всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-414/18: Iccrea Banca, Съдебно решение от 3 декември 2019 г.

Трябва ли член 103, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС и член 5, параграф 1, букви а) и е) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 да се тълкуват в смисъл, че задълженията по сделки между банка от второ ниво и членовете на структура, която тя образува с кооперативни банки, на които предоставя различни услуги, са изключени от изчисляването на посочените в този член 103, параграф 2 вноски в национален фонд за преструктуриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-610/18: AFMB и др., Заключение от 26 ноември 2019 г.

1. а) Следва ли член 14, параграф 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство наетият да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се разглежда като част от управляващия моторни превозни средства персонал: i) на наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или ii) на предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или iii) на предприятието по подточка i), но и на предприятието по подточка ii)
б) Следва ли член 13, параграф 1, буква б) от [Регламент № 883/2004] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател на наетия да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се счита: i) наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или ii) предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или iii) предприятието по подточка i), но и предприятието по подточка ii)
2) В случай че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател се счита предприятието, посочено във въпрос 1, буква а), подточка ii) и във въпрос 1, буква б), подточка ii), приложими ли са — изцяло или частично — специалните условия, при които работодатели като агенциите за временна заетост и други посредници могат да се позоват на предвидените в член 14, параграф 1, буква а) от [Регламент № 1408/71] и в член 12 от [Регламент № 883/2004] изключения от принципа[, че заетото лице се подчинява на законодателството] на държавата на заетостта по аналогия и в главното производство за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква а) от [Регламент № 1408/71] и на член 13, параграф 1, буква б) от [Регламент № 883/2004]
3) В случай че при обстоятелства като тези в главното производство предприятието по въпрос 1, буква а), подточка ii) и по въпрос 1, буква б), подточка ii) се счита за работодател и отговорът на въпрос 2 е отрицателен, описват ли изложените в представения акт за преюдициално запитване факти и обстоятелства случай на злоупотреба с правото на Съюза и/или с правото на ЕАСТ
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви са последиците от това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-717/18: X (Европейска заповед за арест — Двойна наказуемост), Заключение от 26 ноември 2019 г.

1. Допуска ли член 2, параграф 2 от [Рамковото решение], както е транспонирано в белгийското право със Закона за ЕЗА, когато проверява дали е налице изискваната от тази разпоредба горна граница на наказанието от най-малко три години, изпълняващата държава членка да вземе предвид действащия към момента на издаването на европейската заповед за арест наказателен закон на издаващата държава членка?
2. Допуска ли член 2, параграф 2 от [Рамковото решение], както е транспонирано в белгийското право със Закона за ЕЗА, когато проверява дали е налице предвидената в тази разпоредба горна граница на наказанието от най-малко три години, изпълняващата държава членка да вземе предвид наказателния закон, действащ към момента на издаването на европейската заповед за арест, в който е предвиден завишен размер на наказанието в сравнение с наказателния закон, който е бил в сила в издаващата държава членка към момента на извършването на деянията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-609/17: TSN, Съдебно решение от 19 ноември 2019 г.

Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност в началото на годишния си отпуск или по време на ползването на част от него, независимо че е направил съответно искане за това, няма право да прехвърля попадащия в периода на временната неработоспособност отпуск, който му се полага съгласно колективния трудов договор, когато в резултат на невъзможността за това прехвърляне на предоставения с колективния трудов договор отпуск не се ограничава правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?
Има ли член 31, параграф 2 от Хартата директен ефект в трудови правоотношения между частноправни субекти, тоест налице ли е хоризонтален директен ефект?
Закриля ли член 31, параграф 2 от Хартата придобитото право на отпуск, когато продължителността на отпуска надвишава предвидения в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 минимален годишен отпуск от четири седмици, и допуска ли тази разпоредба от Хартата национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност в началото на годишния си отпуск или по време на ползването на част от него, независимо че е направил съответно искане за това, няма право да прехвърля отпуск, който е предоставен въз основа на колективен трудов договор и се включва в посочения период на временна неработоспособност, когато в резултат на невъзможността за това прехвърляне на предоставения с колективния трудов договор отпуск не се ограничава правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/18: A.K. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), Съдебно решение от 19 ноември 2019 г.

Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че когато пред действащ като последна инстанция съд на държава членка се търси правна защита (с иск) на основание наличието на нарушение на забраната за дискриминация поради възраст спрямо съдия от въпросния съд, като е подадена и молба за допускане на обезпечение на иска, посоченият съд е длъжен — с цел да осигури защитата на правата, произтичащи от правото на Съюза, като разпореди предвидените в националното право временни мерки — да остави без приложение националните разпоредби, които предоставят компетентността по образуваното дело на организационно подразделение на този съд, което не функционира, тъй като не са назначени съдии на съответните длъжности в него?
Трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1 и член 2 ДЕС, както и с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че създадената от нищото колегия на съд от последна инстанция на държава членка, която колегия е компетентна да разглежда делата по искове и жалби на съдии от националните съдилища и в която следва да заседават единствено съдии, избрани от националния орган, който би следвало да защитава независимостта на съдилищата (KRS), но предвид устройствения модел на съставянето му и начина му на работа не предоставя гаранции за независимост от законодателната и изпълнителната власт, представлява независим съд или независима юрисдикция по смисъла на правото на Европейския съюз?
При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1 и член 2 ДЕС, както и с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че колегията на съд от последна инстанция на държава членка, която отговаря на установените в правото на Европейския съюз изисквания към съда и до която е подадена жалба по свързано с правото на Съюза дело, по което обаче тя няма компетентност, е длъжна да остави без приложение разпоредбите на националния закон, които изключват нейната компетентност по това дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-752/18: Deutsche Umwelthilfe, Заключение от 14 ноември 2019 г.

Следва ли:
1) установеното в член 4, параграф 3, втора алинея [ДЕС] изискване държавите членки да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза,
2) установеният по-специално в член 197, параграф 1 [ДФЕС] принцип на ефективно прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки,
3) гарантираното от член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на ефективни правни средства за защита ( 6 ),
4) произтичащото от член 9, параграф 4, първо изречение от [Орхуската конвенция] задължение на договарящите държави за гарантиране на ефективни средства за правна защита по въпроси за околната среда,
5) предвиденото в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължение на държавите членки да осигурят ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза,
да се тълкуват в смисъл, че германски съд е оправомощен — а при необходимост дори е длъжен — да наложи на длъжностни лица, които изпълняват функция, свързана с упражняването на публична власт, (наричани по-нататък „длъжностните лица“) от дадена провинция принудителна мярка задържане, като по този начин принуди тази провинция да изпълни задължението си да актуализира план за качеството на въздуха по смисъла на член 23 от [Директива 2008/50/ЕО] с определено минимално съдържание, когато въпросната провинция е задължена по силата на влязло в сила съдебно решение да извърши актуализация с това минимално съдържание, и
– няколко предупреждения за налагане на имуществени санкции и няколко акта за определяне на имуществени санкции срещу провинцията са останали без резултат,
– предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция нямат съществено принудително действие, дори ако сумите, за които са отправени, са в по-голям размер от досегашния, тъй като плащането на имуществените санкции не води до имуществена загуба за провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, защото в това отношение се извършва само прехвърляне на съответната определена сума от една към друга счетоводна позиция в бюджета на провинцията,
– провинцията, срещу която е постановено влязло в сила съдебно решение, е заявила както пред съдилищата, така и публично — и по-конкретно чрез своите най-високопоставени политически длъжностни лица пред Парламента — че няма да изпълни наложените по съдебен ред задължения във връзка с планирането на качеството на въздуха,
– националното право по принцип предвижда института на принудителната мярка задържане за целите на изпълнението на съдебни решения, но практиката на националния конституционен съд изключва прилагането на съответната разпоредба към хипотеза като разглежданата по настоящото дело, и
– в хипотеза като разглежданата по настоящото дело националното право не предвижда принудителни мерки, които са по-ефективни от предупреждението за налагане на имуществена санкция и определянето на имуществена санкция, но са по-малко ограничителни от принудителната мярка задържане, и прибягването до такива принудителни мерки освен това е изключено по съображения по същество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-363/18: Organisation juive européenne и Vignoble Psagot, Съдебно решение от 12 ноември 2019 г.

