всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-88/21: Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija (Immatriculation des véhicules signalés), Съдебно решение от 15 декември 2022 г.

Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че налага задължение да се забрани регистрацията на вещи, за които е подаден сигнал в [ШИС II], въпреки че сигналът вече не е релевантен (превозното средство е открито, наказателното производство в държавата членка, в която е било открито превозното средство, е било прекратено поради липса на престъпление, извършено в тази държава членка; подалата сигнала държава е била информирана, но не е предприела действия за заличаване на сигнала от системата)?
Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че задължава държава членка, която е открила вещ, за която е подаден сигнал съгласно член 38, параграф 1 от Решението, да приеме национални правила, забраняващи всякакви действия с откритата вещ, освен такива за постигане на посочената в член 38 цел (изземване или използване като доказателство в наказателно производство)?
Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат правни норми, които предвиждат изключения от забраната за регистрация на превозни средства, за които е въведен сигнал в [ШИС II] в съответствие с член 38 от Решението, след като компетентните органи на държавата членка са предприели мерки, за да информират за откритата вещ държавата, въвела сигнала?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-204/21: Комисия/Полша (Indépendance et vie privée des juges), Заключение от 15 декември 2022 г.

като е приела и е оставила в сила член 42a, параграфи 1 и 2 и член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 26, параграф 3 и член 29, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд, член 5, параграфи 1a и 1b от изменения Закон за административните съдилища, както и член 8 от Закона за изменение, които забраняват на всеки национален съд да проверява дали са спазени изискванията на ЕС за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата с оглед на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и по член 267 ДФЕС и принципа на предимство на правото на Съюза?
като е приела и е оставила в сила член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точки 1—3 от изменения Закон за Върховния съд, които дават възможност да се квалифицира като дисциплинарно нарушение проверката за спазването на изискванията на ЕС за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и по член 267 ДФЕС?
като е оправомощила Дисциплинарната колегия, чиято независимост и безпристрастност не са гарантирани, да се произнася по делата, които имат пряко отражение върху статута и изпълняването на съдийската длъжност и длъжността на помощник-съдия, каквито са, от една страна, исканията за предоставяне на разрешение за образуване на наказателно производство срещу съдии и помощник-съдии или за тяхното арестуване, както и от друга страна, делата по служебни правоотношения и социалноосигурителни правоотношения относно съдии във Върховния съд и делата относно пенсионирането на тези съдии, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
като е приела и е оставила в сила член 88a от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 45, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд и член 8, параграф 2 от изменения Закон за административните съдилища, Република Полша е накърнила правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани с член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 1, букви в) и д), член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-579/21: Pankki S, Заключение от 15 декември 2022 г.

1) Трябва ли правото на достъп, което субектът на данни има на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД], във връзка с [понятието] „лични данни“ по смисъла на член 4, точка 1 от Регламента, да се тълкува в смисъл, че събраната от администратора информация, която показва кой, кога и за каква цел е обработил личните данни на субекта на тези данни, не представлява информация, до която субектът на данните има право на достъп, тъй като по-специално става дума за данни, свързани с работници или служители на администратора?
2) Трябва ли, при утвърдителен отговор на първия въпрос и ако на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД] субектът на данните няма право на достъп до посочената в този въпрос информация, тъй като тя не представлява „лични данни“ на субекта на данните съгласно член 4, точка 1 от [ОРЗД], в случая да бъде взета предвид все пак информацията, до която субектът има право на достъп съгласно член 15, параграф 1, букви [а)—з)], и:
a) Kак трябва да се тълкуват „целите на обработването“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) с оглед на обхвата на правото на достъп на субекта на данните, тоест може ли целите на обработването да обосноват право на достъп до събраните от администратора журнални данни на ползвател, като например информация за лични данни на обработващия, времето, както и целите на обработването на личните данни?
б) В това отношение могат ли лицата, които са обработили клиентските данни на J. M., при определени критерии да се считат за получатели на личните данни съгласно член 15, параграф 1, буква в) от [ОРЗД], до които субектът на данни би имал право да получи достъп?
3) От значение ли е за производството обстоятелството, че става дума за банка, която упражнява регламентирана дейност, или че J. M. едновременно упражнява дейност за банката и е неин клиент?
4) Релевантно ли е за преценката на посочените по-горе въпроси обстоятелството, че данните на J. M. са били обработени преди влизане в сила на [ОРЗД]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-426/21: Ocilion IPTV Technologies, Заключение от 15 декември 2022 г.

