Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-360/18: Cargill Deutschland, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли възстановяването на налозите върху производството в сектора на захарта, за които съгласно Регламент […] № 1360/2013 […] следва да бъдат направени различни изчисления от предишните, да се извърши, в светлината на принципите на равностойност и на ефективност, съгласно националното законодателство, и по-специално при прилагане на предвидената там погасителна давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/18: Facebook Ireland и Schrems, Заключение от 19 декември 2019 г.
1) В случай че от частно дружество от държава членка на [Съюза] се предават лични данни към частно дружество в трета държава за търговски цели съгласно [Решение 2010/87] и тези данни могат да се обработват допълнително в третата държава от нейните органи за цели, свързани с националната сигурност, но също така и за целите на поддържането на обществения ред и провеждането на външната политика на третата държава, прилага ли се правото на Съюза (включително Хартата) по отношение на предаването на данните, независимо от разпоредбите на член 4, параграф 2 ДЕС във връзка с националната сигурност и разпоредбите на член 3, параграф 2, първо тире от [Директива 95/46] във връзка с обществената сигурност, отбраната и държавната сигурност?
6) а)
Каква е степента на защита, която следва да се осигури по отношение на личните данни, които се предават на трета държава съгласно стандартни договорни клаузи, приети в съответствие с решение на Комисията съгласно член 26, параграф 4 от Директива [95/46], в светлината на разпоредбите [на тази директива], и по-специално членове 25 и 26 [от нея], разглеждани във връзка с Хартата?
7) От обстоятелството, че стандартните договорни клаузи се прилагат само между износителя на данни и вносителя на данни и не обвързват националните органи на трета държава, които могат да изискват от вносителя на данни да предоставя на службите за сигурност за допълнителна обработка личните данни, предавани съгласно предвидените в Решение [2010/87] клаузи, следва ли, че тези клаузи не предоставят достатъчно гаранции, както се изисква от член 26, параграф 2 от Директива [95/46]?
8) Ако вносител на данни от трета страна е обект на надзорни норми, които според [надзорен орган] са в противоречие със стандартните договорни клаузи или с членове 25 и 26 от Директива [95/46] и/или с Хартата, длъжен ли е [надзорният орган] да използва своите изпълнителни правомощия съгласно член 28, параграф 3 от Директива [95/46], за да спре потока от данни, или упражняването на тези правомощия е ограничено единствено до изключителни случаи в светлината на съображение 11 от [Решение 2010/87], или [надзорният орган] може да използва правото си на преценка, за да не спира потока от данни?
11) Решение [2010/87] нарушава ли членове 7, 8 и/или 47 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/18: Rust-Hackner, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96, член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че срокът за упражняване на правото на отказ от договор за застраховка „Живот“ започва да тече от момента, когато титулярят на полица е бил информиран, че договорът е сключен, дори и когато предоставената му от застрахователното предприятие информация или не уточнява, че приложимото към договора национално право не предвижда каквото и да било изискване за форма за упражняването на правото на отказ, или посочва изисквания за форма, които в действителност приложимото към договора национално право не предвижда?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 да се тълкува в смисъл, че ако застрахователното предприятие не е дало на титуляря на полица информация относно правото му на отказ или пък му е дало информация, която е погрешна до такава степен, че го е лишила от възможността да упражни правото си на отказ по същество при същите условия като тези, от които би се възползвал, ако информацията беше вярна, срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, дори и ако титулярят на полица е узнал по друг начин за съществуването на правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 и член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкуват в смисъл, че след прекратяването на договора и изпълнението на всички произтичащи от него задължения, и по-специално след плащането от застрахователното предприятие на откупната стойност, титулярят на полица все още може да упражни правото си на отказ, ако приложимото по отношение на договора право не урежда правните последици от липсваща или погрешна информация относно правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която застрахователното предприятие е длъжно да изплати на титуляр на полица, упражнил правото си на отказ, само откупната стойност?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда тригодишен давностен срок, в който упражнил правото си на отказ титуляр на полица може да предяви правото си на възнаградителни лихви върху върнатите му като недължимо платени суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-708/18: Asociaţia de Proprietari bloc M5A-ScaraA, Съдебно решение от 11 декември 2019 г.
Следва ли членове 8 и 52 от Хартата, както и член 7, буква е) от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, а именно член 5, параграф 2 от [Закон № 677/2001] и член 6 от [Решение № 52/2012 на ANSPDCP], която предвижда възможността да се извършва видеонаблюдение с цел да се осигури охраната и защитата на лица, вещи и ценности, както и с цел защитата на законни интереси без съгласието на засегнатите лица?
Следва ли членове 8 и 52 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че ограниченията на правата и свободите в резултат на видеонаблюдението са в съответствие с принципа на пропорционалност, както и с изискването да са „необходими“ и да отговарят на „цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“, когато администраторът има възможност да вземе други мерки за защита на съответния законен интерес?
Следва ли член 7, буква е) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че „законният интерес“ на администратора трябва да е доказан, както и да е възникнал и все още съществуващ към момента на обработването на данните?
Следва ли член 6, параграф l, буква д) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че обработването на данни (видеонаблюдение) е прекомерно и не е адекватно, когато администраторът има възможност да вземе други мерки за защита на съответния законен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-667/18: Orde van Vlaamse Balies и Ordre des barreaux francophones и germanophone, Заключение от 11 декември 2019 г.
