Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-357/14: Electrabel и Dunamenti Erőmű/Комисия, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Допустимо ли е Electrabel SA да подаде жалба пред Съда, въпреки че не е била страна в първоинстанционното производство?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че разглежданото споразумение за изкупуване на електроенергия представлява нова помощ, без първо да провери дали то изобщо съставлява държавна помощ?
Меродавна ли е датата на присъединяване на Унгария към Европейския съюз за преценката дали разглежданото споразумение представлява държавна помощ?
Осигурява ли разглежданото споразумение предимство на жалбоподателя по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, като се вземат предвид обстоятелствата около приватизацията и евентуалното възстановяване на помощта чрез продажбата на предприятието?
Може ли задължението на MVM за минимално изкупуване да се счита за предимство, без да е установено наличие на структурен риск?
Правилен ли е методът, използван от Комисията за изчисляване на размера на подлежащата на възстановяване помощ, и осъществил ли е Общият съд необходимия съдебен контрол върху този метод?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/14: Trijber, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Следва ли да се приеме, че превозът на пътници с открит рибарски кораб по вътрешните водни пътища на Амстердам, при който по-специално срещу възнаграждение се предлага извършването на обиколни турове или корабът се отдава под наем за празнични поводи, какъвто е разглежданият случай, представлява услуга, към която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123, като се отчита предвидената в член 2, параграф 2, буква г) от тази директива дерогация за услугите в областта на транспорта?
От разпоредбата на член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2006/123 следва ли, че когато броят на разрешенията е ограничен поради наложителни причини, свързани с обществения интерес, след като се вземе предвид и целта на тази директива — да се осигури свободен достъп до пазара на услуги — трябва да бъде ограничен също така и срокът на валидност на разрешенията, или това решение е предоставено на преценката на компетентните органи на съответната държава членка?
В случай че доставчикът на услугите може да се позовава на разпоредбите от глава III от Директива 2006/123, член 10, параграф 2, буква в) от тази директива допуска ли да се предвиди изискване като разглежданото в конкретния спор, което позволява на лицето, стопанисващо витрини за проституция, да отдава почасово помещения под наем само на такива проституиращи лица, които могат да общуват с него на разбираем за него език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/14: ERSTE Bank Hungary, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО национално производство, съгласно което при неизпълнение от страна на потребителя на задължение, поето по силата на акт, надлежно изготвен от нотариус, сключилата договор с потребителя страна може да претендира посочена от нея сума посредством отбелязване, че документът подлежи на изпълнение, без да е необходимо да се провежда състезателно съдебно производство, в което би могъл да бъде разгледан неравноправният характер на клаузите на договора, служещ за основание на отбелязването?
Може ли в рамките на посоченото производство потребителят да иска заличаване на вече направеното отбелязване, че документът подлежи на изпълнение, изтъквайки, че не е разгледан неравноправният характер на договорните клаузи, служещи за основание на отбелязването, при положение че съгласно решение по дело C‑472/11 в рамките на съдебно производство съдът следва да уведоми потребителя за неравноправните клаузи, чието наличие е установил?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/14: Bara и др., Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Трябва ли членове 10, 11 и 13 от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални мерки като разглежданите в главното производство, които позволяват на структура на публичната администрация на държава членка да предаде лични данни на друга структура на публичната администрация и последващото им обработване, без съответните физически лица да са били уведомени за това предаване на данни и за това обработване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/14: Weltimmo, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава членка, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава членка, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от тази директива в смисъл, че унгарският надзорен орган не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава членка, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се на унгарска територия, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държава членка, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването обстоятелството, че собствениците на установеното в Словакия предприятие пребивават в Унгария?
Ако от отговора на предходните въпроси следва, че унгарският надзорен орган може да предприеме действия, но че трябва да прилага не само националното право, а правото на държавата членка по място на установяване, трябва ли член 28, параграф 6 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на държавата членка по мястото на установяване унгарският орган за защита на данните може да упражни само правомощията, предвидени в член 28, параграф 3 от Директива 95/46, и че поради това не може да наложи глоба?
