Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-534/13: Fipa Group и др., Заключение от 20 ноември 2014 г.
Принципите на Европейския съюз в областта на околната среда, закрепени в член 191, параграф 2 ДФЕС и в Директивата за екологичната отговорност (член 1 и член 8, параграф 3; съображения 13 и 24) — и по-специално принципът „замърсителят плаща“, принципите на предпазните мерки и превантивните действия, принципът на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда — допускат ли национална правна уредба като съдържащата се в членове 244, 245, 253 от Decreto legislativo № 152 от 3 април 2006 г., която не позволява на административния орган в случай на доказано замърсяване на обект и невъзможност да се установи отговорното за замърсяването лице или невъзможност последното да бъде принудено да предприеме мерки по отстраняване да наложи на неотговорния за замърсяването собственик принудително изпълнение на мерките по аварийно обезопасяване и оздравяване, като предвижда само ограничена имуществена отговорност на последния до стойността на обекта след изпълнението на мерките по оздравяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/12: MDDP, Определение от 18 ноември 2014 г.
Допустима ли е служебна поправка на явна редакционна грешка в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
При какви условия възниква право на приспадане на ДДС съгласно член 168 от Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/14: Star Storage, Определение от 13 ноември 2014 г.
Изчерпва ли се понятието за изключителни обстоятелства по смисъла на член 105, параграф 1 от Процедурния правилник само със значим финансов интерес на спора или с необходимостта от бързо произнасяне поради напреднал стадий на националното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/12: Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, Съдебно решение от 12 ноември 2014 г.
Нарушено ли е правото на разглеждане на делото в разумен срок съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Спазено ли е правото на защита и принципът на равни процесуални възможности при приемането на писмото на Комисията от 10 февруари 2012 г. като доказателство в производството пред Общия съд?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при изчисляването на размера на глобата чрез изключване на вътрешните продажби от оборота на вертикално интегрираните предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/13: L, Съдебно решение от 12 ноември 2014 г.
Трябва ли член 12, параграф 3 от [Регламент № 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност за провеждане на производство в областта на родителската отговорност и в случаи, когато няма друго висящо свързано производство (тоест „производството, което е различно от това по смисъла на параграф 1“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 12, параграф 3 от [Регламент № 2201/2003] да се тълкува в смисъл, че за „[и]зрично или по друг недвусмислен начин“ приемане се счита и хипотезата, в която страната, която не е инициирала производството, подаде на свой ред искова молба по същото дело, но впоследствие в рамките на първото си процесуално действие изтъкне липсата на компетентност на съда в производството, образувано преди това по искане на другата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/13: flyLAL-Lithuanian Airlines, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента […], длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/13: Haeger & Schmidt, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
1) Може ли и при какви условия договор за поръчка за превоз, с който комитент възлага на комисионер, действащ от свое име и на своя отговорност, организацията по превоз на стоки, който последният изпълнява с един или няколко превозвача за сметка на комитента, да има за основен предмет извършването на превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4, последно изречение от [Римската конвенция]?
2) Ако договорът за поръчка за превоз може да се разглежда като договор за превоз на стоки по смисъла на член 4, [параграф] 4 от [посочената конвенция], без към него да е приложима специалната презумпция за определяне на приложимия закон, поради липсата на съвпадането, което този член изисква, трябва ли текстът на неговото първо изречение, според който договорът за превоз на стоки не е подчинен на общата презумпция по [параграф] 2, да се тълкува в смисъл, че съдът в този случай следва да установи кой е приложимият закон не въз основа на тази окончателно отстранена презумпция, а в приложение на закрепения в член 4, [параграф] 1 общ принцип за определяне, тоест като определи държавата, с която договорът има най-тясна връзка, без да отдава особено значение на държавата на установяване на страната, предоставяща характерната за договора престация?
