Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-517/13: Proximus, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Член 13 от Директива[та за разрешение] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на национален орган или на местен орган на управление да въвежда с бюджетна цел, различна от целта на това разрешение, данък за мобилната комуникационна инфраструктура, използвана при осъществяване на дейностите, за които е издадено общо разрешение в изпълнение на посочената директива (евентуално като се прави разграничение между хипотезата, при която инфраструктурата е разположена в частни имоти, и тази, при която тя е разположена в публични имоти)?
Член 6, параграф 1 от Директива[та за разрешение] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на национален орган или на местен орган на управление да въвежда с бюджетна цел, различна от целта на това разрешение, данък за мобилната комуникационна инфраструктура, който не е посочен сред условията, изброени в част А на приложението към тази директива, в частност тъй като не представлява административна такса по смисъла на член 12 от споменатата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/15: Guja/Полша, Определение от 17 декември 2015 г.
Общият съд разполага ли с компетентност да разглежда иск за обезщетение, предявен от физическо лице срещу държава членка за вреди, произтичащи от действия на национални юрисдикции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/15: Guja/Полша, Определение от 17 декември 2015 г.
Компетентен ли е Общият съд на Европейския съюз да разглежда искове за обезщетение, предявени от физически или юридически лица срещу държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/14: Sparkasse Allgäu, Заключение от 26 ноември 2015 г.
Свободата на установяване (член 49 [ДФЕС], предишен член 43 [ЕО]) допуска ли правна уредба на държава членка, съгласно която при смърт на местно лице съответната кредитна институция със седалище на територията на страната трябва да уведоми компетентната за данъка върху наследството данъчна служба и за тези активи на наследодателя, които се съхраняват или управляват от несамостоятелен клон на кредитната институция в друга държава членка, при положение че в другата държава членка не е налице подобно задължение за уведомяване и кредитните институции там имат скрепено със санкция задължение да спазват банковата тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/14: Laezza, Заключение от 26 ноември 2015 г.
Допуска ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и ефективност, национална правна уредба, която задължава новите концесионери в сектора на спортните залагания да прехвърлят безвъзмездно, в момента на естествено приключване на концесията или в случай на предсрочна отмяна или разваляне на същата, на възлагащия орган или на друг посочен от него концесионер, ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежата за управление и събиране на залози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/14: Bukovansky, Съдебно решение от 19 ноември 2015 г.
Трябва ли принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, прогласени в член 2 от Споразумението относно свободното движение на хора и член 9 от приложение I към него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане като германско-швейцарската спогодба, съгласно която компетентна да облага с данък доходите от заплата на германско данъчнозадължено лице без швейцарско гражданство е държавата на източника на тези доходи, т.е. Федерална република Германия, включително когато това лице е преместило местожителството си от Германия в Швейцария, като същевременно е запазило работата си като заето лице в първата посочена държава, докато компетентна да облага доходите от заплата на швейцарски гражданин, който се намира в аналогично положение, е новата държава на пребиваване, в настоящия случай — Швейцарската конфедерация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/14: Radlinger и Radlingerová, Заключение от 19 ноември 2015 г.
1) Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 или други разпоредби от правото на ЕС в областта на защитата на потребителите допускат ли национални разпоредби, които в производство по несъстоятелност: — позволяват на съда да разглежда действителността, размера или реда на вземанията срещу длъжник, който е потребител, само въз основа на инцидентен установителен иск, предявен от синдик, кредитор или от длъжника
— позволяват на такъв длъжник да поиска от съда проверка на предявените вземания на кредиторите i) само когато е налице одобрено освобождаване на длъжника от последиците на неплатежоспособността с прекратяване на производството, ii) само по отношение на необезпечени вземания и iii) когато са налице изпълняеми вземания, признати с решение на компетентен орган, само с оглед на твърдението, че вземането вече не съществува или че е погасено по давност
2) Доколко в производство по несъстоятелност относно вземания по договор за потребителски кредит съдът трябва да вземе предвид ex officio (дори при липса на възражение от страна на потребителя) липсата на предоставяне от страна на заемодателя на информацията, изисквана по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, и да обяви за нищожни договорните клаузи в съответствие с националното право
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос: 3) Имат ли посочените разпоредби от тези директиви директен ефект и могат ли да се прилагат пряко, при положение че с преразглеждане ex officio съдът се намесва в хоризонталните отношения между потребителя и доставчика на стоки или услуги
4) Какъв е „общият размер на кредита“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв е „размерът на усвояването“ във формулата за изчисляване на ГПР съгласно приложение I към посочената директива, ако i) в договора за кредит формално е определен размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но ii) е уговорено, че вземанията на заемодателя за такси и за първата(ите) погасителна(и) вноска(и) ще бъдат прихванати от тази сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не се изплащат на потребителя, а остават през цялото време на разположение на заемодателя
Доколко включването на тези суми се отразява на изчислението
5) Какво е необходимо да се вземе предвид при преценката дали клаузите за неустойка са неравноправни по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13 — кумулативното действие на всички подобни клаузи в договора, независимо дали кредиторът настоява те да бъдат изпълнени изцяло, или съгласно националното право някои от тях могат да бъдат счетени за недействителни, или действието само на тези неустойки, които действително са били поискани или могат да бъдат поискани
6) В случай че договорните неустойки бъдат приети за неравноправни, необходимо ли е да се оставят без приложение всички отделни неустойки, които (само разгледани заедно обаче) са довели съда до констатацията, че размерът на компенсацията е непропорционално висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13, или трябва да се оставят без приложение само някои от тях (и в такъв случай въз основа на какви критерии)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/14: Wrocław – Miasto na prawach powiatu, Заключение от 17 ноември 2015 г.