1) Следва ли да се счита за съвместима с правото на Съюза национална разпоредба, която въз основа на член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] разрешава функционирането на предоставено от търговски доставчик онлайн видео записващо устройство, което:
а) посредством прилагания технически процес за избягване на дублирането не създава отделно копие на програмираното излъчвано съдържание при всеки иницииран от потребител запис, а доколкото съответното съдържание вече е било съхранено по инициатива на друг, първи записващ потребител, за да се избегне дублиране на данните, само прави препратка, позволяваща на следващия потребител да получи достъп до вече съхранената информация;
б) има функция „повторение“ (Replay), в рамките на която цялата телевизионна програма на всички избрани канали се записва непрекъснато и в продължение на седем дни е на разположение, при условие че потребителят направи еднократен избор в менюто на онлайн видео записващото устройство на съответните канали чрез поставяне на съответна отметка;
в) предоставя на потребителя (включено в облачна услуга на доставчика или в рамките на предоставеното от него локално (on premises) цялостно IPTV решение) достъп и до защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателя на правата?
2) Следва ли понятието „публично разгласяване“ по член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че такова разгласяване се извършва от търговски оператор на (локално) цялостно IPTV решение, в рамките на което освен софтуер и хардуер за приемане на телевизионни програми по интернет той предоставя и техническа поддръжка, както и текущо адаптиране на услугите, но услугата функционира изцяло на инфраструктурата на клиента, ако услугата предоставя на клиента [(потребителя)] достъп не само до излъчвано съдържание, за чието онлайн използване всеки притежател на правата е дал съгласие, но и до такова защитено съдържание, което не е било предмет на такова уреждане на правата, и доставчикът [търговец]:
а) може да оказва влияние върху това кои телевизионни програми може да приема крайният потребител посредством услугата;
б) знае, че услугата му позволява да се получава и защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателите на права, но
в) не рекламира своята услуга с тази възможност за неразрешеното ѝ използване и по този начин не създава важен стимул за придобиването на продукта, а напротив, уведомява клиентите си при сключването на договора, че трябва да се погрижат лично за предоставянето на правата, и
г) чрез дейността си не създава специален достъп до излъчвано съдържание, което те не биха могли или трудно биха могли да приемат без участието му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-470/20: Veejaam и Espo, Съдебно решение от 15 декември 2022 г.

Трябва ли правилата на Съюза относно държавните помощи, по-специално изискването за наличие на стимулиращ ефект, предвидено в параграф 50 от [Насоките от 2014 г.], да се тълкуват в смисъл, че схема за държавна помощ — която позволява на производител на електроенергия от възобновяеми източници да кандидатства за изплащането на държавна помощ след започването на работата по даден проект в случая, когато национална разпоредба предоставя на всеки производител, който отговаря на законоустановените условия, право на получаване на помощ и не дава право на преценка на компетентния орган в това отношение — е в съответствие с тези правила?
Изключено ли е държавна помощ да има стимулиращ ефект във всички случаи, в които инвестицията, която е основание за предоставянето на помощта, е била предприета поради изменението на условията на екологично разрешение, включително когато заявителят, както в настоящия случай, вероятно би прекратил дейността си поради по-строгите условия на разрешението, ако не беше получил държавната помощ?
Като се имат предвид по-специално съображенията на Съда, изложени в решение от 26 октомври 2016 г., DEI и Комисия/Alouminion tis Ellados (C‑590/14 P, EU:C:2016:797, т. 49 и 50), става ли въпрос за нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент [2015/1589], когато, както в настоящия случай, с решение относно държавна помощ Комисията e обявила за съвместими с вътрешния пазар както съществуваща схема за помощи, така и планирани изменения и държавата е посочила по-специално, че ще прилага съществуващата схема за помощи само до определена крайна дата, при положение че съществуващата въз основа на приложимата правна уредба схема за помощи продължава да се прилага извън посочената от държавата крайна дата?
Когато Комисията впоследствие вземе решение да не повдига възражения [по отношение на] схема за помощи, прилагана в нарушение на член 108, параграф 3 [ДФЕС], лицата, които имат право на оперативна помощ, имат ли право да искат помощта да им бъде изплатена и за периода преди датата на приемане на решението на Комисията, при условие че националните процесуални разпоредби допускат това?
Има ли право на помощ, независимо от разпоредбата на член 108, параграф 3 [ДФЕС], заявител, който е кандидатствал за оперативна помощ по схема за помощи и е започнал работата по проект, отговарящ на условия, които са били счетени за съвместими с вътрешния пазар, към момент, в който схемата за помощи е била прилагана законосъобразно, но е кандидатствал за държавната помощ към момент, в който срокът на схемата за помощи е бил удължен, без да бъде уведомена Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-468/20: Fastweb и др. (Périodicités de facturation), Заключение от 15 декември 2022 г.

