Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-234/18: “AGRO IN 2001”, Съдебно решение от 19 март 2020 г.
Следва ли Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/19: Белгийска държава (Regroupement familial – Enfant mineur), Заключение от 19 март 2020 г.
1) Трябва ли, за да се гарантира ефективността на правото на Европейския съюз и за да не стане невъзможно ползването на правото на събиране на семейството, което право според втория жалбоподател му е предоставено с член 4 от Директива 2003/86 [на Съвета], тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството може да се ползва от правото на събиране на семейството, ако навърши пълнолетие по време на съдебното производство срещу административното решение, с което му се отказва това право и което е прието още преди то да навърши пълнолетие?
2) Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 18 от Директива 2003/86 да се тълкуват в смисъл, че не позволяват жалбата за отмяна, подадена срещу отказа да се признае право на събиране на семейството на малолетно или непълнолетно дете, да се обяви за недопустима поради навършване на пълнолетие от детето по време на съдебното производство, след като това би довело до лишаване на детето от възможността за произнасяне по жалбата му срещу това административно решение и до нарушаване на правото му на ефективни правни средства за защита?
Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството, разглеждан евентуално във връзка с член 16, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицират като „малолетни или непълнолетни деца“ по смисъла на тази разпоредба, гражданите на трети страни трябва да са „малолетни или непълнолетни“ не само към момента на подаване на искането за разрешение за пребиваване, но и към момента, в който администрацията се произнася, in fine, по това искане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-754/18: Ryanair Designated Activity Company, Заключение от 27 февруари 2020 г.
1) Трябва ли член 5, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази директива както притежаването на валидна карта за пребиваване по член 10, така и притежаването на карта за постоянно пребиваване по член 20 освобождават членовете на семейството от задължението да притежават виза към момента на влизането на територията на друга държава членка?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 5, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува по същия начин и когато лицето, което е член на семейството на гражданин на Съюза и не е гражданин на друга държава членка, е придобило правото на постоянно пребиваване в Обединеното кралство и му е издадена карта за постоянно пребиваване от Обединеното кралство
С други думи, притежаването на карта за постоянно пребиваване по член 20 от тази директива, издадена от Обединеното кралство, освобождава ли притежателя ѝ от задължението да получи виза, независимо от това, че спрямо посочената държава не се прилагат нито [Регламент № 539/2001], нито Регламент (ЕС) 2016/399?
3) Ако отговорите на първия и на втория преюдициален въпрос са утвърдителни: трябва ли притежаването на издадена съгласно член 20 от Директива 2004/38 карта за пребиваване само по себе си да се счита за достатъчно доказателство, че титулярят на картата е член на семейството на гражданин на Съюза и без да е необходима никаква проверка или допълнително удостоверяване, има правото като член на семейството да влиза на територията на друга държава членка и е освободен от изискването за притежаване на виза по член 5, параграф 2 от посочената директива?
4) Ако Съдът отговори отрицателно на третия преюдициален въпрос: трябва ли член 26, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген да се тълкува в смисъл, че освен да провери пътните документи, въздушният превозвач трябва да провери и дали пътникът, който желае да пътува с издадена по член 20 от Директива 2004/38 карта за постоянно пребиваване, към момента на пътуването действително е член на семейството на гражданин на Съюза?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
i) Задължен ли е въздушният превозвач, ако не може да установи дали към момента на влизането пътникът, който желае да пътува с издадена по член 20 от Директива 2004/38 карта за постоянно пребиваване, действително е член на семейството на гражданин на Съюза, да откаже качване на борда на самолета и да откаже да превози това лице до друга държава членка?
ii) Ако въздушният превозвач не е проверил това обстоятелство и не е отказал превоз на пътник, който не може да докаже статута си на член на семейството, но пък притежава карта за постоянно пребиваване, може ли на този превозвач да се наложи по тази причина глоба съгласно член 26, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/18: A (Онлайн реклама и продажба на лекарствени прждукти), Заключение от 27 февруари 2020 г.