1. В светлината на член 25 от Директива 2004/18[…] допустимо ли е в спецификацията възлагащият орган да посочи, че изпълнителят е длъжен да извърши със собствени сили най-малко 25 % от работата по поръчката?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: прилагането на описаното в първия въпрос изискване в процедурата по възлагане на обществена поръчка съставлява ли нарушение на разпоредбите на правото на Европейския съюз, което да обосновава извършването на финансова корекция по реда на член 98 от [Регламент № 1083/2006]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/14: KA Finanz, Заключение от 12 ноември 2015 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция да се тълкува в смисъл, че изключените от приложното ѝ поле въпроси на „правото на търговските дружества“ обхващат: a) преобразувания като сливания и разделяния, и б) разпоредбата на член 15 от Трета директива 78/855, която защитава кредиторите при преобразуване
2) Същият извод ли следва, ако се прилага член 15 от Директива 2011/35
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: изключението по член 1, параграф 2, буква г) от Регламент „Рим I“ — което заменя старата уредба по член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция — води ли до същия извод, или следва да се тълкува по друг начин
Ако е по друг начин, какъв е той
4) Може ли от първичното право на Съюза, например свободата на установяване по член 49 ДФЕС, свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС или свободното движение на капитали и плащания по член 63 ДФЕС, да бъдат изведени изисквания за стълкновителния режим на сливанията, и в частност изискване по въпроса кое е приложимото право — националното право на държавата на придобиваното дружество или националното право на придобиващото дружество
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос: може ли от вторичното право на Съюза, например Директива 2005/56 или Директива 2011/35 или Шеста директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно разделянето на акционерните дружества, да бъдат изведени принципи за стълкновителния режим, и в частност изискване по въпроса кое е приложимото право — националното право на държавата на придобиваното дружество или националното право на придобиващото дружество, или в националните стълкновителни норми може свободно да се определя кое е приложимото материално право в такива случаи
6) Трябва ли член 15 от Трета директива 78/855 да се тълкува в смисъл, че в случай на презгранично сливане емитентът има право спрямо притежателите на ценни книжа, различни от акции и свързани с особени права, и по-специално подчинени облигации, да прекрати правоотношението и да се разплати с носителите на права
7) Същият извод ли следва, ако се прилага член 15 от Директива 2011/35?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/14: Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
1) Попада ли предявеното от дружествата Aertssen искане за конституиране като граждански ищец по смисъла на член 63 и сл. от белгийския наказателно-процесуален кодекс с оглед на начина на подаването му и на фазата, в която се намира производството, в материалното приложно поле на Регламент № 44/2001?
2) Трябва ли член 27, параграф 1 от регламента да се тълкува в смисъл, че дадено дело е заведено по смисъла на тази разпоредба пред чуждестранен (в настоящия случай белгийски) съд и когато пред белгийския съдия-следовател е било подадено искане за конституиране на граждански ищец и предварителното следствие все още не е приключено?
3) При утвърдителен отговор, към кой момент делото, което е било образувано с подаването на искане за конституиране като граждански ищец, се счита за целите на член 27, параграф 1 и член 30 от Регламент № 44/2001 за заведено и/или съдът — за сезиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.