Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
1) a) Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като тази в член 3 във връзка с член 14f и сл. и член 21 от [GSpG], по силата на която:
– концесия за лотарии (напр. електронни лотарии) с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена само на един-единствен концесионер, който inter alia трябва да бъде капиталово дружество със седалище в Австрия, да не може да учредява клонове извън Австрия, да разполага с внесен дружествен или номинален капитал в размер най-малко на 109 000 000 EUR и за който с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализира най-много приходи за федералното правителство,
– концесия за казина с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена на максимум дванадесет концесионери, които трябва да бъдат акционерни дружества със седалище в Австрия, да не могат да учредяват клонове извън Австрия, да разполагат с внесен дружествен капитал в размер на 22 000 000 EUR и за които с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализират най-много приходи за местните власти?
Тези въпроси се поставят по-специално в следния контекст: дружеството [Casinos Austria] е притежател на всичките дванадесет концесии за казина, които са дадени на 18 декември 1991 г. за максимална продължителност от петнадесет години и които междувременно са продължени без процедура за възлагане на обществена поръчка или публично съобщаване.
б) При утвърдителен отговор може ли такава правна уредба да бъде обоснована от общ интерес за ограничаване на свързаните със залаганията дейности, когато притежателите на концесии, действащи в полумонополна структура, водят от своя страна политика по разгръщане на дейността в областта на хазартните игри чрез интензивна рекламна дейност?
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на такава правна уредба, чиято цел е да предотврати престъпни деяния, като подчини действащите в тази област икономически оператори на контрол и по този начин канализира подлежащите на контрола дейности, свързани с хазартни игри, запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че тази правна уредба засяга и доставчиците на трансгранични услуги, които при всички случаи са подчинени в държавата членка по установяването им на строги задължения и контрол, свързани с концесията им?
2) Трябва ли основните свободи от Договора за ЕО, и в частност свободното предоставяне на услуги по член 49 ЕО, да бъдат тълкувани в смисъл, че макар правната уредба в наказателноправната област по принцип да е от компетентността на държавите членки, национална наказателноправна разпоредба също подлежи на преценка с оглед на общностното право, когато е възможно да попречи или да възпрепятства упражняването на някоя от основните свободи?
3) a) Трябва ли разпоредбите на член 49 ЕО във връзка с член 10 ЕО да се тълкуват в смисъл, че извършваният в държавата по установяването на доставчика на услуги контрол и дадените там гаранции трябва да бъдат взети предвид в държавата, където се предоставя услугата, съгласно принципа на взаимното доверие?
б) При утвърдителен отговор трябва ли член 49 ЕО да се тълкува и в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен чрез разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на национална разпоредба, която предвижда наказателни санкции за трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без национален лиценз, да се взема предвид обстоятелството, че свързаните с регламентирането на икономическата област интереси, които държавата по предоставяне на услугите изтъква, за да обоснове ограничението на основната свобода, вече са взети предвид в достатъчна степен в държавата по установяването чрез строга процедура по разрешаване и надзор?
г) При утвърдителен отговор трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че съответните разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, са дори по-строги от тези в държавата по предоставяне на услугите?
д) При скрепена с наказателни санкции забрана на хазартните игри, наложена поради съображения, свързани с политиката за закрила на участниците в игрите и за борба с престъпността, принципът на пропорционалност изисква ли запитващата юрисдикция в допълнение да прави разлика между, от една страна, доставчиците, които предлагат хазартни игри без никакво разрешение, и от друга страна, тези, които са установени в други държави членки на [Съюза], и там притежават концесия и упражняват дейността си, позовавайки се на свободното предоставяне на услуги?
е) При разглеждането на пропорционалността на национална разпоредба, която забранява под страх от наказателни санкции трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без концесия или национално разрешение, трябва ли в крайна сметка да се взема предвид обстоятелството, че доставчик на хазартни игри законно е получил лиценз в друга държава членка, но поради обективни и косвено дискриминационни бариери за навлизане не е могъл да получи национален лиценз, както и обстоятелството, че процедурата по предоставянето на лиценз и по контрол предоставя в държавата по установяването равнище на защита най-малкото сравнимо с осигуреното на национално равнище?
4) a) Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че временният характер на предоставянето на услуги би изключил за доставчика възможността да учреди в приемащата държава членка определена инфраструктура (като сървър), без да се счита за установен в тази държава членка?