Трябва ли член 9, параграф 1, буква и) във връзка с член 26, параграф 2, буква a) от Регламент № 1169/2011 да се тълкува в смисъл, че върху храните с произход от окупирана от държавата Израел територия трябва да се посочва не само тази територия, но също — в случай че такива храни са от населено място или съвкупност от населени места, съставляващи израелски селища в тази територия — и това обстоятелство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-502/19: Junqueras Vies, Заключение от 12 ноември 2019 г.

1) Прилага ли се член 9 от [Протокола] преди началото на „сесиите“ спрямо лице, обвинено в извършването на тежки престъпления, на което по съдебен ред е наложена мярка за неотклонение задържане под стража за деяния, извършени преди започване на изборния процес, в рамките на който това лице е обявено за избран член на [Парламента], но на което със съдебен акт е отказано специално разрешение за излизане от ареста, което би му позволило да изпълни изискванията, предвидени в националното изборно законодателство, към което препраща член 8 от [Акта от 1976 г.]?
2) При утвърдителен отговор, ако определеният в националното изборно законодателство орган е уведомил [Парламента], че поради неизпълнение на установените изборни изисквания (невъзможност, произтичаща от ограничаването на свободата на движение в резултат на наложена мярка за неотклонение задържане под стража в наказателно производство за извършени тежки престъпления) избраното лице не придобива качеството на член на Европейския парламент до изпълнението на посочените изисквания, запазва ли се разширителното тълкуване на термина „сесии“ въпреки временното ограничаване на възможността за избраното лице да заеме мястото си в Парламента?
3) Ако отговорът е в полза на разширителното тълкуване и ако спрямо избраното лице много преди започване на изборния процес е наложена мярка за неотклонение задържане под стража в наказателно производство за извършени тежки престъпления, задължен ли е съдебният орган, наложил тази мярка, да я отмени по безусловен, почти автоматичен начин с оглед на съдържащия се в член 9 от [Протокола] израз „по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на [Парламента]“, за да позволи изпълнението на формалностите и пътуванията до [Парламента]; или този съдебен орган трябва да прилага подход на претегляне във всеки отделен случай на правата и интересите, свързани с интереса на правосъдието и с редовното протичане на производството, от една страна, и на свързаните с имунитета права и интереси, от друга страна, както във връзка с гарантирането на функционирането и независимостта на Парламента, така и във връзка с правото на избраното лице да упражнява публични функции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/18: Haqbin, Съдебно решение от 12 ноември 2019 г.

Следва ли член 20, параграфи 1—3 от Директива [2013/33] да се тълкува в смисъл, че изчерпателно урежда случаите, в които може да бъде ограничена или отнета възможността за ползване на материалните условия на приемане, или от член 20, параграфи 4 и 5 [от тази директива] следва, че правото на материални условия на приемане може да бъде отнето и като санкция за сериозни нарушения на правилника на центровете за настаняване или за поведение, свързано с прояви на сериозно насилие?
Следва ли член 20, параграфи 5 и 6 [от посочената директива] да се тълкува в смисъл, че преди приемането на решение за ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия на приемане или за налагане на санкции и в рамките на тези решения държавите членки трябва да определят необходимите мерки за гарантиране на правото на достоен стандарт на живот за времето на лишаването, или тази разпоредба може да бъде спазена чрез система, при която след постановяване на решението относно ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия за приемане се проверява дали на лицето, до което се отнася решението, се осигурява достоен стандарт на живот и евентуално в този момент се вземат коригиращи мерки?
Следва ли член 20, параграфи 4—6 [от посочената директива] във връзка с членове 14 и 21—24 [от същата], както и във връзка с членове 1, 3, 4 и 24 от Хартата за основните права да се тълкува в смисъл, че мярка или санкция за временно (или окончателно) лишаване от правото на ползване на материалните условия на приемане може да бъде наложена на ненавършили пълнолетие лица, и по-специално на непридружено ненавършило пълнолетие лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15859606162252 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form