Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-339/15: Vanderborght, Заключение от 8 септември 2016 г.
1) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
2) Следва ли забраната за рекламиране на грижи за устната кухина и на дентални услуги да се разглежда като „разпоредба относно здравеопазването и безопасността на продуктите“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директивата за нелоялни търговски практики
3) Трябва ли Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 8d от Кралския указ от 1934 г., в който са описани подробно изискванията за дискретност, на които трябва да отговаря предназначена за обществеността табела пред кабинет по дентална медицина
4) Трябва ли Директивата за електронната търговия да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която забранява абсолютно на всички лица да рекламират в каквато и да било форма грижи за устната кухина или дентални услуги, както и търговска реклама в електронна форма (уебсайт), както е предвидено в член 1 от Закона от 1958 г.
5) Как следва да се тълкува понятието „услуги на информационното общество“, дефинирано в член 2, буква а) от Директивата за електронната търговия във връзка с член 1, параграф 2 от Директива 98/34/ЕО
6) Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага пълна забрана на рекламирането на дентални услуги с цел закрила на общественото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/15: Wortmann, Заключение от 8 септември 2016 г.
Трябва ли член 241 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че с оглед на закрепения в правото на Съюза принцип на ефективност националното право, към което препраща тази разпоредба, трябва да предвижда олихвяване на възстановяваните суми за вносни сборове от момента на плащането на сборовете до момента на възстановяването им, включително когато правото на възстановяване не е предявявано пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/15: Pešková и Peška, Заключение от 28 юли 2016 г.
1) Как следва да се квалифицира сблъсък на самолет с птица — като „събитие“ по смисъла на точка 22 от решение от 22 декември 2008 г. [Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771], като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 […] от Регламент[…] № 261/2004 […], или [такъв сблъсък] не може да се квалифицира с нито едно от тези понятия?
2) Ако сблъсъкът между самолет и птица представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Р]егламент [№ 261/2004], могат ли превантивни контролни механизми, установени по-специално около летищата (например за отблъскване на птици чрез звукови средства, сътрудничество с орнитолози, отстраняване на местата, където птиците обикновено се събират или летят, отблъскването им чрез светлинни средства и др.), да се считат за разумни мерки, които въздушният превозвач трябва да предприеме с цел предотвратяване на подобен сблъсък
Какво в настоящия случай представлява „събитие“ по смисъла на точка 22 от решениe [от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771)]?
3) Ако сблъсък на самолет с птица представлява „събитие“ по смисъла на точка 22 от решениe [от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann (C‑549/07, EU:C:2008:771)], може ли да се приеме, че такъв сблъсък е „събитие“ и по смисъла на съображение 14 от [Р]егламент [№ 261/2004], и може ли в такъв случай поредицата от технически и административни мерки, които даден въздушен превозвач трябва да предприеме вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, да се считат за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [този] регламент?
4) Ако поредицата от технически и административни мерки, предприети вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображение 14 от [Р]егламент [№ 261/2004], може ли да се изисква като разумна мярка при планирането на полети въздушният превозвач да взема предвид евентуалната необходимост от предприемане на такива технически и административни мерки вследствие на сблъсък на самолета с птица и да предвижда това обстоятелство в разписанието на полета?
5) Как трябва да се прецени задължението на въздушния превозвач да плати обезщетение, предвидено в член 7 от [Р]егламент [№ 261/2004], в случаите, в които закъснението е причинено не само от административни и технически мерки, предприети вследствие на сблъсък на самолет с птица, независимо че той не е довел до повреда на самолета, но в значителна степен и от отстраняване на технически проблем, който не е свързан с този сблъсък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/14: Masterrind, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
Трябва ли разпоредбата на глава V, точка 1.4, буква г) от приложение I към Регламент № 1/2005, съгласно която след 14-часово пътуване на животните трябва да се даде период на почивка най-малко от един час, достатъчен по-специално за да бъдат напоени и, ако е необходимо, нахранени, преди да могат да бъдат транспортирани отново за още 14 часа, да се тълкува в смисъл, че етапите на пътуване могат да бъдат прекъсвани и от почивка с продължителност над един час или от няколко почивки, поне една от които е най-малко един час?
Обвързани ли са разплащателните агенции на държавите членки от вписването, извършвано от официалния ветеринарен лекар на изходния пункт съгласно член 2, параграф 3 от Регламент № 817/2010, така че законосъобразността на вписването [в отрицателен смисъл] да може да се проверява само от органа, който отговаря за действията [на посочения ветеринарен лекар], или това вписване представлява обикновена административна формалност, която може да бъде оспорена само едновременно с обжалването на постановеното от разплащателната агенция решение по същество, посредством допустимите за това способи за защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/15: Hemming и др., Заключение от 28 юли 2016 г.
В случаите, когато кандидат за предоставяне или подновяване на лиценз за секскино или сексмагазин трябва да заплати такса, съставена от две части: едната, свързана с администрирането на молбата и неподлежаща на възстановяване, а другата — за управление на лицензионния режим и подлежаща на възстановяване при отхвърляне на молбата:
1) изискването за заплащане на такса, включваща втората, подлежаща на възстановяване част, достатъчно ли е с оглед на правото на Съюза, за да се приеме, че ответниците са заплатили разноски във връзка със своето участие, които противоречат на член 13, параграф 2 от Директива[та за услугите], тъй като размерът на тази такса надхвърля разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбата?
