Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-269/20: Finanzamt T (Prestations internes d’un groupement TVA), Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли предвиденото в член 4, параграф 4, втора алинея от [Шеста директива] право на държавите членки да разглеждат като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията им, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, да се упражнява така, че
а) едно от тези лица да се разглежда като едно данъчнозадължено лице, което е данъчнозадължено лице за всички сделки на тези лица, или така, че
б) разглеждането като едно данъчнозадължено лице непременно — а оттам и като възникват значителни данъчни загуби — трябва да води до формирането на отделна от тясно обвързаните едно с друго лица ДДС група, която представлява специално създаден за целите на ДДС фиктивен субект?
Ако правилният отговор на първия въпрос е отговор а): следва ли от практиката на Съда на Европейския съюз относно целите, различни от икономическата дейност на лицето, по смисъла на член 6, параграф 2 от [Шеста директива] (решение на Съда от 12 февруари 2009 г., Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie, C‑515/07, EU:C:2009:88), че в случай на данъчнозадължено лице, което:
а) от една страна, упражнява икономическа дейност и извършва възмездни доставки по смисъла на член 2, точка 1 от [Шеста директива], и
б) от друга страна, същевременно извършва дейност, с която се ангажира като държавен орган (свързана с упражняването на властнически правомощия дейност), по отношение на която съгласно член 4, параграф 5 от [Шеста директива] не се разглежда като данъчнозадължено лице,
безвъзмездната доставка на услуги от областта на икономическата му дейност за свързаната с упражняването на властнически правомощия област на дейност не подлежи на облагане съгласно член 6, параграф 2, буква б) от Шеста директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Délai de transfert – Traite des êtres humains), Заключение от 17 ноември 2022 г.
Следва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [Дъблин III] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, чрез която държава членка е избрала да прилага член 27, параграф 3, буква в) [от този регламент], но е признала суспензивно действие — що се отнася до изпълнението на решение за прехвърляне — и на искане за преразглеждане или на жалба срещу акт, постановен в производство по заявление за издаване на разрешение за пребиваване във връзка с трафик на хора, който акт, макар и да не е решение за прехвърляне, временно възпрепятства действителното прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/21: Porr Bau, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 3, точка 1, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2008/98 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която незамърсените изкопани материали, които съгласно националното право попадат в най-високия клас за качество, от една страна, трябва да бъдат квалифицирани като „отпадъци“ дори ако се установи, че тези материали попадат в обхвата на понятието за „странични продукти“, и от друга страна, губят този статус на отпадък само когато се използват пряко като заместители и когато техният притежател е изпълнил формални критерии, които не са от значение за целите на опазването на околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Suspension du délai de transfert en appel), Заключение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност, ако правната система на държавата членка предвижда второинстанционно съдебно производство по дела като настоящото, при разглеждането на делото въззивният съд да постанови по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/20: Rodl & Partner, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Следва ли член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2015/849, разглеждан във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея, да се тълкува в смисъл, че: i) изисква автоматично от доставчик на външни счетоводни услуги да предприеме мерки за разширена комплексна проверка на клиента, поради факта че клиентът е неправителствена организация и че нает и упълномощен от клиента служител е гражданин на трета държава с висок риск от корупция, в случая Руската федерация, притежаващ разрешение за пребиваване в Латвия; и ii) изисква автоматично за този клиент да бъде определена по-висока степен на риск?
Следва ли член 18 от Директива 2015/849 във връзка с точка 3, буква б) от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че установява автоматично задължение за предприемане на мерки за разширена комплексна проверка на клиента във всички случаи, в които търговски партньор на клиента, но не и самият клиент е свързан по някакъв начин с трета държава с висока степен на корупция, в случая Руската федерация?
Следва ли член 13, параграф 1, букви в) и г) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че при предприемането на мерки за разширена комплексна проверка на клиента задълженият субект трябва да получи от клиента копие от договора, сключен между клиента и трето лице, и следователно се счита, че проверката на договора на място е недостатъчна?
Следва ли член 14, параграф 5 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че задълженият субект трябва да приложи мерки за разширена комплексна проверка на съществуващите търговски клиенти, включително когато не могат да се установят значителни промени в обстоятелствата на клиента и когато определеният от компетентния орган на държавите членки срок за предприемане на нови мерки за наблюдение не е изтекъл, и дали посоченото задължение е приложимо само във връзка с клиенти, за които е определен висок риск?
Следва ли член 60, параграфи 1 и 2 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че при публикуване на информация за решение за налагане на административна санкция или мярка за нарушение на националните разпоредби за транспониране на посочената директива, компетентният орган е длъжен да гарантира точното съответствие на публикуваната информация с установената в решението информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/21: Changmao Biochemical Engineering/Комисия, Заключение от 17 ноември 2022 г.
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че не може да упражни контрол за законосъобразност на член 2, параграф 7 от основния регламент в светлината на член 15 от Протокола за присъединяване на Китай към СТО, поради липса на воля на законодателя на Съюза за изпълнение на това международно задължение.
Общият съд неправилно е приел, че решение Rusal Armenal се прилага към настоящия случай и че член 2, параграф 7 от основния регламент представлява самостоятелен режим на Съюза спрямо Китай след изтичането на срока по член 15, буква г) от Протокола за присъединяване.
Общият съд е отхвърлил неправилно довода за съществуването на „трето изключение“, различно от изведените в решения Nakajima и Fediol, което да позволи съдебен контрол върху съответствието на член 2, параграф 7 от основния регламент с Протокола за присъединяване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/20: GE Aircraft Engine Services, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Следва ли член 26, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада доставка на услуги, при която едно предприятие предоставя ваучери на свои служители като част от въведена от него програма, чиято цел е да се отличат и наградят най-заслужилите и най-добрите в работата си служители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/20: Valencia Club de Fútbol/Комисия, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Нарушено ли е понятието „икономическо предимство“ по член 107, параграф 1 ДФЕС чрез неправилно тълкуване на спорното решение и на Известието относно гаранциите, незачитане на пределите на тежестта на доказване и на задължението на Комисията за полагане на грижа, както и изопачаване на фактите от страна на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Заключение от 27 октомври 2022 г.
Решението за отлагане на предаването на издирваното лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 6, параграф 2 и със съображение 8 от това рамково решение представлява мярка за „изпълнение“ на европейската заповед за арест и поради това трябва да бъде взето от „изпълняващия съдебен орган“.
Нарушението на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, съгласно който решението за отлагане на предаването на издирваното лице трябва да бъде взето от изпълняващ съдебен орган, изисква това лице да бъде освободено, без да се засяга възможността за такъв орган да поправи това нарушение, по-специално посредством тълкуване в съответствие с релевантните норми на националното право или наличие на правно основание в националното право, което обосновава продължаването на задържането по други причини.
Член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с рамково решение 2009/299, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз по принцип допуска да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка на основание, че в рамките на това наказателно преследване издирваното лице не желае да се откаже от правото си на присъствие. При упражняването на правото си на преценка съгласно член 24 от това рамково решение изпълняващият съдебен орган обаче е длъжен да провери дали ограничаването на упражняването от издирваното лице на неговите основни процесуални гаранции може да бъде обосновано с оглед на потенциално различните законни интереси на издаващата и изпълняващата държава членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/21: ЕЦБ/Crédit lyonnais, Заключение от 27 октомври 2022 г.
Неправилно определено равнище на съдебен контрол при преценката на законосъобразността на обжалваното решение
Недостатъчност на мотивите в обжалваното съдебно решение
Изопачаване на доказателствата и на обжалваното решение от Общия съд
Неправилно тълкуване на член 4, параграф 1, точка 94 и член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.