б) Трябва ли освен това член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че разпоредба, която се отнася до националните доставчици на услуги по поддръжка и която им забранява да подпомагат предоставянето на услуги от доставчик със седалище в друга държава членка, също представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги от този доставчик, когато доставчиците на услуги по поддръжка са установени в същата държава членка, в която са установени част от получателите на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления да се тълкуват в смисъл, че не допускат задължителна санкция с минимална продължителност, състояща се в забрана за доближаване, предвидена в наказателното право на държава членка като допълнително наказание, да бъде произнасяна срещу лицата, които извършват насилие в семейна среда, дори когато пострадалите от тях лица се противопоставят на прилагането на такава санкция?
Следва ли член 10, параграф 1 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, по отношение на особените престъпления, извършени в семейна среда, да изключат прибягването до медиация при всички наказателни производства, свързани с такива нарушения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли член 39 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 3, точка 64 от Einkommensteuergesetz, по силата на която надбавки като разглежданите в главното производство, предоставяни на държавен служител на дадена държава членка, който работи в друга държава членка, за да се компенсира загуба на покупателната способност по мястото на работа, не се вземат предвид за целите на определянето на данъчната ставка, приложима в първата държава членка за другите доходи на данъчнозадълженото лице или на неговия съпруг, докато равностойни надбавки, предоставяни на държавен служител на тази друга държава членка, който работи на територията на първата държава членка, се вземат предвид за целите на определянето на тази данъчна ставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Възможност за встъпване на държави членки в производство за установяване на неизпълнение на задължение по член 258 ДФЕС в подкрепа на една от страните.
Процедурни изисквания и последици от встъпването на подпомагащи страни.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Трябва ли държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, който е наел работника или служителя по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, чрез което работникът или служителят е бил нает съгласно трудовия договор, или трябва да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа, макар че този работник или служител не извършва обичайно своята работа в една и съща държава?
2) Трябва ли мястото, където е длъжен да се явява работникът или служителят, който не извършва обичайно работата си в една и съща държава, и където получава указания и нареждания за работата си, да се разглежда като мястото на действителната му работа по смисъла на първия въпрос?
3) Трябва ли мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа по смисъла на първия въпрос, да отговаря на определени формални изисквания, например да е налице правосубектност, или за целта е достатъчно наличието на фактическо място на дейност?
4) Може ли мястото на дейност на друго дружество, с което дружеството работодател е свързано, да се разглежда като мястото на дейност на работодателя по смисъла на третия въпрос, въпреки че ръководните правомощия не са прехвърлени на това друго дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допуска ли правото на Съюза при обстоятелства като тези в главното производство прилагането на петгодишния давностен срок, предвиден от вътрешния правен ред за вземания към държавата, по отношение на искове за връщане на такси, внесени без основание, в нарушение на правото на Съюза, въз основа на „смесена система на помощи и такси“?
Допуска ли правото на Съюза при обстоятелства като тези в главното производство национална правна уредба, която определя на частноправния субект по-дълъг срок, за да получи възстановяване на такси от друг частноправен субект, действал в качеството си на посредник, на когото ги е внесъл недължимо и който ги е платил на държавата за сметка на първия, докато, ако беше внесъл тези такси пряко на държавата, искът за възстановяване на сумата на този частноправен субект би бил погасен в по-кратък срок, който би бил дерогация от общия режим за възстановяване на платеното без основание, щом като частноправните субекти, които са действали като посредници, могат ефективно да поискат от държавата така възстановените на други частноправни субекти суми?
Оказва ли влияние установяването от Съда на несъвместимост на обратното действие на разглежданата национална правна уредба с правото на Съюза в решение, постановено в отговор на преюдициално запитване, върху началния момент на давностния срок, предвиден във вътрешния правен ред по отношение на исковете за вземания срещу държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
1. Когато генетично модифициран организъм, който представлява фураж, е пуснат на пазара преди публикуването на Регламент № 1829/2003 и съответното разрешение се запазва в сила съгласно разпоредбите на член 20 от този регламент преди произнасянето по заявлението за ново разрешение, което трябва да бъде подадено в приложение на същия регламент, трябва ли да се счита, че разглежданият продукт е сред продуктите, посочени в разпоредбите на член 12 от Директива 2001/18, и в такъв случай прилага ли се за този генетично модифициран организъм само член 34 от Регламент № 1829/2003 — що се отнася до спешните мерки, които могат да бъдат приети след издаването на разрешението за пускане на пазара, — или напротив, такива мерки могат да бъдат приети от държава членка на основание член 23 от Директива 2001/18 и националните разпоредби за транспонирането ѝ?
2. В случай че спешните мерки могат да се приложат само в рамките на разпоредбите на член 34 от Регламент № 1829/2003, може ли мерки като съдържащите се в заповедта от 5 декември 2007 г. (първа жалба за отмяна) и в заповедта от 7 февруари 2008 г. (още десет жалби), изменена със заповедта от 13 февруари 2008 г., да бъдат приети от органите на държава членка и при какви условия в рамките на посоченото в член 53 от Регламент № 178/2002 овладяване на риска или на временните защитни мерки, които могат да бъдат приети от държава членка на основание член 54 от същия регламент?