3) Ако се предположи, че към договора за поръчка за превоз е приложима общата презумпция по член 4, параграф 2, в хипотезата, в която първоначалният възложител е сключил договор с първи спедитор, в чиито права след това е встъпил втори [спедитор], може ли да се допусне, че приложимият закон към договорните отношения между възложителя и този втори спедитор се определя в зависимост от мястото на установяване на първия спедитор, като така посоченият национален закон се счита за общо приложим към цялата сделка по поръчка за превоз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-539/13: Merck Canada и Merck Sharp & Dohme, Заключение от 23 октомври 2014 г.
1. Трябва ли да се приеме, че притежателят или ползвателят на патент или сертификат за допълнителна закрила може да предяви правата си по първа алинея от Специфичния механизъм единствено ако преди това е заявил намерението си да го стори?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
а) Как трябва да се заяви това намерение?
б) Изгубва ли притежателят или ползвателят възможността да предяви правата си по отношение на вноса или продажбата на фармацевтичния продукт в държава членка, ако вносът и продажбата са осъществени, преди той да е заявил намерението си да предяви тези права?
3. Кой трябва да отправи предизвестието до притежателя или ползвателя на патента или сертификата за допълнителна закрила съгласно втора алинея от Специфичния механизъм
По-специално:
а) трябва ли предизвестието да е отправено от лицето, което възнамерява да внася или продава фармацевтичния продукт,
или
б) когато заявлението за регулаторно разрешение е подадено от лице, различно от бъдещия вносител, което е допустима практика съгласно националната нормативна уредба, надлежно ли е предизвестието, отправено от лицето, подало заявлението за регулаторно разрешение, ако самото това лице не възнамерява да внася или продава фармацевтичния продукт, но все пак планираните внос и продажба ще се извършват съгласно предоставеното на него регулаторно разрешение, и
i) има ли значение дали в предизвестието е посочено лицето, което ще внася или продава фармацевтичния продукт?
ii) Има ли значение, че едно юридическо лице от група дружества, образуващи стопанска единица, отправя предизвестието и подава заявлението за регулаторно разрешение, а се планира друго юридическо лице от същата група да извършва действията по внос и продажба с разрешението на първото юридическо лице, когато обаче в предизвестието не е посочено юридическото лице, което ще внася или продава фармацевтичния продукт?
4. До кого трябва да се отправи предизвестието по втора алинея от Специфичния механизъм
По-специално:
а) понятието за ползвател на патент или сертификат за допълнителна закрила ограничава ли се до лицата, които съгласно националното законодателство имат право на иск, за да защитят правата по патента или сертификата за допълнителна закрила?
или
б) когато група дружества образуват стопанска единица, състояща се от множество юридически лица, достатъчно ли е предизвестието да е изпратено до юридическо лице, което е оперативно дъщерно дружество и притежател на разрешението за търговия в държавата членка, в която се извършва вносът, вместо до онова лице в групата, което съгласно националното законодателство има право на иск, за да защити правата по патента или сертификата за допълнителна закрила, по съображение че посоченото юридическо лице може да се определи като ползвател на патента или на сертификата за допълнителна закрила или по съображение че има основания да се очаква при обичайния ход на събитията предизвестието да достигне до знанието на лицата, които вземат решения от името на притежателя на патента или на сертификата за допълнителна закрила?
в) При утвърдителен отговор по буква б) от четвъртия въпрос: трябва ли иначе редовното предизвестие да се смята за нередовно, ако е изпратено до „управителя, отдел „Регулаторни въпроси“ на определено дружество, което не е онова лице в групата, което съгласно националното законодателство има право на иск, за да защити правата по патента или сертификата за допълнителна закрила, а е оперативното дъщерно дружество или притежателят на разрешението за търговия в държавата членка, в която се осъществява вносът, и ако този отдел по регулаторните въпроси на практика регулярно получава известия от паралелни вносители във връзка със Специфичния механизъм и други въпроси?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/13: Blanco и Fabretti, Съдебно решение от 22 октомври 2014 г.
Трябва ли членове 52 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, според която печалбите от хазартни игри, реализирани в националните ѝ игрални заведения, не се облагат с данък върху дохода, докато реализираните в други държави членки печалби се облагат с този данък, и дали тази разлика в третирането може да се обоснове със съображения за обществен ред, обществена безопасност или обществено здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.