Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-581/18: TÜV Rheinland LGA Products и Allianz IARD, Заключение от 6 февруари 2020 г.
1) Обвързва ли принципът за недопускане на дискриминация по [член 18, първа алинея ДФЕС] не само държавите членки и институциите на Съюза, но и частноправните субекти (пряко действие спрямо трети лица на [член 18, първа алинея ДФЕС])
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и [член 18, първа алинея ДФЕС] е неприложим в отношенията между частноправните субекти: трябва ли [член 18, първа алинея ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ограничаването на покритието до застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, противоречи на тази разпоредба, тъй като френският компетентен орган, [BCT], не е възразил срещу съответната клауза, въпреки че същата нарушава [член 18, първа алинея ДФЕС], защото предполага непряка дискриминация на основание гражданство
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: в случаи на действие спрямо трети лица при какви условия може да бъде обоснована непряка дискриминация
По-специално може ли териториално ограничаване на застрахователното покритие до застрахователни събития, настъпили в определена държава членка, да се обоснове с довода относно лимита на отговорността на застрахователя и размера на премията, когато същевременно съответните застрахователни договори предвиждат, че в случай на серия застрахователни събития покритието за всяко застрахователно събитие и покритието за застрахователна година са ограничени до определени суми
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли [член 18, първа алинея ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ако в противоречие с тази разпоредба застрахователят е изплатил обезщетения само във връзка със застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, то той не може да възрази срещу извършването на плащане с мотива, че е достигната застрахователната сума, ако застрахователното събитие е настъпило извън тези територии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/17: Uniwersytet Wrocławski/REA, Съдебно решение от 4 февруари 2020 г.
Тълкуван ли е неправилно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на изискването за независимост на адвокат, който представлява страна пред юрисдикциите на Съюза, когато този адвокат е обвързан с клиента си с гражданскоправен договор за преподавателска дейност?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и на ефективна съдебна защита чрез тълкуването на изискването за независимост на адвоката, което води до отхвърляне на жалбата като явно недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/18: Словения/Хърватия, Съдебно решение от 31 януари 2020 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по иск за установяване на неизпълнение на задължения, когато твърдените нарушения на правото на Съюза са неразривно свързани с предварителното разрешаване на спор относно действителността и правното действие на международно арбитражно споразумение и арбитражно решение, които не са част от правото на Съюза?
Допустимо ли е в съдебното производство да се използва вътрешен работен документ на Европейската комисия, съдържащ правно становище, без разрешението на Комисията или разпореждане на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/18: Комисия/Италия (Директива за борба със забавянето на плащане), Съдебно решение от 28 януари 2020 г.
Задължени ли са държавите членки да гарантират действителното спазване от публичните им органи на сроковете за плащане по търговски сделки, установени в член 4, параграфи 3 и 4 от Директива 2011/7/ЕС, или е достатъчно да предвидят такива срокове в националното законодателство и да осигурят възможност за лихви при забава?
Може ли държава членка да бъде държана отговорна за надвишаването на сроковете за плащане от страна на публичните ѝ органи, когато тези органи действат като частноправни субекти, а не в рамките на властнически правомощия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/18: Santen, Заключение от 23 януари 2020 г.
1) Трябва ли понятието „различно приложение“ по смисъла на [решение Neurim], да се тълкува стриктно, тоест:
– да се свежда само до случаите на хуманно приложение, след като вече е въведено ветеринарно приложение,
– или да се отнася до показание с нов терапевтичен обхват — в смисъл на нов лекарствен продукт — в сравнение с предходното РПП, или до лекарствен продукт, в който активното вещество има действие, различно от това в лекарствения продукт, предмет на първото РПП,
– или, по-общо, с оглед на целите на [Регламент № 469/2009] за въвеждане на балансирана система, отчитаща всички засегнати интереси, включително тези на общественото здраве, да се преценява съгласно по-строги критерии от критериите за преценка на патентоспособността на изобретението?
Или, напротив, то трябва да се тълкува разширително, тоест така че да обхваща не само различни терапевтични показания и заболявания, но и различни лекарствени форми, дозировки и/или начини на приложение?