3. В случай че органите на държава членка могат да предприемат действия на основание член 23 от Директива 2001/18 или на основание член 34 от Регламент № 1829/2003, или и на едното, и на другото от тези правни основания, жалбата поставя въпроса — като се има предвид по-специално принципът за предпазливост — какви изисквания в областта на установяването на риска, оценката на вероятността той да се реализира и преценката на естеството на неговите последици налагат съответно разпоредбите на член 23 от Директивата, който обвързва прилагането на спешните мерки като временната забрана за използването на продукта с условието държавата членка да има „изчерпателни основания да счита, че даден ГМО […] представлява риск за […] околната среда“, и разпоредбите на член 34 от Регламента, който обвързва прилагането на такава мярка с условието да е „очевидно, че продукт[ите] […] могат да представляват сериозен риск за […] околната среда“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Следва ли членове 31 и 32 от Регламент „Рим II“ във връзка с член 297 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че изискват националната юрисдикция да приложи посочения регламент, и по-специално член 15, буква в) от него, в случай, когато вредоносният факт е настъпил на 29 август 2007 г.
2. За отговора на първия въпрос има ли значение от някое от следните обстоятелства: а) производството по иска за обезщетение е започнало на 8 януари 2009 г.; б) националната юрисдикция не е определила кое е приложимото право преди 11 януари 2009 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Следва ли забрана за напускане на територията на държава членка на Европейския съюз, наложена на гражданин на същата, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото ѝ, за непогасени публични задължения на това дружество, да съответства на предвиденото съображение за защита на „обществения ред“ по член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 […] при условията на главното производство и когато едновременно са налице следните условия: – в конституцията на тази държава членка не е предвидено ограничаване на свободата на движение на физическите лица с цел защита на „обществения ред“, – съображението „обществен ред“ като основание за налагане на посочената забрана се съдържа в национален закон, приет при транспониране на друг акт на правото на Европейския съюз, – предвиденото съображение „обществен ред“ по смисъла на посочената норма на Директивата съдържа и съображението „за защита на правата на други граждани“, когато се предприема мярка за осигуряване на постъпления в бюджета на държавата членка чрез погасяването на публични задължения?
2) Следва ли от предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на Европейския съюз и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на Съюза, при условията на главното производство, че допускат национална правна уредба, която предвижда налагането на административна мярка „забрана за напускане на страната“ от държава членка на гражданин на същата държава, в качеството му на управител на търговско дружество, регистрирано по правото на същата държава членка, квалифицирани по правото ѝ като задължения в „големи размери“, когато за това задължение е допустимо прилагането на процедурата за сътрудничество между държавите членки, предвидена по Директива [2008/55/ЕО], както и по Регламент [(ЕО) № 1179/2008]?
3) Следва ли от принципа за пропорционалност и предвидените ограничения и условия за упражняване на свободата на движение на граждани на […] Съюза и от мерките, приети за тяхното осъществяване по правото на […] Съюза, респективно на критериите по член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38 […], при условията на главното производство, да се тълкуват в смисъл, че допускат при наличието на публично задължение на търговско дружество, регистрирано по правото на държавата членка, квалифицирано като „задължение в големи размери“ по правото на същата държава, да се въведе забрана за напускане на тази държава членка на физическо лице — управител на това дружество, при едновременно наличие на следните условия: – наличието на публично задължение в „големи размери“ се счита за истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, преценката за което е извършена от законодателя чрез въвеждането на конкретната административна мярка „забрана за напускане на страната“, – не се предвижда преценка на обстоятелствата, свързани с личното поведение на управителя и засягане на основни негови права, като правото му да упражнява трудова заетост по друго правоотношение, свързана с пътуване в чужбина, – не се преценяват последиците за търговската дейност на дружеството длъжник и възможностите за плащане на публичното задължение след налагането на забраната, – забраната се налага по искане, което има обвързващ характер, в случай че с него се удостоверява съществуването на публично задължение на конкретно търговско дружество в „големи размери“, необезпечаването му до размера на главницата и лихвите, както и качеството на орган на управление на същото търговско дружество на лицето, спрямо което се иска налагане на забраната, – забраната се налага за срок до пълното погасяване или обезпечаване на публичното задължение, без да се предвижда преразглеждането на забраната по искане на адресата до органа, който е наложил забраната и съобразяване с давностните срокове за погасяване на задължението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.