2) Недопустима ли е съгласно правилното тълкуване на членове 49 и 56 ДФЕС, както и на хармонизираната регулаторна рамка, изложена в директиви [2002/19, 2002/20, 2002/21 и 2002/22], и по-конкретно член 8, параграфи 2 и 4 от Директива [2002/21, изменена с Директива 2009/140], член 3 от [Директива 2002/20, изменена с Директива 2009/140] и членове 20, 21 и 22 от [Директива 2002/22, изменена с Директива 2009/136], национална правна уредба като произтичащата от членове 13, 70 и 71 от [Законодателен декрет № 259/03] във връзка с член 2, параграф 12, букви h) и l) от [Закон № 481/1995] и с член 1, параграф 6, точка 2 от [Закон № 249/1997], която предоставя на Autorità nazionale di regolamentazione nel settore delle comunicazioni elettroniche (национален регулаторен орган в областта на електронните съобщения) правомощието да наложи: i) за мобилните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране най-малко на всеки четири седмици, като за съответните икономически оператори, които подновяват оферти и издават фактури не всеки месец, а в друг интервал, се предвижда задължението незабавно да информират потребителите за подновяването на офертата чрез изпращане на есемес, ii) за стационарните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране всеки месец или на няколко месеца, iii) в случай на оферти за пакетни услуги, включващи стационарни телефонни услуги — прилагане на интервала, отнасящ се до последните?
3) Недопустимо ли е съгласно правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 49 и 56 ДФЕС, както и хармонизираната регулаторна рамка, изложена в директиви [2002/19, 2002/20, 2002/21 и 2002/22], и по-конкретно член 8, параграфи 2 и 4 от Директива [2002/21, изменена с Директива 2009/140], член 3 от Директива [2002/20, изменена с Директива 2009/140] и членове 20, 21 и 22 от Директива [2002/22, изменена с Директива 2009/136], приемането на регулаторни мерки от Autorità nazionale di regolamentazione nel settore delle comunicazioni elettroniche (национален регулаторен орган в областта на електронните съобщения), с които се налага: i) за мобилните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране най-малко на всеки четири седмици, като за съответните икономически оператори, които подновяват офертите и издават фактури не всеки месец, а в друг интервал, се предвижда задължението незабавно да информират потребителите за подновяването на офертата чрез изпращане на есемес; ii) за стационарните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране всеки месец или на няколко месеца, iii) в случай на оферти за пакетни услуги, включващи стационарни телефонни услуги — прилагането на интервала, отнасящ се до последните?
4) Недопустимо ли е съгласно правилното тълкуване и прилагане на принципите на недопускане на дискриминация и равно третиране съвместно с членове 49 и 56 ДФЕС, както и хармонизираната регулаторна рамка, изложена в директиви [2002/19, 2002/20, 2002/21 и 2002/22], и по-конкретно член 8, параграфи 2 и 4 от [Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140], член 3 от Директива [2002/20, изменена с Директива 2009/140] и членове 20, 21 и 22 от Директива [2002/22, изменена с Директива 2009/136], приемането на регулаторни мерки от Autorità nazionale di regolamentazione nel settore delle comunicazioni elettroniche (национален регулаторен орган в областта на електронните съобщения), с които се налага: i) за мобилните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране най-малко на всеки четири седмици, като за съответните икономически оператори, които подновяват офертите и издават фактури не всеки месец, а в друг интервал, се предвижда задължение незабавно да информират потребителите за подновяването на офертата чрез изпращане на есемес, ii) за стационарните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране всеки месец или на няколко месеца, iii) в случай на оферти за пакетни услуги, включващи стационарни телефонни услуги — прилагането на интервала, отнасящ се до последните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-692/20: Комисия/Обединеното кралство (Marquage fiscal du gazole), Заключение от 8 декември 2022 г.