Може ли да се приеме, че понятието „adatfeldolgozás“ (технически операции по обработване на данни), използвано в текста [на унгарски език] на член 4, параграф 1, буква а), а също и на член 28, параграф 6 от Директива 95/46, е идентично съгласно терминологията на тази директива на понятието „adatkezelés“ (обработване на данни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/14: Doc Generici, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Трябва ли член 3, параграф 2, буква a) от Регламент № 297/95 да се тълкува в смисъл, че по отношение на промените на разрешения за търговия от тип I — и по-специално, що се отнася до главното производство, от тип IA — когато са налице идентични промени, отнасящи се до няколко разрешения за търговия на един и същ притежател, се дължи една-единствена такса в посочения в тази разпоредба размер, или толкова такси, колкото са разрешенията, в които е направена промяна?
При условията на настоящото производство налице ли е задължение, както приема запитващата юрисдикция, или възможност за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/14: Grüne Liga Sachsen и др., Заключение от 24 септември 2015 г.
1. Трябва ли член 6, параграф 2 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че преди изпълнението на проект за строителство на мост, който е разрешен преди включването на дадена територия в списъка на териториите от значение за Общността и който не е непосредствено свързан с управлението на територията, следва да се извърши оценка на въздействието му върху територията, ако територията е включена в списъка след издаването на разрешението, но преди започване на изпълнението, и преди издаването на разрешението е била извършена единствено оценка на риска или предварителна оценка?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли при последващата оценка националният орган да съблюдава изискванията на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията включително когато е искал превантивно да ги вземе предвид при предхождащата издаването на разрешение оценка на риска или предварителна оценка?
3. При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос:
Какви изисквания следва да се поставят съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията към последващата оценка на издадено за даден проект разрешение и към кой момент следва да се отнесе оценката?
4. В рамките на допълнително производство, което служи за отстраняване на установени нередности при последващата оценка по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията или оценката за въздействие по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, трябва ли със съответни изменения на изискванията за оценка да се вземе предвид, че съоръжението е можело да бъде построено и въведено в експлоатация, тъй като решението за одобряване на плана се изпълнява незабавно и молбата за постановяване на обезпечителни мерки е отхвърлена без възможност за обжалване
Това важи ли при всички случаи за необходимата последваща оценка на алтернативите в рамките на решение по член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/14: KPN, Съдебно решение от 17 септември 2015 г.
Допуска ли член 28 от Директивата за универсалната услуга регулирането на тарифи, без анализ на пазара да е показал, че дадено предприятие разполага със значителна пазарна сила по отношение на регулираната услуга, при положение че трансграничното набиране на негеографски телефонни номера е технически напълно възможно и единствената пречка за достъпа до тези номера се състои в прилагането на тарифи, при които повикването към негеографски номер е по-скъпо от повикването към географски номер?
При утвърдителен отговор на първия въпрос […] възникват следните два въпроса:
Важи ли правомощието за регулиране на тарифите и когато по-високите тарифи се отразяват само в ограничена степен на обема на повикванията към негеографски номера?
В каква степен националният съд има право на преценка дали дадена мярка относно тарифите, която е необходима съгласно член 28 от Директивата за универсалната услуга, не е непропорционално тежка за оператора на транзитен трафик предвид преследваните с нея цели?
Оставя ли член 28, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга открита възможността посочените в тази разпоредба мерки да се предприемат от друг орган, който е различен от упражняващия правомощието по член 13, параграф 1 от Директивата за достъпа [НРО], а на последния да е възложено само да ги прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-548/14: Arnoldo Mondadori Editore/СХВП, Определение от 17 септември 2015 г.
Правилно ли е тълкувана и приложена нормата на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно необходимостта стоките или услугите, предмет на двете марки, да са идентични или сходни, за да се установи вероятност за объркване?
Правилно ли са приложени кумулативните условия по член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно реномето на по-ранната марка, установяването на връзка между марките в съзнанието на обществеността и последващата оценка на неправомерна облага или вреда?
Подлежат ли на съдебен контрол във фазата на касационно обжалване фактическите преценки на Общия съд относно сходството на стоките и услугите, реномето и отличителния характер на по-ранната марка, и съществуването на връзка между марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-548/14: Arnoldo Mondadori Editore/СХВП, Определение от 17 септември 2015 г.
Може ли при обжалване пред Съда да бъде допуснато основание, свързано с неправилна преценка на фактите и доказателствата, и при какви условия?
Прилага ли се вероятността от объркване като основание за отказ на регистрация на марка на Общността само при наличие на сходство между стоките или услугите?
При какви условия по-ранна марка с репутация може да се ползва със защита и за несходни стоки или услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.