Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-234/18: “AGRO IN 2001”, Заключение от 31 октомври 2019 г.
1. Следва ли чл. 1(1) от Директива 2014/42 […], предвиждащ установяване „на минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация […],“ да се тълкува в смисъл, че дава право на [държавите членки] да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?
2. Следва ли от нормата на чл. 1(1), като се има предвид и нормата на чл. 4(1) от Директива 2014/42 […], че е достатъчно единствено образуване на наказателно производство срещу лицето, чието имущество е предмет на конфискацията, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация?
3. Допустимо ли е разширително тълкуване на основанията по чл. 4(2) от Директива 2014/42 […], при които е допустима гражданска конфискация, неоснована на присъда?
4. Следва ли чл. 5(1) от Директива 2014/42 […] да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето, може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението?
5. Следва ли правилото на чл. 6(1) от Директива 2014/42 […] да се тълкува като уреждащо конфискация от трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация или като допълнителна мярка на разширена конфискация?
6. Следва ли правилото на чл. 8(1) от Директива 2014/42 […] да се разбира като гарантиращо и прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-719/17: Комисия/Чешка република (Временен механизъм за преместване на кандидати за международна закрила), Заключение от 31 октомври 2019 г.
Липса на предмет на производствата, липса на правен интерес от образуване на производствата и нарушение на принципа на добро правораздаване
Нарушение на принципа за равно третиране
Нарушение на правото на защита
Липса на достатъчна яснота на исканията (петитума) в исковата молба (по дело C‑719/17)
Държавите членки имат право да не прилагат Решенията за преместване въз основа на запазените си правомощия съгласно член 72 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС
Решенията за преместване са създали система, която не функционира
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-718/17: Комисия/Унгария (Временен механизъм за преместване на кандидати за международна закрила), Заключение от 31 октомври 2019 г.
Недопустимост на исковете поради липса на предмет, липса на правен интерес и нарушение на принципа на добро правораздаване
Нарушение на принципа за равно третиране
Нарушение на правото на защита
Липса на достатъчна яснота на исканията (петитума) в исковата молба (само по отношение на Чешката република)
Държавите членки имат право да не прилагат решенията за преместване въз основа на запазените си правомощия съгласно член 72 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС
Решенията за преместване са създали система, която не функционира
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/17: Kiss и CIB Bank, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Следва ли изискването договорите да са съставени на ясен и разбираем език, предвидено в член 4, параграф 2 и член 5 от [Директива 93/13], да се тълкува в смисъл, че отговаря на това изискване клауза в потребителски договор за кредит, която не е индивидуално договорена и в която размерът на таксите, комисионните възнаграждения и другите разходи (заедно наричани по-нататък „такси“), дължими от потребителя, начинът на тяхното изчисляване и моментът, в който се дължат, са точно определени, но въпреки това не е посочено като насрещна престация за какви услуги се дължат тези такси, или въпросното изискване следва да се тълкува в смисъл, че в договора трябва да е посочено и кои са тези конкретни услуги
В последния случай, достатъчно ли е, че съдържанието на предоставената услуга може да бъде изведено от наименованието на съответната такса?
Следва ли член 3, параграф 1 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза относно таксите като разглежданата в главното производство, която не позволява да се установи по несъмнен начин въз основа на договора какви са услугите, предоставени срещу тези такси, въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/18: Altic, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Като се има предвид целта на Регламент № 178/2002 да гарантира безопасността на храните (което се постига, наред с други средства, чрез гарантиране на възможност за проследяване на храните), трябва ли член 168, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че допуска да се откаже приспадане на платен данък, в случай че данъчнозадълженото лице, участващо в хранителната верига, не е положило при избора на свой съдоговорител по-голяма грижа (извън обичайните търговски практики), състояща се по същество в задължението за извършване на проверки по отношение на съдоговорителя, но в същото време е проверило качеството на храните, като по този начин е изпълнило целта на Регламент № 178/2002?
