Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-64/14: ЕЦБ/von Storch и др., Определение от 9 ноември 2016 г.
Включва ли възнаграждението на адвокат на институция на Съюза необходим разход по смисъла на член 144 от Процедурния правилник, ако същата разполага със собствени ресурси за правна защита?
Какви критерии следва да се прилагат при определяне размера на възстановимите разноски по съдебно производство пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/15: Vilkas, Заключение от 27 октомври 2016 г.
1) Предвижда и/или позволява ли член 23 от Рамковото решение повече от веднъж да се насрочи нова дата за предаване?
2) При утвърдителен отговор, отнася ли се това за някое или за всички от следните положения, а именно когато предаването на издирваното лице вече не може да се извърши в определения в параграф 2 срок поради обстоятелства извън контрола на държавите членки, което води до насрочването на нова дата за предаване, и за тези обстоятелства
(i) е установено, че съществуват и към момента; или
(ii) вече не съществуват, но могат да възникнат отново; или
(iii) вече не съществуват, но са възникнали други такива обстоятелства, поради които предаването на издирваното лице не е извършено, или има вероятност да не се извърши в изисквания срок, определен с оглед на новата дата за предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-613/14: James Elliott Construction, Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.
1) a)
Когато клаузите на частноправен договор задължават страна да достави продукт, произведен в съответствие с национален стандарт, приет в приложение на европейски стандарт, изготвен въз основа на мандат от Европейската комисия съгласно разпоредбите на [Директива 89/106/ЕИО], може ли да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на този стандарт от Съда на Европейския съюз на основание член 267 ДФЕС?
б) Ако отговорът на въпрос 1(а) е положителен, изисква ли стандарт EN 13242:2002 спазването или нарушаването му да бъде установявано единствено въз основа на изпитване в съответствие с (невъзложени) стандарти, приети от CEN (Европейски комитет за стандартизация) и посочени в EN 13242:2002, и дали такова изпитване се извършва към момента на производството и/или доставката; или е възможно нарушаването на този стандарт (и в съответствие с това нарушаването на договора) да бъде установено въз основа на изпитване, проведено по-късно, ако резултатите от това изпитване логически доказват нарушаване на стандарта?
2) При разглеждането на частноправен иск за нарушаване на договор във връзка с продукт, произведен в съответствие с европейски стандарт, разработен въз основа на мандат от Европейската комисия съгласно [Директива 89/106] относно строителните продукти, длъжен ли е националният съд да откаже да приложи разпоредбите от националното право, включващи [съществуването на изплицитни договорни] условия за годност за предлагане на пазара и пригодност за определена цел или определено качество, въз основа на това, че било правните разпоредби, било тяхното прилагане създават стандарти или налагат технически спецификации или изисквания, които не са били нотифицирани в съответствие с разпоредбите на [Директива 98/34/ЕО]?
3) Длъжен ли е национален съд, който разглежда иск за [неизпълнение] на частноправен договор, породен от твърдяно нарушаване на клауза за годност за предлагане на пазара или пригодност за използване (включена в договора между страните по силата на нормативен акт, която страните не са променили и не са се отказали да прилагат) по отношение на продукт, произведен в съответствие със стандарт EN 13242:2002, да презумира, че този продукт е с годно за пазара качество и е пригоден за използване според предназначението му, и ако е така, може ли такава презумпция да бъде оборена само чрез доказване на несъответствие със стандарт EN 13242:2002 чрез изпитвания, проведени в съответствие с изпитванията и протоколите, посочени в стандарт EN 13242:2002, и проведени към момента на доставката на продукта?
4) Ако отговорите на въпроси 1(a) и 3 са положителни, предвиден ли е от или съгласно стандарт EN 13242:2002 лимит за общото съдържание на сяра в скалните материали, така че съответствието с такъв лимит да е изискуемо, inter alia, за да породи презумпция за пригодност за предлагане на пазара или пригодност за използване?
5) Ако отговорите на въпроси 1(a) и 3 са положителни, необходимо ли е доказване, че продуктът носи маркировката „СЕ“, за да може да се извърши позоваване на презумпцията, създадена с приложение ZA към стандарт EN 13242:2002 и/или член 4 oт [Директива 89/106]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/15: D., Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.
1) Приложим ли е член 15 от Регламент № 2201/2003 по отношение на основани на публичното право искания във връзка със закрила на детето, направени от местен орган в държава членка, в случаите, когато приемането на компетентността от съд на друга държава членка ще направи необходимо образуването на отделно производство от различен орган, в съответствие с различен правен ред и вероятно свързано с различна фактическа обстановка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в каква степен и изобщо трябва ли съдът да вземе предвид вероятните последици от уважаването на искането по член 15 по отношение на правото на свободно движение на засегнатите лица?