2) Означава ли изразът „приложение, което попада в обхвата на закрилата, осигурявана с основния патент“, по смисъла на [решение Neurim], че обхватът на основния патент трябва да съвпада с обхвата на РПП, на което се прави позоваване, и следователно да се свежда до новото медицинско приложение, съответстващо на терапевтичното показание на посоченото РПП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/14: Banco de Santander, Съдебно решение от 21 януари 2020 г.
Ако бъде потвърдена валидността на [Решение 2011/5]:
а) Трябва ли член 1, параграф 2 от Решение [2011/5] да се тълкува в смисъл, че признатите и определени там оправдани правни очаквания се прилагат и по отношение на приспадането на данъчната амортизация на финансовата репутация, предвидено в член 12, параграф 5 от TRLIS, що се отнася до придобиванията на непреки дялови участия в чуждестранни дружества, извършени посредством пряко придобиване на чуждестранно холдингово дружество?
б) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли да се обяви за недействително решението [за започване на процедурата, довела до приемане на Решение 2015/314]?
Ако по дело T‑219/10 член 1 от [Решение 2011/5] бъде отменен:
а) Нищожно ли е [Решение 2015/314], доколкото вече няма фактическо и правно основание за него?
б) Нищожно поради липса на мотиви ли е [Решение 2015/314]?
в) При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на предходните въпроси:
Нищожно ли е Решение [2015/314], поради факта че новото административно тълкуване на член 12, параграф 5 от TRLIS попада изцяло в приложното поле на [Решение 2011/5 и Решение 2011/282]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-746/18: Prokuratuur (Conditions d’accès aux données relatives aux communications électroniques), Заключение от 21 януари 2020 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в наказателно производство достъпът на държавни органи до данни, позволяващи идентифициране на местоположението на източника и на адресата на комуникационната връзка, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство във връзка с фиксирана или мобилна телефонна комуникационна връзка, осъществена от заподозряното лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в посочените разпоредби на Хартата, че този достъп трябва да бъде ограничен — в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до целите на борбата с тежката престъпност, независимо за кой период от време се отнасят запазените данни, до които имат достъп държавни органи?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], като се вземе предвид принципът на пропорционалност, откроен от Съда на Европейския съюз в решение [Ministerio Fiscal], т. 55—57, да се тълкува в смисъл, че когато посочените в първия въпрос данни, до които имат достъп държавни органи, нямат голям обхват (както с оглед на техния вид, така и на времето, за което се отнасят), произтичащата от този достъп намеса в основни права по принцип може да бъде обоснована с целите на предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления, и че колкото по-голям е обхватът на достъпните за държавните органи данни, толкова по-тежки трябва да бъдат престъпленията, чието преследване обосновава намесата в основни права?
3) Означава ли установеното от Съда на Европейския съюз в решение [Tele2 Sverige и Watson и др.], т. 2 от диспозитива, изискване, съгласно което достъпът на компетентните държавни органи до данните трябва да е подчинен на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, че член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] следва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата като орган, който ръководи производството по разследване, задължен е по закон да действа независимо, подчинява се само на закона, длъжен е да установи в производството по разследване както уличаващите, така и оневиняващите обвиняемия факти, но и представлява държавното обвинение в съдебното производство, може да се счита за независима административна структура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-520/18: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Заключение от 15 януари 2020 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с правото на сигурност, гарантирано от член 6 на Хартата на основните права на Европейския съюз, и правото на защита на личните данни, гарантирано от членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за локализация по смисъла на Директива 2002/58/ЕО, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, като се има предвид, че тази национална правна уредба няма за цел само разследването, разкриването и наказателното преследване на тежки престъпления, но и гарантирането на националната сигурност, отбраната на територията и обществената сигурност, разследването, разкриването и наказателното преследване на други престъпления, освен тежките, или предотвратяването на неправомерното използване на електронни комуникационни системи или постигането на друга цел, определена от член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение на която освен това са предвидени уточнени в тази правна уредба гаранции, свързани със запазването на данните и достъпа до тях?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 4, 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за локализация по смисъла на Директива 2002/58/ЕО, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, ако тази правна уредба има по-специално за цел реализирането на наложените на органа положителни задължения по силата на членове 4 и 8 от Хартата, които се състоят във въвеждането на правна уредба, която позволява ефективно досъдебно производство и ефективно наказване на сексуалното насилие над ненавършили пълнолетие лица и която позволява ефективно идентифициране на извършителя на престъплението, включително когато са използвани електронни съобщителни средства?