2) заключението, че изискването за плащане на такава такса би следвало да се разглежда като включващо разноски — или евентуално разноски, надхвърлящи разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбата — зависи ли от други обстоятелства (и ако да, от какви), като например:
a) доказателства, че заплащането на втората, подлежаща на възстановяване част, води или има вероятност да доведе до разноски или загуби за кандидата,
б) размера на втората, подлежаща на възстановяване част, и периода на задържането ѝ, преди да бъде възстановена, или
в) всяко намаляване на разходите на Westminster City Council за разглеждане на молбите (и следователно на неподлежащата на възстановяване част) в резултат на изискване за предварително заплащане от всички кандидати на такса, съставена от двете части?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/15: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
1) Приложимото право към иск за преустановяване на нарушение по смисъла на Директива 2009/22 трябва ли да се определи съгласно член 4 от Регламент „Рим II“, когато искът е насочен срещу използването на недопустими договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, и по-специално в държавата на сезирания съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли за държава, в която е настъпила вредата (член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“), да се счита всяка държава, към която е насочена търговската дейност на предприятието ответник, така че когато компетентният да предяви иск субект се противопостави на използването на процесните клаузи в търговските отношения с потребителите, пребиваващи в тази държава, тези клаузи да е необходимо да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата на сезирания съд?
б) Налице ли е явно по-тясна връзка (член 4, параграф 3 от Регламент „Рим II“) с правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник, когато общите търговски условия на това предприятие предвиждат, че за сключените от него договори се прилага правото на тази държава?
в) Една такава клауза за избор на приложимо право налага ли по други причини спорните договорни клаузи да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Как тогава следва да се определи правото, приложимо към иска за преустановяване на нарушение?
4) Независимо от отговора на предходните въпроси:
a) Трябва ли включената в общи условия клауза — съгласно която за сключен при електронната търговия договор между потребител и предприятие, установено в друга държава членка, следва да се приложи правото на държавата по седалището на това предприятие — да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
б) Обработването на лични данни от предприятие, което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, подчинено ли е съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 — независимо от приложимото иначе право — единствено на правото на държавата членка, където е седалището на предприятието, в рамките на което се извършва обработването, или това предприятие е длъжно да спазва и законодателството за защита на данните на държавите членки, към които е насочена търговската му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/15: Verein für Konsumenteninformation, Заключение от 21 юли 2016 г.
1. Действа ли бюро за събиране на задължения, което във връзка с търговската си дейност по събиране на вземания предлага сключването на споразумения за плащане чрез вноски от името на своите възложители, начислявайки за дейността си разходи, които в крайна сметка се поемат от [кредитополучателите], като „кредитен посредник“ по смисъла на член 3, буква е) от [Директива 2008/48]?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Споразумението за плащане чрез вноски, сключено между [кредитополучател] и неговия [кредитодател] с посредничеството на бюро за събиране на задължения, представлява ли „разсрочено плащане […], за което не се начисляват разходи“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква й) от Директива 2008/48/ЕО, когато с него [кредитополучателят] поема задължение единствено за плащане на неиздължено вземане, както и на такива лихви и разходи, които в резултат на неизпълнението си и без това щеше да е длъжен да заплати по силата на закона — т.е. и без такова споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/15: Verband Sozialer Wettbewerb, Съдебно решение от 14 юли 2016 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на този регламент се прилагат и към хранителните и здравните претенции, които се съдържат в търговско съобщение с цел реклама на храни, които следва да бъдат доставяни като такива на крайния потребител, когато търговското съобщение или рекламата е насочено или насочена само към специалисти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/14: Wrocław – Miasto na prawach powiatu, Съдебно решение от 14 юли 2016 г.
Допустимо ли е в светлината на член 25 от Директива 2004/18 в спецификацията на обществена поръчка възлагащият орган да посочи, че спечелилият оферент ще бъде длъжен да извърши със собствени сили най-малко 25 % от работата по поръчката?
При отрицателен отговор, прилагането на описаното в първия въпрос изискване в процедурата по възлагане на обществена поръчка съставлява ли нарушение на разпоредбите на правото на Съюза, което да обосновава извършването на финансова корекция по реда на член 98 от Регламент № 1083/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/15: Eco-Emballages, Заключение от 13 юли 2016 г.
1) Включва ли понятието за опаковка, определено в член 3 от Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки, изменена с Директива 2004/12/ЕО, „шпулите“ (ролки, тръби и цилиндрични вложки), около които се навиват гъвкави материали като хартия или пластмасово фолио, продавани на потребителите?
2) Предвид включването на „шпулите“ (ролки, тръби и цилиндрични вложки), около които се навиват гъвкави материали като хартия или пластмасово фолио, продавани на потребителите, сред примерите за опаковки, съобразена ли е Директива 2013/2/ЕС на Комисията от 7 февруари 2013 г. с понятието за опаковка, определено в член 3 от Директива 94/62/ЕО от 20 декември 1994 г., и превишава ли се с тази директива обхватът на възложените на Европейската комисия изпълнителни правомощия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.