Налага ли изискването по член 6 от Регламент № 852/2004 и член 31 от Регламент № 882/2004 за регистрация на предприятията за храни, тълкувано в светлината на член 168, буква а) от Директива 2006/112, задължение на страната, която сключва договор с такова предприятие, да провери неговата регистрация и от значение ли е тази проверка за преценката дали въпросната страна е знаела или е трябвало да знае, че участва в сделка с фиктивно предприятие предвид особеностите на тази сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/18: X (Résidents de longue durée – Ressources stables, régulières et suffisantes), Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2003/109], който предвижда (по-специално), че за получаването на статут на дългосрочно пребиваващ гражданинът на трета страна трябва да докаже, че „разполага“ за себе си и за членовете на своето семейство на негова издръжка със стабилни и регулярни финансови ресурси, достатъчни за покриване на собствената му и тази на членовете на семейството му издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка, да се тълкува в смисъл, че за тази цел се имат предвид само „собствените финансови ресурси“ на гражданина на трета страна?
Достатъчно за тази цел ли е посочените финансови ресурси да са на разположение на гражданина на трета страна, без да се поставят никакви изисквания относно произхода на тези финансови ресурси, така че те да могат да бъдат предоставени на гражданина на трета страна и от член на семейството му или друго трето лице?
Ако отговорът на последния въпрос е утвърдителен, достатъчно ли е в този случай поето от трето лице задължение за осигуряване на средства за издръжка, с което това трето лице се задължава да гарантира, че кандидатът за статут на дългосрочно пребиваващ „разполага със стабилни, регулярни и достатъчни финансови ресурси за издръжка на себе си и на членовете на семейството му на негова издръжка, така че да не бъде в тежест на публичните органи“, за да се докаже, че кандидатът може да разполага с финансови ресурси по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2003/109]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/18: Glawischnig-Piesczek, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от тази директива, но и друга идентично формулирана информация:
– в целия свят,
– в съответната държава членка,
– на съответния ползвател в целия свят,
– на съответния ползвател в съответната държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?
Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/18: Dziubak, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Позволяват ли член l, параграф 2 и член 6, параграф l от Директива [93/13] да се приеме, че ако обявяването за неравноправни договорни клаузи на определени договорни условия, в които се посочва начинът на изпълнение на престация от страните (нейният размер), води до недействителност на целия договор, което е неблагоприятно за потребителя, е възможно пропуските в договора да се запълнят не въз основа на диспозитивна разпоредба, която недвусмислено заменя неравноправната клауза, а въз основа на разпоредби от националното право, в които се предвижда допълване на последиците, предвидени изрично в рамките на правната сделка, с последиците, произтичащи от принципите на справедливост (принципите на обществено съжителство) или от установените обичаи?
Трябва ли евентуалната преценка на последиците за потребителя от недействителността на целия договор да се извърши при отчитане на съществуващите обстоятелства към момента на сключването му, или пък към момента на възникването на спора между страните относно действителността на определена клауза (твърдението на потребителя, че е неравноправна), и какво значение има мнението, изразено в хода на такъв спор от потребителя?
Възможно ли е запазването на действието на условията, които по смисъла на нормите от Директива [93/13] представляват неравноправни договорни клаузи, ако възприемането на такъв подход към момента на разрешаване на спора е обективно благоприятно за потребителя?
Може ли предвид текста на член 6, параграф l от Директива 93/13/ЕИО обявяването за неравноправни на договорните условия, в които се определят размерът и начинът на изпълнение на престация от страните, да създаде положение, при което формата на правоотношението, определена въз основа на съдържанието на договора при изключване на последиците от неравноправните клаузи, се отклонява от формата, избрана от страните съобразно основните им престации, и по-специално дали обявяването за неравноправно на договорно условие означава, че е възможно да продължат да се прилагат другите незасегнати от обявяването на неравноправността договорни условия, с които се определя основната престация на потребителя и чиято договорена от страните форма (включването им в договора) е била неразривно свързана с оспореното от потребителя условие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/18: Cardpoint, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Техническите и административните услуги, извършвани от доставчик на услуги за банка, ползваща банкомати, и тегленето на пари в брой от тази банка чрез банкомати освободени ли са на основание член 13, Б, буква г), точка 3 от [Шеста директива] от [ДДС], когато съгласно [решение Bookit] подобни технически и административни услуги, извършвани от доставчик на услуги за плащания с карти при продажба на билети за кино, не са освободени от данък въз основа на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.