3) Ако въз основа на отговорите, дадени на първия или втория преюдициален въпрос, Cour constitutionnelle стигне до заключението, че атакуваният закон нарушава едно или повече от задълженията, произтичащи от посочените в тези въпроси разпоредби, може ли той временно да запази правните последици на спорния закон, за да се избегне правната несигурност и да се позволи събраните и запазени преди това данни да продължат да се използват за посочените в закона цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/17: Privacy International, Заключение от 15 януари 2020 г.
1) Попада ли — предвид член 4 ДЕС и член 1, параграф 3 от Директива 2002/58 […] — в обхвата на правото на Съюза и на Директива [2002/58] съдържащо се в указание на министър до доставчик на електронна съобщителна мрежа разпореждане, съгласно което последният трябва да предоставя масиви с данни за съобщения на службите за сигурност и разузнаване на държава членка (ССР)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, прилагат ли се по отношение на такова указание на министър някои от изискванията съгласно решение Watson[ ( 14 )] или някакви други изисквания, освен предвидените в ЕКПЧ
Ако това е така, как и до каква степен се прилагат тези изисквания, като се имат предвид съществената необходимост ССР да прибягват до масово събиране и техники за автоматизирана обработка с цел защита на националната сигурност и степента, в която тези иначе съответстващи на ЕКПЧ възможности могат да бъдат сериозно възпрепятствани от налагането на такива изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-511/18: La Quadrature du Net и др., Заключение от 15 януари 2020 г.
1) Трябва ли задължението за общо и неизбирателно запазване, наложено на доставчиците на основание на разрешителните разпоредби на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 […], да се разглежда — в условията на сериозни и постоянни заплахи за националната сигурност, свързани по-специално с риска от тероризъм — като намеса, обоснована с правото на сигурност, гарантирано в член 6 от Хартата […], и с изискванията на националната сигурност, отговорността за която е единствено на държавите членки по силата на член 4 [ДЕС]?
2) Трябва ли Директива 2002/58 […], разглеждана във връзка с Хартата […], да се тълкува в смисъл, че разрешава законодателни мерки — като мерките за събиране в реално време на данни за трафика и за местонахождението на определени лица — които, макар да засягат правата и задълженията на доставчиците на електронна съобщителна услуга, не им налагат специфично задължение за запазване на техните данни?
3) Трябва ли Директива 2002/58 […], разглеждана във връзка с Хартата […], да се тълкува в смисъл, че за да са законосъобразни производствата за събиране на данни за свързване, във всички случаи трябва да е изпълнено изискването да се информират засегнатите лица, когато такава информация вече не може да попречи на водените от компетентните органи разследвания, или такива производства могат да се считат за законосъобразни с оглед на всички останали съществуващи процесуални гаранции, доколкото последните осигуряват ефективността на правото на обжалване?
4) Трябва ли задължението за общо и неизбирателно запазване, наложено на доставчиците на основание на разрешителните разпоредби на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 […], да се разглежда — по-специално с оглед на гаранциите и проверките, които са предвидени по-нататък по отношение на събирането и използването на тези данни за свързване — като намеса, обоснована с правото на сигурност, гарантирано в член 6 от Хартата […], и с изискванията на националната сигурност, отговорността за която е единствено на държавите членки по силата на член 4 [ДЕС]?
5) Трябва ли разпоредбите на Директива 2000/31, разглеждани във връзка с членове 6, 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата […], да се тълкуват в смисъл, че допускат дадена държава да приеме национална правна уредба, с която да задължи лицата, чиято дейност се състои в осигуряване на достъп до публични съобщителни услуги в интернет, и физическите или юридическите лица, които осигуряват — дори без заплащане и за целите на публичното им предоставяне посредством публични съобщителни услуги в интернет — съхранението на предоставени от получателите на тези услуги сигнали, текстове, изображения, звуци или съобщения от всякакво естество, да запазват данните, годни да позволят идентифицирането на всяко лице, което допринася за създаването на съдържанието или на част от съдържанието на предоставяните от тях услуги, за да може съдът евентуално да ги изиска с оглед на зачитането на нормите в областта на гражданската или наказателната отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.