3) Ако понятието „[висш] интерес на детето“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 се отнася само до избора на съд, какви други фактори, които не са били вече взети предвид при преценката дали друг съд е „по-подходящ“, може да вземе предвид съдът в това отношение?
4) Може ли за целите на член 15 от Регламент № 2201/2003 съдът да вземе предвид материалното право, процесуалните разпоредби или съдебната практика на съответната държава членка?
5) В каква степен за целите на член 15 от Регламент № 2201/2003 националният съд следва да вземе предвид конкретните обстоятелства по делото, включително желанието на майката да се премести извън обсега на действие на социалните служби в нейната държава по произход, след което да роди детето си под юрисдикцията на друга държава, чиято социална система тя счита за по-благоприятна?
6) Кои въпроси по-специално трябва да разгледа националният съд, когато определя кой съд е най-подходящ да разгледа делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-220/15: Комисия/Германия, Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.
Съвместимо ли е изискването за предварително нотифициране на пиротехнически изделия пред национален орган като условие за достъп до пазара с член 6, параграф 1 от Директива 2007/23/ЕО?
Допустимо ли е национален орган да разполага с правомощие да проверява и изменя инструкциите за употреба на пиротехнически изделия, които вече са преминали оценка на съответствието по Директива 2007/23/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/15: Bionorica/Комисия, Определение от 26 октомври 2016 г.
Кога е налице достатъчно непосредствен правен интерес по смисъла на член 40, параграф 2 от Статута на Съда на Европейския съюз за целите на допустимостта на встъпване като подпомагаща страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-679/15: Ultra-Brag, Заключение от 26 октомври 2016 г.
1) Следва ли член 202, параграф 3, първо тире от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че юридическо лице става длъжник по митническо задължение съгласно член 202, параграф 3, първо тире от [Митническия кодекс], когато негов служител, който не е законният му представител, действайки в рамките на правомощията си, е извършил неправомерно въвеждане?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 202, параграф 3, второ тире от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че:
а) юридическо лице участва в неправомерно въвеждане (дори) когато негов служител, който не е законният му представител, действайки в рамките на правомощията си, е взел участие в това неправомерно въвеждане, и
б) преценката, че субективният признак на състава — „които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят“ — е изпълнен по отношение на юридически лица, участвали в неправомерно въвеждане, следва да се извърши по отношение на физическото лице, на което е била възложена операцията, включително когато то не е законният представител на юридическото лице?
3) При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:
Следва ли член 212а от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че преценката дали поведението на участник в неправомерно въвеждане предполага измамливи действия или видима небрежност, в случая на юридическо лице следва да се основава единствено на поведението на юридическото лице или на неговите органи, или следва да се основава на поведението на наето от него физическо лице, на което е възложено да извърши тази операция в рамките на поверените му функции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-429/15: Danqua, Съдебно решение от 20 октомври 2016 г.
Следва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че допуска национална процедура като разглежданата в главното производство, която поставя молба за предоставяне на статут на субсидиарна закрила в зависимост от преклузивен срок от петнадесет работни дни, считано от уведомяването от компетентния орган за възможността за отхвърления кандидат за убежище да подаде подобна молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/15: Nigl и др., Съдебно решение от 12 октомври 2016 г.
Независими предприемачи (данъчнозадължени лица) ли са състоящи се от различни членове на едно семейство три обединения на лица, които действат самостоятелно като такива в отношенията си с техните доставчици и с публичните органи, притежават собствени производствени средства (с изключение на два актива), но продават продуктите си главно под обща марка чрез капиталово дружество, чиито дялове се държат от членовете на обединенията на лица и от други членове на семейството?
В случай че трите обединения на лица следва да се приемат за трима независими предприемачи (данъчнозадължени лица), за тях прилага ли се като винопроизводители и съответно като земеделски производители режимът на единна данъчна ставка за земеделски производители, при положение че за всяко от тези работещи в икономическо сътрудничество помежду си обединения на лица поотделно се прилага режимът на единна данъчна ставка за земеделски производители, но съгласно националното право поради големината на предприятието и правноорганизационната форма този режим не се прилага за капиталовото дружество, отделното обединение на лица, състоящо се от членовете на трите обединения на лица, или отделното обединение на лица, състоящо се от капиталовото дружество и от членовете на трите обединения на лица?
В случай че прилагането на режима на единна данъчна ставка за земеделски производители принципно се изключва за трите обединения на лица, то това изключване:
а) поражда ли обратно действие, или
б) поражда действие само за в бъдеще, или
в) не поражда действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.