Дело C-520/18: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Заключение от 15 януари 2020 г.

1) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с правото на сигурност, гарантирано от член 6 на Хартата на основните права на Европейския съюз, и правото на защита на личните данни, гарантирано от членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за локализация по смисъла на Директива 2002/58/ЕО, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, като се има предвид, че тази национална правна уредба няма за цел само разследването, разкриването и наказателното преследване на тежки престъпления, но и гарантирането на националната сигурност, отбраната на територията и обществената сигурност, разследването, разкриването и наказателното преследване на други престъпления, освен тежките, или предотвратяването на неправомерното използване на електронни комуникационни системи или постигането на друга цел, определена от член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение на която освен това са предвидени уточнени в тази правна уредба гаранции, свързани със запазването на данните и достъпа до тях?

2) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 4, 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за локализация по смисъла на Директива 2002/58/ЕО, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, ако тази правна уредба има по-специално за цел реализирането на наложените на органа положителни задължения по силата на членове 4 и 8 от Хартата, които се състоят във въвеждането на правна уредба, която позволява ефективно досъдебно производство и ефективно наказване на сексуалното насилие над ненавършили пълнолетие лица и която позволява ефективно идентифициране на извършителя на престъплението, включително когато са използвани електронни съобщителни средства?

3) Ако въз основа на отговорите, дадени на първия или втория преюдициален въпрос, Cour constitutionnelle стигне до заключението, че атакуваният закон нарушава едно или повече от задълженията, произтичащи от посочените в тези въпроси разпоредби, може ли той временно да запази правните последици на спорния закон, за да се избегне правната несигурност и да се позволи събраните и запазени преди това данни да продължат да се използват за посочените в закона цели?