Неизпълнение на задълженията по член 260, параграф 1 ДФЕС във връзка с членове 127, 131 и 185 от Споразумението за оттегляне, като Обединеното кралство не се е съобразило с решение на Съда от 17 октомври 2018 г. по дело C‑503/17
Налагане на санкция под формата на еднократно платима сума на основание член 260, параграф 2 ДФЕС във връзка със Споразумението за оттегляне, включително определяне на подходящия размер и методика за изчисление на санкцията

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Допустимо ли е лице, за което е издадена европейска заповед за арест и чието предаване е отложено поради висящо наказателно производство в изпълняващата държава членка, да остане задържано въз основа на европейската заповед за арест до приключване на това производство?
Изисква ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 решението за отлагане на предаването да бъде взето от изпълняващия съдебен орган, и ако не е, следва ли лицето да бъде освободено?
Позволява ли член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата отлагането на предаването единствено на основание, че издирваното лице не се е отказало от правото си да се яви лично на съдебния процес в изпълняващата държава членка, и какви фактори трябва да се вземат предвид при това решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-660/20: Lufthansa CityLine, Заключение от 1 декември 2022 г.

1) Третира ли национална законова разпоредба работниците на непълно работно време по по-неблагоприятен начин, отколкото сравними работници на пълно работно време по смисъла на клауза 4.1 от [Рамковото споразумение], ако позволява като единно условие за допълнително възнаграждение на работници на непълно и на пълно работно време да се предвиди превишаването на един и същ брой отработени часове, и съответно по този начин допуска определящо да е общото възнаграждение, а не допълнителното възнаграждение като елемент на трудовото възнаграждение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Съвместима ли е с клауза 4.1 и с принципа pro rata temporis, установен в клауза 4.2 от [Рамковото споразумение] разпоредба от националното законодателство, която допуска правото на допълнително възнаграждение да бъде обусловено от превишаването на един и същ брой отработени часове за работниците на пълно и на непълно работно време, ако целта на допълнителното възнаграждение е да компенсира особено натоварване в работата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-141/20: Norddeutsche Gesellschaft für Diakonie, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Трябва ли член 4, параграф 4, втора алинея във връзка с член 21, параграф 1, буква а) и параграф 3 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че разрешават на държава членка да определи за данъчнозадължено лице член на ДДС групата (консолидиращото лице) вместо ДДС групата (на кръга от консолидиращо лице и интегрирани дружества)?
Трябва ли при проверката, която следва да се извърши съгласно точка 46 от решение от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C‑108/14 и C‑109/14, EU:C:2015:496, т. 44 и 45), а именно дали изискването за финансово интегриране, съдържащо се в член 2, параграф 2, точка 2, първо изречение от UStG, представлява допустима мярка, която е необходима и подходяща за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци, да се прилага строг, или широк критерий?
Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 4, първа алинея от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка въз основа на типизиране да приеме, че дадено лице не е независимо по смисъла на член 4, параграф 1 от тази директива, когато във финансово, икономическо и организационно отношение това лице е интегрирано в предприятието на друг предприемач (консолидиращото лице) по такъв начин, че консолидиращото лице може да налага волята си на това лице и по този начин да препятства формирането на различна воля у това лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12930313233371 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form