Позволяват ли европейската правна уредба, и по-специално: – член 34 ДФЕС, – разпоредбите на член 85в от Директива 2001/83, [и] – клаузата за вътрешния пазар по член 3 от Директива 2000/31, на държава членка на Европейския съюз да наложи на своя територия на фармацевтите, граждани на друга държава — членка на Съюза, специфични правила относно: – забраната за привличане на клиенти чрез процедури и методи, считани за противоречащи на достойнството на професията по смисъла на действащия член R 4235‑22 от Кодекса за общественото здравеопазване, – забраната за насърчаване на пациентите да злоупотребяват с лекарствени продукти по смисъла на действащия член R 4235‑64 от Кодекса за общественото здравеопазване, – задължението за спазване на добрите практики на разпространение на лекарствени продукти, определени от публичните органи на държавата членка, изискващи включването на здравен въпросник в процедурата за онлайн поръчка на лекарствени продукти и забраняващи използването на възмездната услуга по каталогизиране по смисъла на действащата наредба на министъра по социалните въпроси и здравеопазването от 28 ноември 2016 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/19: FX (Оспорване на изпълнението на вземане за издръжка), Заключение от 27 февруари 2020 г.
1) Следва ли да се смята, че искът за оспорване на изпълнението по член 767 от [ZPO] на присъдена от чуждестранен съд издръжка е въпрос, свързан със задължения за издръжка по смисъла на [Регламент № 4/2009]?
2) При отрицателен отговор, представлява ли производството по иск за оспорване на изпълнението по член 767 от [ZPO] на присъдена от чуждестранен съд издръжка дело във връзка с изпълнението на съдебни решения по смисъла на член 24, точка 5 от [Регламент № 1215/2012]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-786/18: ratiopharm, Заключение от 30 януари 2020 г.
1. Трябва ли член 96, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия могат да предлагат и на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а)—г) и букви е)—ж) от тази директива?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: допуска ли член 96, параграф 2 от Директива 2001/83 национална разпоредба като член 47, параграф 3 от [AMG], ако тя се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия не могат да предлагат на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а)—г) и букви е)—ж) от Директива 2001/83 и в член 47, параграф 4 от AMG?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-813/19: MN, Определение от 21 януари 2020 г.
Обхваща ли понятието „издаващ съдебен орган“ по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 френските прокурори, които са подчинени на йерархичен контрол, но разполагат със статут, гарантиращ тяхната независимост при издаване на европейска заповед за арест?
Достатъчно ли е за изпълнение на изискванията за ефективна съдебна защита наличието на съдебен контрол в издаващата държава членка върху условията за издаване на европейска заповед за арест, включително нейната пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-813/19: MN, Определение от 21 януари 2020 г.
Попадат ли магистратите от френската прокуратура, които са подчинени на министъра на правосъдието, в обхвата на понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, при условие че техният статут гарантира независимост от изпълнителната власт при издаването на европейска заповед за арест?
Спазени ли са изискванията за ефективна съдебна защита на лицата, срещу които се издава европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, ако условията за издаване на тази заповед, включително нейната пропорционалност, подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/17: Lintner, Заключение от 19 декември 2019 г.
1) Следва ли член 6, параграф l от [Директива 93/13] — с оглед и на националната правна уредба, предвиждаща задължително процесуално представителство — да се тълкува в смисъл, че е необходимо всяка договорна клауза да се разгледа поотделно, за да се установи дали може да се счита за неравноправна, независимо дали преглед на всички договорни клаузи е действително необходим, за да се постанови решение по иска?
2) Противно на изложеното в първия въпрос, трябва ли член 6, параграф l от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че проверката на всички останали договорни клаузи е необходима, за да може да се направи извод за неравноправния характер на клаузата, на която се основава искът?
3) В случай на утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли това да означава, че проверката на целия договор е необходима именно за да може да бъде установен неравноправният характер на въпросната клауза, т.е. че не е необходимо да се проверява за неравноправност всеки елемент на договора самостоятелно, независимо от спорната клауза по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.