Следва ли понятието „[съдебно производство]“ в член 201, параграф 1, буква а) от Директива [2009/138] да се тълкува в смисъл, че включва и процедурите за извънсъдебна и съдебна медиация по смисъла на членове 1723/1—1737 от [Съдебния кодекс]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/18: Blue Air – Airline Management Solutions, Заключение от 21 ноември 2019 г.
1) Правилно ли е тълкуването, че Решение № 565/2014/ЕС произвежда пряко правни последици под формата, от една страна, на права на граждани на трети страни да не подлежат на изискването за виза за влизането им в държавата членка на дестинация, и от друга страна, на задължение за въпросната държава членка на дестинация да не изисква такава виза, ако те притежават виза или разрешение за пребиваване, включени в списъка на онези, за които важи взаимното признаване въз основа на Решение № 565/2014/ЕС, което държавата членка на дестинация е поела задължението да прилага?
2) Ако въздушен превозвач на летището на държавата членка на заминаване, пряко или/и чрез своите упълномощени представители и агенти, откаже достъп на борда на пътник, позовавайки се на отказа на органите на държавата членка на дестинация да разрешат влизането му в тази държава поради твърдяна липса на входна виза (visa), може ли да се счита, че въздушният превозвач изпълнява функцията и действа като еманация на съответната държава (emanation of State), така че претърпелият вреди пътник да може да му противопостави Решение № 565/2014/ЕС пред съда на държавата членка на заминаване, за да докаже, че е имал правото да влезе без допълнителна виза и да поиска парично обезщетение за нарушаването на това право и следователно за нарушаването на договора му за превоз?
3) Може ли въздушен превозвач, пряко или/и чрез своите упълномощени представители и агенти, да откаже достъп на борда на гражданин на трета страна въз основа на решение на органите на държавата членка на дестинация да се откаже влизане на територията на тази държава членка, без преди това да е било издадено или/и предадено на горепосочения гражданин аргументирано решение в писмен вид за отказа за влизане (вж. член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2016/399, предишен член 13 от Регламент (ЕО) № 562/2006, предвиждащ издаването на аргументирано решение за отказа за влизане), за да бъде гарантирано спазването на основните права, и по-специално на съдебната защита на правата на претърпелия вреди пътник (вж. член 4 от същия регламент)?
4) Трябва ли член 2, [буква] й) от Регламент (ЕО) № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че от приложното му поле се изключва случаят на отказан достъп на борда на пътник всеки път когато въздушният превозвач вземе подобно решение въз основа на твърдени „неподходящи документи за пътуване“
Правилно ли е тълкуването, че отказаният достъп на борда попада в приложното поле на Регламента, ако въз основа на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай бъде постановено съдебно решение, че документите за пътуване са били подходящи и отказаният достъп на борда е бил неоснователен или неправомерен поради нарушаване на европейското право?
5) Може ли пътник да бъде лишен от правото на обезщетение, предвидено в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, чрез позоваване на клауза за освобождаване от отговорност или за ограничаване на отговорността на въздушния превозвач в случай на твърдени неподходящи документи за пътуване, когато такава клауза съществува в обичайните и предварително публикувани условия за упражняване или/и предоставяне на услуги от въздушен превозвач
Допуска ли член 15 във връзка с член 14 от същия регламент прилагането на такива рестриктивни клаузи и/или клаузи за освобождаване от отговорност на въздушния превозвач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-454/18: Baltic Cable, Заключение от 14 ноември 2019 г.
1. Приложим ли е член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] във всички случаи, при които лице получава приходи, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, независимо от конкретните обстоятелства, или е приложим само в случаите, когато лицето, което получава приходите, е оператор на преносна система съгласно определението в член 2, [точка] 4 от [Директива 2009/72]?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] е приложим само към оператори на преносни системи, представлява ли оператор на преносна система предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод?
3. Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] следва да се прилага спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, могат ли разходите във връзка с експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод във всички случаи да се считат за мрежови инвестиции за поддържане или увеличаване на преносен капацитет, както е посочено в член 16, параграф 6, първа алинея, буква б)?
4. Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] следва да се прилага към предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, може ли регулаторният орган, съгласно член 16, параграф 6, втора алинея от [Регламент № 714/2009], да одобри предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, което има методика за фиксиране на тарифи, но няма клиенти, които извършват директни плащания с мрежови такси (тарифи), които могат да бъдат намалени, да използва приходи от разпределението на междусистемните електропроводи, за да реализира печалба или, ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, за да експлоатира и поддържа?
5. Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] следва да се прилага спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, а отговорът на третия и четвъртия въпрос означава или че дружеството не може да използва приходи, произтичащи от разпределението на междусистемните електропроводи, за експлоатация или поддържане, или за реализиране на печалба, или че предприятието може да използва приходите за експлоатация или поддръжка, но не и за реализиране на печалба, противоречи ли прилагането на член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, на принципа на пропорционалност в правото на Съюза или на друг приложим принцип?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/17: ADR Center/Комисия, Заключение от 7 ноември 2019 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 299 ДФЕС и член 79 от Финансов регламент № 966/2012 относно правомощието на Комисията да приема решения, които представляват изпълнително основание, с оглед на събирането на договорни вземания
Нарушение на принципите на правото на Съюза относно допустимостта на разходите, по-специално прекалено стриктно и непропорционално тълкуване на принципа, според който Съюзът може да субсидира само действително направени разходи
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.