен, в случай че не е изключителен, а паралелен с този на родителя или родителите, имащи правна родствена връзка със студента и следователно по принцип правно задължени да предоставят издръжка за него, да отговаря на определени критерии по отношение на размера му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Обхваща ли понятието „инсталация“ по смисъла на член 3, буква д) от Директива 2003/87/ЕО фактическа ситуация като разглежданата в конкретния случай, в който въглища се съхраняват във въглищен парк и в резултат на тяхното самозагряване се отделят емисии на CO2, като центърът на въглищния парк се намира на разстояние от около 800 метра от границата на поземления имот на топлоелектрическа централа, като двата поземлени имота са разделени от обществен автомобилен път и въглищата се доставят от складовата площадка до вътрешността на електрическата централа по транспортна лента, която преминава над автомобилния път?
Може ли фактическа ситуация като разглежданата в конкретния случай, в който вследствие на изгаряне поради самозагряване се реализират загуби на въглища по време на тяхното складиране във въглищния парк, да се подведе под израза „изнесеното от инсталацията […] гориво“ съгласно член 27, параграф 2 от Регламент № 601/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Външният вид или предназначението на стоката ли е единствено определящ критерий за нейното класиране в подпозиция 6211 33 10 00 0 от Комбинираната номенклатура, отнасяща се до „Работни облекла“, или пък трябва да се вземат предвид — при прилагане на Общо правило 3, буква б) за тълкуване на Комбинираната номенклатура — онези компоненти на стоката, които ѝ придават нейния основен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.